Служебното правителство и „Лукойл Нефтохим“ са се договорили компанията да започне да плаща реални данъци в България, ако получи разрешение да продължи да изнася нефтопродукти. Това обяви вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев на брифинг, в който взе участие и ръководството на „Лукойл“ в България.
Според Алексиев промяната ще доведе до приход в бюджета през 2023 г. в размер на около 700 млн. лв., които на моменти бяха ту 600 млн. лв., ту 800-900 млн. лв. Въпросните средства щели да отидат за мащабна схема за компенсация за най-уязвимите потребители.
„Лукойл“ от своя страна не се ангажира с конкретно число, като обясни, че всичко зависи от международната конюнктура и в момента никой в света не можел да каже конкретните числа. Компанията все пак каза, че поема ангажимент за увеличаване на постъпленията в бюджета при 4 условия – запазване на макроикономическата среда; заводът да работи при максимална натовареност; да ползва като суровина сорта „Уралс“; да бъде премахната забраната за износа на нефтопродукти от България.
До седмица след като България приеме съответните нормативни актове, надзорът на „Лукойл“ ще вземе решение за преминаване към схема, при която да прехвърли реалните си печалби от преработката на нефт в България, казаха от ръководството на компанията.
В момента „Лукойл“ плаща минимален данък върху печалбата у нас, защото тя се прехвърля към швейцарското дружество собственик „Литаско“. Според договореното от 1 януари 2023 г. компанията ще се върне към предходната схема на работа, при която всички приходи и данъци от дейността на рафинерията, тоест „финансовият ѝ център“, ще се прехвърлят от Холандия или Швейцария – в България, обясни Христо Алексиев.
Условие за това обаче е служебното правителство да отмени постановлението на правителството на Кирил Петков, което от 5 декември 2022 г. забранява износа на горива, произведени от рафинерията. Настояването е компанията да продължи да работи в досегашния режим до дадения от Европейската комисия срок 31 декември 2024 г.
Кабинетът Петков издейства дерогация, която дава възможност на България да продължи да внася суров нефт от Русия до края на 2024 г. Като част от санкциите срещу Русия заради войната в Украйна бе приет европейски регламент, който забранява да се изнасят стоки, внесени в резултат от дерогацията – тоест суровият нефт, но не и преработените продукти. „Следователно, не се забранява износът на нефотопродукти, защото те се водят стока с произход България“, разясни зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Въпреки това кабинетът „Петков“ прие постановление, с което експортът и на нефтопродукти се забранява.
Според Христо Алексиев няма причина България да не се възползва икономически от дадената ѝ възможност съобразно еврорегламента и да загуби допълнителните приходи от бюджета. „Защо да се лишаваме от 800 – 900 млн. лв. в хазната“, заяви министърът. По думите му, ако износът бъде прекратен, от износител на горива България ще се превърне във вносител, което ще влоши външнотърговското салдо.
Въпросните стотици милиони, за които говори Алексиев, ще дойдат от облагането с 10% корпоративен данък на реалната печалба на рафинерията плюс удържането на 33% временна солидарна вноска върху разликата върху данъчната печалба за 2022 г. и увеличената с 20% печалба средноаритметично за годините от 2018 г. до 2021 г. (т. нар. свръхпечалби), поясни Петкова.
По думите на министър Алексиев това допълнително облагане компенсира отстъпката от цената на сорт „Уралс“ спрямо сорт „Брент“, от която в момента се възползва „Лукойл“ вместо потребителите. „Към днешна дата тази разлика означава 0.25 – 0.30 лв. на литър гориво, а не 1 лв., както се твърди“, уточни Алексиев.
Вицепремиерът предупреди, че ако износът на нефтопродукти от „Лукойл“ не бъде разрешен, компанията ще обмисли затваряне на рафинерията.
„Ще го кажа и на български – при тази забрана заводът не може да работи. Ако няма изход, пълним си складовете и спираме“, посочиха от ръководството на „Лукойл“. Оттам отчитат рекорден обем преработен нефт тази година – 6.6 милиона тона до 1 декември и 7.1 милиона тона до края на годината. Около 50-55% от произведената продукция от рафинерията се изнася. „Това не е свързано с ниското потребление в България, а с това, че има продукти, които изобщо не се потребяват в България“, казаха от компанията.
