Според порталът Aviacionline defensa, един от главните кандидати би била България, която планира да пенсионира остарелите си МиГ-29 Fulcrum („опорна точка“) от 2023 г. и се интересува от наемането на ескадрила западни изтребители, за да осигури въздушната си отбрана до пристигането на първите осем образци модерни F-16 Block 70 през 2025 г.

За да стане тази сделка ефективна, както и всички отбранителни изделия, произведени от американски компании, Вашингтон трябва да даде своето одобрение.

Почти от началото на войната Украйна моли западните си съюзници да ѝ предоставят всякакъв вид помощ, по-специално изтребители, за да може да се изправи срещу руските военновъздушни сили. Въпреки че украинските военновъздушни сили поискаха прехвърлянето на западни изтребители, а сега се чуват и гласове в подкрепа на тази инициатива, НАТО се отнася сдържано към идеята.

Много се говори за доставка на Украйна на самолети МиГ-29 от бившите страни от Варшавския договор, които след падането на Желязната завеса станаха членове на НАТО. По-специално се споменават Полша, Словакия и България, които все още имат тези самолети на активна служба.

Всъщност в началото на юли словашкият министър-председател Едуард Хегер обяви, че ще дари 12 МиГ-29 на украинските въоръжени сили. В замяна ВВС на Чешката република ще поемат охраната на словашкото въздушно пространство. Подобна договореност беше постигната с Полша в началото на май, когато нейният министър на отбраната се договори със словашкия си колега, че полски самолети ще охраняват въздушното ѝ пространство, ако Словакия предаде своите МиГ-29 на Украйна. Въпреки това няма ясни индикации, че прехвърлянето на словашкия Fulcrum на Украйна е осъществено. Това, което е очевидно обаче, е, че резервните части от тези страни помагат за поддържането на украинските МиГ-29 в движение.

Излишните F-16MLU от Нидерландия може да се окажат на мястото на полските МиГ-29, докато пристигнат наскоро договорените корейски FA-50. Полша разполага с 36 F-16C и 12 F-16D, които, макар и много по-модерни от холандските изтребители, биха позволили те да бъдат усвоени без големи усложнения, като голяма част от логистиката е обща.

През август служебният военен министър Димитър Стоянов стартира преговори с Полша за българските МиГ-29 в опит изтребителите да останат по-дълго време част от българските ВВС. Той отправи предложение към Министерството на отбраната да сключи договор с полските военноремонтни предприятия за поддръжката на МиГ-29 с цел машините да останат в летателна годност до 2025-2026 г. Министърът подчерта, че „в авиацията нуждите са най-крещящи“, като те включват не само самолетите, но и системите за наблюдение и инфраструктурата, като военните търсят решения с помощта както на съюзниците, така и на българските военни заводи.

България се е превърнала в един от най-големите непреки доставчици на оръжие в Украйна, продавайки рекордни количества от началото на войната, пише украинското издание „Европейска правда“, като се позовава на публикацията в Евроактив. Подчертава се, че България и Унгария са единствените две държави в НАТО и ЕС, които официално отказаха да изпратят военна помощ на Украйна. Българските производители и търговци на оръжие продават своята продукция предимно в Полша и Румъния, откъдето оръжието бива изнасяно към Украйна, пише изданието.

На 3 ноември българското Народно събрание одобри с мнозинство проектозакон за предоставяне на оръжие на Украйна.