Вдигането на минималната работна заплата на 850 лв. от 2023 г. при сегашните 710 лв. ще увеличи бюджетния дефицит догодина с около 1 милиард лева. Това заяви служебният финансов министър Росица Велкова по повод гласуваните единодушно преди ден в парламента на първо четене промени в Кодекса на труда. Те предвиждат най-ниското месечно възнаграждение да стане не по-малко от 50% от средната заплата в страната в последните 12 месеца, което за догодина означава сума около 840-860 лв.

„Това ще утежни дефицитът с близо до милиард като годишен разход. Трябва да видим все пак какво ще приеме като окончателни текстове парламентът, защото сега е първо гласуване“, каза Велкова. Тя бе на кръгла маса за приемането на еврото.

Според Велкова присъединяването към еврозоната ще разшири възможностите за повишаване на доходите у нас и ще подобри инвестиционната среда у нас. Подготовката за приемане на еврото като национална валута взема все по-голямо място в обществения и политически живот на страната, каза още Велкова.

„Ние ще участваме във вземането на решенията в еврогрупата. Ние в момента нямаме право да участваме! Всъщност, когато ние сме във валутен борд, монетарната политика, която провежда Европейската централна банка, се отразява пряко при нас“, посочи Велкова.

Министър Велкова изтъкна, че изключително силен и необходим знак към българските граждани и европейските партньори е това, че въвеждането на еврото на 1 януари 2024 г. като национален приоритет е прието на 27 октомври 2022 г. от Народното събрание. „С това решение се възложи на българските правителства оттук насетне да ускорят преговорите с европейските институции и държавите членки от еврозоната и да ускорят важните етапи от подготовката за въвеждане на еврото, за да се спази така определената от страна на България целева дата“, каза още Велкова.

Служебният кабинет отказа да внесе нов бюджет за 2023 г. в Народното събрание, затова депутатите трябва да приемат закон, с който да удължат действието на сегашния бюджет и догодина до съставяне на редовно правителство. Това означава, че приходите и разходите трябва са запазят в сегашните рамки и всеки месец от Нова година да се харчи 1/12 част от бюджета от тази година. Песимистичният сценарий, ако не се състави правителство и се насрочат нови избори, е държавата да функционира със стария бюджет до средата на 2023 г.

Финансовият министър Росица Велкова предупреди, че ако се запазят всички сегашни разходни политики и антикризисни мерки и при очакван ръст на БВП от 1.2% догодина бюджетът ще излезе с дефицит от 16 млрд. лв. Политическите партии в парламента обаче не са впечатлени от тази мрачна прогноза. До момента, между първо и второ четене на закона за удължаване на бюджета, депутати са предложили нови разходи за близо 6 млрд.