„Българският политически елит е зает с това да функционира като елит на евроатлантическия консенсус. Този елит настоява да бъде единен, да бъде слят, да потъне в този консенсус, да няма никакво съмнение, никой партия не бива да рискува да минимализира патоса на своето участие в този консенсус. Иска се патос, иска се сърцето да принадлежи съвсем убедително на този консенсус в логиката на войната. Това важи в пълна сила за партиите с изключение на една – на г-н Костадинов.“

Това каза пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър, богослов и политически анализатор.

„Трябва да има ухо за това какво народът говори, когато мълчи. Няма такова вслушване въобще. Сега има императив на лидерството. Инструкцията е на всяка цена и независимо от настроенията на този народ, който е консервативен, в значителен процент русофилски настроен. Този елит упражнява една власт да бъде транслатор на една военновременна логика. Те са в някакъв смисъл транслатори на логиката на Пентагона на нашата територия. Защото Пентагонът дефинира нашата страна именно като територия. Нашата страна е мислена като фронтова линия, без всякакво съмнение.“

„На дневен ред не са интересите на хората, ни най-малко. Интересите са предписани от този елит. Те казват – вие не знаете  собствените си интереси, а за да ги научите, трябва да ни чуете. Защото ние сме ги чули от… Ние самите не сме автономни, но това не се изговаря. Ние сме чули инструктаж за това да бъдем строени за отговорим на очакванията в една война, която се води по логика, отчуждена от собствената ни суверенност. Това е ясно като бял ден.“

Отговорна и послушна политическа власт е абсолютно необходима в югоизточния фланг на НАТО, категоричен е Николай Михайлов.

Говори се, че има преподготовка на кадровите войници и офицери на Българската армия, допълни той.

„Рутинни, казват, но и плашещо своевременни. Допускам, че това е в аванс строяване на един потенциален корпус, който да бъде физически въвличан в перспективата на една ескалираща война. Това е един от кошмарите на деня, който не се тематизира въобще.“

„Нашата страна има право на самозащита, на национален интерес, на нещо подобно на това, което прави самият президент за България. Той се отказва да бъде клакьор на този извънреден ентусиазъм да се говори в логиката на войната тук, и то от едно малцинство – както политическо, така и електорално. То е извънредно приповдигнато словоохотливо, насища медийната среда, създава илюзия за болшинство и за представителство, което в никакъв случай не е вярно“, коментира д-р Михайлов в предаването „Политически НЕкоректно“.

Вече извън властта, Меркел говори за това, че европейската сигурност предполага интеграция на Русия и договорни отношения с нея за обща сигурност, отбеляза анализаторът.

„Това тук, извън Костадинов, който има своеобразно право, извоювано от него – да бъде почти психотичен в директното си говорене, не може да бъде произнесено от никакъв политически лидер, защото ще бъде бламиран.“

Суверенитетът на европейските политически лидери е отчужден, смята той.

„Политическата класа на европейско ниво пребъдва, преуспява в лицемерието. Това не означава, че нямат частни мнения. Същото важи за българските политици и техния общ консенсус.“

Партията на Христо Иванов има престижа да бъде „говорител на евроатлантическите ценности и тяхното имплементиране в българската консервативна, квазиварварска територия“, а всички останали, които се трудят на това поприще имитират и догонват, каза още Михайлов.

„Има един изнервен, неврастеничен патос и скандиране по ехо-логика, по логиката на това, което е чуто да се скандира някъде и да се инструктира някъде. Това е всичко за българския политически контекст. Хората са малко или повече изоставени, защото не биват чувани и защото тяхната драма, битова, е силно подценена от тези, които не я преживяват.“

Запитан може ли да има дисиденти и еретици днес на фона на общия евроатлантически консенсус, д-р Николай Михайлов заяви:

„Това е въпрос на суверенитет на съзнанието, въпрос на решимост да мислиш със собствения си ум. Иска се нещо от това, което се нарича смирение – да бъдеш хорист в пропагандния хор е унижение за човека.“

По думите му „изискването за някакво скандиращо вземане на страната на уязвения срещу агресора е нещо, което не удържа елементарното разсъждение“ и има какво да се мисли, „защото този конфликт има предистория, собствените си дълбоки исторически основания, които трябва да бъдат мислени“.

„Всичко просто е фалшиво. Хората ще трябва да апелират за плурализъм на мненията, както нашата либерална култура суфлира вече 30 години. Само че този плурализъм на мненията е евроатлантическа и либерална ценност, която е суспендирана, с позоваване на обстоятелството, че сме в състояние на война. И че това е любимият прийом на путинистите – да развиват тук собствената си петоколонна подривност. Да апелираш към фундаментални либерални ценности днес е подозрително за подривна дейност, изрично. Има и лексикален канон – трябва да говориш с едни и същи думи, с един и същи патос, или трябва да бъдеш изключен. Иска се граждански кураж да кажеш какво мислиш.“