Проф. Михаил Константинов, експерт по избори, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. 

Направените на среднощното 18-часово заседание на Правната комисия промени в Изборния кодекс и гласуването с хартиена бюлетина продължават да нажежават страстите в 48-ия парламент. От два дни насам взаимните обвинения между подкрепилите и обявилите се против от обиди ескалираха в ултиматуми и взаимни обвинения, че се търсят извинения за нови избори. Оформилите се лагери изглеждат така: непримиримите – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ настояват да се изтегли законопроекта и да се състави временна комисия за изменения в Изборния кодекс, срещу това ще се върнат в парламента; от „Възраждане“ само подкрепят машинния вот; от ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС са категорични за запазването на хартиената бюлетина; от „Български възход“ я подкрепят по принцип. Разположението на силите блокира работата на парламента и я превръща в почти невъзможност да се говори за нещо друго. Защо реакцията срещу хартиената бюлетина постави под въпрос съществуването на 48-ия парламент? Проф. Константинов, защо е тази антагонистична битка „за“ или „против“ хартиената бюлетина?

Вие знаете старата поговорка, че когато не разбирате, какво се случва, най-добре е да предположите, че става въпрос за пари. В случая има друга формулировка, а именно става въпрос за 50 депутати. Моля добре да запомните това число – битката е за 50 депутати. При избор само с машини гласуват 600 000 души по-малко. Нека да предположим, че само 500 000 от тях са заради машините – от страх да не се изложат, а останалите са по други причини. 500 000 гласа това са 50 депутати. Тези депутати се отнемат от системните  партии – това са БСП, частично ГЕРБ, частично от ДПС, и се получават от партиите с по-млад и нека да го кажа, с по-активен електорат, където хората не се притесняват да гласуват с машини. Така че ако търсите причината, тя е 50 депутати. Но 50 депутати означава, кой ще контролира парламента. И така, причината са 50 депутати. Истерията, която в момента е обхванала т.нар. „умно красиви“ е лесно обяснима – те досега получаваха бонус 50 депутати, и сега няма да го получават. Просто това е. Докато другите се осъзнаха, за какво става въпрос, осъзнаха, че губят, сега им казвам точно какво губят – губят по 50 депутати. И ще си опитат да си върнат част от тези депутати. Затова е битката, никакви други неща. И тук веднага трябва да се каже нещо, което е казвано винаги, че никъде в Европа не гласуват с машини с изключение на град Брюксел, не Белгия – град Брюксел. Град  Брюксел от милион-два най-много жители и това е, при 500 милиона избиратели в Европа. Така че тук рядко е имало такова единодушие в едно обществото, като европейското, по отношение на някакво явление. Европа категорично отхвърли машините, не само отхвърли, тя ги и хвърли. Всички държави, които имаха машини, ги утилизираха, това означава, че унищожиха като такива и ги разглобиха не на съставни части, а на елементи. Така. Никой досега смислено не обясни, защо там не се гласува с машини, а отговорът е прост: защото хората не ги искат. И сега, второто доказателство, което е добре всички да го запомнят, са две числа, аз ще ги кажа кои са: 73 и 27. Внимателният слушател веднага е разбрал, че сумата на тези две числа е 100, значи е свързано с процента, и то е точно така. На изборите през април, когато можеше да се избира или с машина, или с хартия, 73% избираха хартията, 27% избираха машина. Тоест, съотношението е 3:1. Когато българинът е изправен пред свободен избор, не да го накараш, свободен избор: дали да е хартия или машина, той в съотношение 3:1 избира хартията. Последните изследвания на общественото мнение показаха, че в момента страната е разделена на две: приблизително половината избиратели искат да се върне и хартията, а другата половина е скептична за тази идея. Така че дори и в момента след цялата тази бесовщина, която се развива, въпреки всичко половината българи са за едното, половината са за другото. И тук ще добавя, че при едни избори, при едни демократични избори най-важното е доверието в изборите и в техния резултат. Именно затова европейците си изхвърлиха машините. Повтарям, цяла Европа, където имаше машини, ги изхвърлиха. Да не сме по-умни от германците, да не сме по-умни от нидерландците, да не сме по-умни от ирландците, да не сме по-умни от французите – там хората разбраха, че нямат доверие в машините и политиците взеха правилното решение да изхвърлят машините, ние тук си ги въвеждаме.

Разбрахме тези дни, че ирландците са си нарязали машините на скрап. Но аз друго искам да ви попитам, проф. Константинов, откъде идва подозрението за мъкнене на чували, за добавяне на бюлетини, за невалидни бюлетини, за купуване на гласове, откъде идват подозренията за гласуването с хартиената бюлетина?

Сега, много се извинявам, но изглежда, че повечето от българите сме малко идиоти. Казвам го съвсем отговорно. Какво общо имат чувалите с бюлетини с резултатите от изборите? Аз задавам въпроса и съм принуден да отговоря – никакво отношение нямат чувалите с бюлетини към резултата от изборите. Искате ли още веднъж да ви го повторя? Чувалите са ирелевантни по отношение на резултата. В чувалите има употребявани бюлетини, други изборни книжа, протоколи и т.н., поръчани от минали избори. Тогава, когато те пристигнат на своето местоназначение в РИК или в общината, тези чували вече не са обработват, това са нарича макулатура – скрап от хартия за вторични суровини. Така че като чуя, че някой ми говори за чували и бюлетини, просто идва ми да го питам: „Абе човек, какво общо имат тези чували с резултата?“ Нищо общо нямат. А че с хартиите се правят шашми – естествено, както се правят и с машините. И тук искам да кажа,че има една единствена гаранция за честност на изборния резултат, и това е, че във всяка избирателна комисия, секционна, районна и т.н. и централна включително има представители на всички политически сили. Нали ви е ясно, че в една комисия ако поне един си гледа работа от членовете на комисията, той няма да допусне нито едно от тези неща, за които говорим. Защото те са възможни, ако цялата комисия се наговори. Е да де, но ако цялата комисия се наговори, това показва, че просто имате престъпен състав. И така, гаранция за честността на изборите е шареният състав на избирателните комисии, никаква друга гаранция няма. И оттам нататък има други плюсове и минуси. В нашата изборна администрация са на ниско ниво, в смисъл секционно, за съжаление, има проблеми примерно със събирането на числа, там трудно събират числа. Тоест, като пишат протоколите, грешат. И оттам сме виждали вече омърляни протоколи, така е. Следователно комисиите трябва да бъдат или обучени, или в тези комисии да се пращат хора с малко по-висока грамотност. Толкоз. Както в цяла Европа си попълват правилно протоколите хората, ние тук само мажем и дращим по тези протоколи. Ами нужно е малко по-сериозно отношение. Да пратят хора поне със средно образование.

Проф. Константинов, от другата страна пък стои обвинението за флашката – на преден план за машините излиза борбата за флашката. В крайна сметка манипулирани ли са чрез машините изборите? 

Сега, нека да ви кажа нещо за себе си. Аз съм математик. Аз говоря само истински неща. Ако нещо не съм сигурен, че е истинско, не го казвам. По този случай ще ви кажа, че аз нямам доказателство, че с машините в България са правени шашми. Но има очевидни доказателства, че те са пипани. Машините, някои от тях издават съобщение: „Дневникът е подправен“. Чуйте още един път, какво значи това нещо: „Дневникът е подправен“, това не може да бъде направено в Тайланд, където е произведена машината. „Дневникът е подправен“ е нещо, което е кодирано в машината тук от някой шегобиец. Защото това изказване е с много гадна конотация, това означава подправка. Ако те искаха да пуснат предупреждение за работа на устройството, можеха да го кръстят по-друг начин. Така че някой се е шегувал, което обаче доказа, че се бърка в тези машини. И така, това, което е доказано, е, че в тези машини съвсем лесно е да се бръкне, а дали някой е бъркал, ей това вече не мога да ви кажа.

И още един въпрос се появи около кода на машините. Той трудно беше предоставен.

Вижте, кодът на машините – това е програмата, по която те работят. Това е все пак едно сложно упражнение, особено пък сложно ще бъде сега на местните избори, където вече ще видите, че ако останат само машините на местните избори, аз ви гарантирам най-големия цирк, който сте гледали за последните 32 години. Циркът ще бъде тотален. Въпросният код действително има смисъл да бъде даден на експерти от различните партии, които да проследят той да не дава някакви бъгове. Защото той е сложен код сравнително. Сега, дали този код има или няма бъгове, аз не знам, не са ме викали да го проверявам, искрено се надявам да няма бъгове, и после да чуем дали печатът от дневника е подправен. Значи забележете, едно такова нещо ако на Запад се беше случило, не дай си Боже, щяха да изгърмят всичките там, които се занимават с машини и глупости, ние тук все едно нищо не е станало. Надписът „Дневникът е подправен“ доказва единствено, че някой е бъркал в машината, не казвам, че е донесъл гласове на едната или другата партия. Между другото, тези машини, доколкото ги виждам, са абсолютно примитивни устройства от този си вид, и не знам защо ни ги продават по 3 000 лева бройката, мисля, че толкова беше, като това са  устройства, които струват едва ли повече от 500-600 лева едното. Очевидно там хората си правят бизнес, но аз ги разбирам, всички ние плащаме за този бизнес. И така, машините са едни елементарни технически устройства без никаква сериозна защита, това е очевидно. И сега пак ви казвам, това, че машините нямат защита, не значи, че някой ги манипулира. Както знаете, Кисинджър е казал следното: „Това, че съм параноик, не значи, че не ме преследват“, или изобщо, както знаете, липсата на доказателство не е доказателство за липса – това е фундаментален принцип. Тоест, когато нещо не сте сигурни, че го има, това не доказва, че го няма. И така, за да върнем доверието в изборния процес трябва да върнем възможността на хората да избират, защото поне половината българи са убедени, че с машините ги лъжат. Дали е така или не, аз не знам, но половината българи мислят така. И 500 000 българи, даже 600 000 българи се страхуват да не се изложат. Същото е и с идиотския аргумент, че видите ли те работили с банкомати, те работили по телефоните и се обаждали на децата и т.н., това може откровено казано, хайде, да не казвам, да не обиждам хората, но не знам какъв човек може да го кажа. Какво общо има едното с другото? Тук на тези хора ще им кажа и друго: от 2 милиона български пенсионери само половината си получават парите по банкоматите. Другата половина се реди на опашка в пощите. И предполагам, че са ги виждали тези хора, които се редят, и когато имаше срив в пощите, не се знаеше, как ще дадат парите на хората. И когато ние работим по телефона, работим с банкомат, ние сме вие и банкомата. Когато влезете в секцията, там ви познават, ако вътре се забавите при машината, те ще кажете: „Вие не можете да работите с машина“. Хората се смущават от това, че другите ще видят тяхната несигурност. Толкова ли е трудно да се разбере? Не че не знаем нещо за себе си. Аз лично гласувам за около 10-15 секунди, това ми е срокът, но когато гласувам, особено на хартия като влизам, изпитвам нещо като стрес, и гледам бързо да свърша тази работа, да изхвърля бюлетината в урната и да си ходя, дето съм гласувал досега около 50 пъти може би. Колко пъти съм участвал в национални избори, като сметнем всички избори и тези два тура, излизат хайде да не са 50, но около 40 пъти. Така, притеснението на хората не е поради това, че не могат, а че ще се забавят, че няма да видят, че не са сигурни дали натискат правилния клавиш и т.н. Очевидни и оправдани притеснения. Освен това, колко е лесно с машината като подадете погрешен глас, не този, който сте искали, да не може да се поправи след това. Вярно, тя един път ви пита: „Това ли е вашият избор?“, обикновено като пипам по клавиатурата, ако го натисна и край. Докато като видите, че ви сте сбъркали бюлетината, огледате я хубаво, отидете при комисията, кажете: „Извинявайте, сбърках“ и те ви дават нова. Вярно е, че е един път, но при машината и това не става. Така че още веднъж: в Европа хората не са идиоти. Повтарям: нито в Германия, нито в Нидерландия, нито в Ирландия, нито където и да е било, нормално развити хора, бели хора, те си изхвърлиха машините.

Контрарепликата, проф. Константинов, е тази, че в Европа никой не си продава гласа за 30 евро.

Значи, веднага да ви отговоря: дали е машина или хартия, това няма никакво касателство към продаването на гласа, ама никакво касателство. Това също не го разбират. Да ви кажа ли, как се продават гласове? Гласове се продават на едро, никой дилър не отива при избирателя да му каже: „Виж какво, пич, ето ти тук 50 лева, гласувай за мен“. Нищо подобно няма. Дилърът отива при тартора – тарторът е шефа на махалата – и казва така: „От теб искам 200 гласа за тази партия в твоята секция. Ако има 200 гласа, ето ти 20 000 лева, от тях ще дадеш по 50 лева на аверите, и ти ще вземеш по 50 лева на глас“, тоест, шефът ще вземе 10 000 лева и другите ще разпределят 10 000 лева. Нали така? И шефът там събира своите хора и казва: „Вижте какво, ще гласувате за тази партия“. Точка. И те гласуват. Защо? За да вземат 50 лева разбира се. Те знаят за какво гласуват. Нашите цигани не са глупави хора. Така че купуването става тогава, когато намерят уговорените бюлетини в урните. Ако не ги намерят, няма пари. Така че хората не се крият за какво гласуват, те с радост отиват да гласуват за каквото им е платено – толкова ли не го разбират нашите, не знам, не искам да обиждам хората, но поведението на българските анализатори, на част от тях е просто под всякаква критика. Още веднъж: никакво отношение няма купуването на гласове към машинното гласуване.

А какво става с разписките от машините? ЦИК нещо забрави да ги брои.

Мога да ви отговоря, какво е бюлетина и какво е разписка. Бюлетината е ценна книга, тя е като банкнота. На гърба има отпечатан микротекст. Тази бюлетина се печата в печатницата на БАН с всички защити, включително копиране на банкнота. Е, няма вградени ленти, някои неща ги няма, защото пък иначе ще ни излязат златни бюлетините. Но бюлетината, да повторя, е с всички възможни защити на ценна книга. Вие, аз, който и да било не можем да произведем тази бюлетина, ей Богу, няма как да я произведем, нямаме възможност. Печатницата на БАН се пази, тези хора като очите си я пазят, никой не може да влезе вътре. И така, бюлетината е защитена. Разписката, която излиза, е една терморазписка, която след ден-два тя не се и чете вече, защото изветрява термопечата, но дори да има термопечат, тя няма никаква защита. Това е като влезем в бакалията и бакалинът ви дава една разписка, на която пише: „Сирене – 10 лева“. Толкоз. Каква защита, какви 5 лева? Освен това, бюлетината се пуска в урна, това става пред хората. Ако вие гласувате на машината и с разписката в джоба си излезете, какво ще направи комисията, айде ми кажете сега, какво, ще ви набие ли, ще ви арестува ли? Примерно излизате от там, от стаичката и казвате: „Аз изядох разписката, аз я глътнах“, „Глътнаха си разписката“, защото това е едно такова листче, малко, никакво – нищо не могат да ви кажат. Следователно разписката не е никакъв документ. Сега, разбира се, е хубаво разписките да съвпадат с резултата на машината, но дори и да не съвпадат, ние не знаем защо. Защото разписките, които машината печата, не са документ, нямат никаква документална стойност.

Проф. Константинов, тази истерия около бюлетината дали няма да доведе до край на 48-ия парламент, и дали не обезсмисля всякакви по-нататъшни разговори за формиране на кабинет?

До голяма степен има такава опасност. Това е моят отговор. И нека да кажем, битката не е за хартията или за машината, битката е за 50 броя депутати. Да повторим: 50 депутати са на кантара в момента. А 50 депутати при общо 240, това е много. Това е над 20% от депутатите.

Което означава, че 50 депутати могат да променят във всеки момент пропорционалното съотношение в парламента.

Битката е за 50 депутати. Трябва българските граждани да го разберат това нещо. Защото как ще си обясните иначе всичките партии, които излязоха от небитието и т.н., изведнъж излизат с някакви феноменални резултати. Не защото са излъгали с машините, а защото просто са отказали избирателите от другите партии да гласуват, и те са загубили депутати, защото са загубили гласове. След  като губиш гласове, губиш всъщност депутат, и гласовете с депутатите са отишли при новите партии. Това е истината за българските избори.