Европейската централна банка се очаква да остави настрана притесненията за рецесия и да извърши още едно голямо увеличение на лихвените проценти тази седмица, за да охлади инфлацията.  Инфлацията в еврозоната се изкачи до исторически връх от близо 10% през септември, пет пъти над целта на ЕЦБ от 2%.

Управителният съвет на ЕЦБ миналия месец повиши основните си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта и много наблюдатели очакват да повтори този ход на срещата в четвъртък (27 октомври).

Домакинствата и предприятията се готвят за мрачна зима, тъй като Русия продължава да свива доставките на газ за Европа, пораждайки страхове от енергиен недостиг и високи сметки за електричество и отопление. Войната в Украйна също повиши разходите за храна, докато прекъсванията на веригата за доставки от времената на пандемията, съчетани с по-високите производствени разходи, увеличиха ценовия натиск върху редица стоки.

„Тези, които смятаха, че инфлацията е мъртва, сега знаят, че това не е така. Сега звярът се събуди. Зависи от централните банкери политици да го укротят отново“, казва управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел.

Макар и по-бавно от други централни банки, ЕЦБ използва поредица от повишения на лихвите, за да постави инфлацията под контрол, но с риск да забави икономическата активност до такава степен, че да предизвика спад на икономиката на еврозоната.

В Съединените щати, където инфлацията е на 40-годишен връх, Федералният резерв наскоро заяви, че няма „безболезнен“ начин за борба с бързите цени. Забавянето на икономическия растеж и пазара на труда в САЩ ще бъдат „необходими“ за намаляване на инфлацията, каза Фед, който повиши лихвите по-бързо и по-агресивно от ЕЦБ.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обаче също предупреди, че еврозоната също е изправена пред „значително забавяне“. Ако Русия напълно спре газовите потоци към Европа, икономиката на еврозоната може да се свие с близо 1% през 2023 г., казва вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

На фона на очакваното плавно покачване на лихвите и у нас, банковите услуги продължават да поскъпват. Така откриването на разплащателна сметка в две от големите банки у нас вече струва 8 лева. Цената на услугата варира между 2 и 8лв. за отделните трезори, като най-често срещаната тарифа е 5 лева.

Някои от банките увеличават таксите за поддръжка на сметки, по които се получават заплати, а други вдигат тарифите за проверка на наличност. Един от основните аргументи за по-високите такси досега бяха ниските лихви, заради водената от ЕЦБ политика.