Тежкото разминаване между желано и действително е в дъното на окончателно и непоправимо разстройство в отношенията между налагания от 2020 г. и изгрял като слънце на политическия хоризонт тандем Кирил Петков – Асен Василев. Разломът между двамата прокламирани като харвардски възпитаници партньори е все по-видим и вече се е пренесъл и на територията и на парламентарната им група. Разделителните линии в нея са очертали най-малко три групи по интереси, а единственото общо между тях е

желанието им да се върнат във властта

макар и по различни начини.

Три са и основните събития, които вдигнаха завесата пред зреещия конфликт между съпредседателите на „Продължаваме промяната“.

Първият се очерта още след падането на правителството на Кирил Петков на 22 юни 2022 г. при единствения успешен вот на недоверие в най-новата ни история, предшестван и възможен заради скъсаните отношения между ПП и партията на Слави Трифонов ИТН. Тогава под друг предлог БСП също отказа подкрепа за второ правителство на разпадналата се четворна коалиция начело с Кирил Петков и заложи на Асен Василев. А след провала по съставянето му, на свикания от хиперактивния баща на Петков – Петко Петков, протест пред Народното събрание се появиха едва двадесетина души. За разлика от мощната тълпа, свикана след генералната репетиция на резултатния вот на недоверие преди това – свалянето на председателя на парламента Никола Минчев (ПП).

Вторият събитиен знак за пълната самозаблуда, в която най-вече Кирил Петков, но с подкрепата и на Асен Василев, завличат бившата управляваща партия, е отказът й да се коалира предизборно с Демократична България.  И така с днешна дата да има най-малко 73-ма депутати и да бъде безусловна първа политическа сила, претендираща за първия мандат за съставяне на правителство. Причината е

бакалската сметка за депутатските позиции

с които могат да възмездят намаляващите си привърженици, част от които биха отишли при хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов, макар в ПП все още да са останали желаещи сами да финансират бъдещото си пребиваване в парламента. Така те отблъсват и третия си партньор в управлението, който дори и да заявява подкрепата си за бъдещо правителство с мандата на ПП, е на принципа „парен каша духа“. А и все по-недвусмислено от ДБ претендира за евентуалния трети мандат, явно пресметнали невъзможността на ПП да състави нов кабинет с втория, който неминуемо ще отиде при тях.

Третото събитие, което окончателно разсея илюзиите за ново общо управление не само на доскорошните партньори на ПП в лицето на БСП и ДБ, но и на голяма част от депутатите на бившите властимащи, стана провалът на опита на Петков и Василев да наложат своя кандидат за председател на 48-ото Народно събрание в лицето на Никола Минчев. А чрез избора на представителя на ГЕРБ-СДС Вежди Рашидов на този пост чагъртаната близо две години политическа формация не само окончателно излезе от изолацията, но даде и ясна заявка, че възвръща силата си.

Това сложи

край на привидното единение

между Кирил Петков и Асен Василев, плакатно демонстрирано с изрисувания с физиономиите им автобус по време на предизборната кампания, след която заради шумно прокламираните от тях социални мерки анализаторите категорично обявиха ПП за новата лява партия. А лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че са й откраднали социалната програма и рязко взе завоя към друга евентуално управляваща коалиция, влизайки като фронтмен в единението зад Вежди Рашидов начело на парламента. След което си го върна тъпкано на ПП, като извади мръсното бельо на водените от Кирил Петков пазарлъци с нея да оттегли искането си за новото въвеждане на хартиената бюлетина срещу подкрепата на ПП за червения кандидат за председател на Народното събрание Кристиан Вигенин.

На това място всички бодряшки внушения на склонния към инфантилизъм Кирил Петков, отправяни към съпартийците му, окончателно са рухнали. И войната му с кръга около Асен Василев, зад когото стои все по-нарастващо и далеч по-прагматично лоби, вече е почти открита. В неотвратимото му детрониране вече изплуват и старите грехове на неконтролируемо емоционалния съпредседател на ПП, обвиняван от останалите за бързия и засега като че ли непредотвратим крах на новосъздадената партия. Асен Василев се зае да решава задълбочаващите се проблеми още през май тази година, когато заведе съпругата на Петков – Линда, в самолета с българската делегация за Рим и

свали от него фаворитката

на премиера Лена Бориславова. Но не навакса.

Основните грехове на Кирил Петков са групирани по няколко оси. Първата е именно скандалната му симбиоза с шефката на кабинета му в Министерския съвет Лена и пълната му зависимост от нея, довела до непреодолимо дискредитиране на управлението на ПП. Асен Василев е удържал явна победа в тази битка с Петков, тъй като сочената за зъл гений на бившия премиер дама дори изпадна от листите на партията за изборите на 2 октомври.

Вторият непростим според прагматиците в „Промяната“ грях на Петков е едноличното решение за ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова. Както стана ясно и от разкритията на Слави Трифонов, нито един от партньорите на ПП в управлението не е бил информиран за акцията.

Това обаче е малката беля. Далеч по-сериозна е щетата от реакцията на ключово посолство у нас на този арест, отправило тежки критики заради некоординираното с останалите и законово неиздържано решение на Петков безпрецедентно за европейска държава да арестува водача на най-голямата опозиционна партия. За затоплянето на тези отношения не помогна дори изгонването на 70 дипломати и служители на руското посолство у нас и те хлътнаха надълбоко във фризера. А във вътрешнопартиен план Петков си спечели и тлъста черна точка, тъй като с този обявен за незаконен от съда арест буквално изписва вежди на Бойко Борисов, извади ГЕРБ от изолацията и, въпреки машинното гласуване, партията стана първа политическа сила.

Допълнителните негативи, които Петков натрупва в очите на възловите фигури в ПП, но и на „батковците“ в Брюксел, са липсващите закони по Плана за възстановяване и устойчивост, без които България е обречена на безпаричие, натоварено с

гигантски дългове и бюджетен дефицит

в разрез с намеренията на Асен Василев да го покрива с евросредства. Както и кривата сметка на Петков отново да стане премиер, заради която налага неприемливия за повечето депутати от ПП Андрей Гюров като председател на парламентарната им група, натоварен с разкрития за връзки с руски банки и олигарси покрай неуспешния му опит му да оглави БНБ.

Резултатите от последните парламентарни избори са разцепили бившата управляваща партия на вече ясно очертани лагери, а брауновото движение на колебаещите се в нея е приключило. Два от тях са обединени в позицията си не само като родоначалници на проекта ПП, но и като прагматици с ясни претенции за присъствие във властта, без което той неминуемо ще се разпадне.

Тяхното видимо лице е Асен Василев. Но сред депутатите на все по-силна подкрепа се радва далеч по-балансираният Даниел Лорер, проявяващ перфектното си умение за самоконтрол. И мотивиран за него от прагматични фамилни и бизнес интереси за участие във властта. А това разкъсва изолационната верига около Петков и Василев, демонстрирана от останалите политически сили при опита им да ги привикат на консултации за бъдещия парламентарен шеф, когато двамата останаха сам-сами в Зала „Запад“ на Народното събрание.

Още един клуб по интереси сред депутатите от ПП се опитва да сформира и агресивният в совалките си отцепник от ИТН Радостин Василев. Заради фриволното поведение на Петков обаче той също е влязъл в категорията на губещ, тъй като бленуваната от него правна комисия, която да оглави, отиде при ГЕРБ-СДС. Освен това в депутатите от „Промяната“ сработва и принципът, че

предателят винаги е предател

и малко от тях са склонни да му се доверят, особено след провала му като отцепник от партията на Слави Трифонов, който не си свърши работата и така провали опита за съставяне на второ правителство на ПП начело с Асен Василев и въпреки шетнята му из Северозападна България.

Тъй или иначе в най-неизгодна позиция в доскоро управляващата партия е продължаващият да се изживява като неин създател и премиер Кирил Петков. Вероятно политическата му агония ще продължи до съставянето на правителство от 48-я парламент. За което засега са сигурни само две неща. Първо, че този проблем няма да се реши скоро, което поставя на изпитание издръжливостта на Петков.  И, второ, че няма да стане с втория мандат – именно на ПП. Според важните фактори в „Промяната“ оттук нататък елиминирането на Петков и победата на прагматиците в ПП са сигурни. А битката на инфантилизма срещу прагматизма в ПП – приключила. Покрай което и оцеляването на партията поне до края на този определян като кратък мандат парламент е гарантирано.

Ива Николова, Стандарт