На 16 декември 2022 г. на среща-дискусия относно бъдещето на българската енергетика, представители на повечето парламентарно представени политически партии, представители на местната власт в лицето на кметовете на общините, част от въглищните региони в България, изпълнителните директори на почти всички топлоелектрически централи и въгледобивни мини и синдикатите създадоха „Коалиция анти 40%“, която ще се бори за предоговаряне и отмяна напоетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост за намаляване с 40% на въглеродните емисии до 2026 г.

Основната цел на широкото обединение е запазването на енергийната независимост и сигурност на страната, както и на социалните права на трудещите се енергетици и миньори по време на икономическа и енергийна криза и в момент, в който все още плановете за трансформация на българските централи не са реализирани докрай.

Форумът бе организиран от КНСБ и КТ „Подкрепа“. Участие взеха топлофикациите в Перник, Сливен, Бургас, Русе, Плевен, Велико Търново, Габрово, Враца, Марица 3-Димитровград, както и ТЕЦ Марица Изток 2, ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ Брикел, ТЕЦ Бобов дол, държавните Мини Марица Изток, както и няколко мини от Югозападния въглищен регион. В срещата-дискусиясе включиха представители на всички Общини, вкоито се намират основните български енергийни предприятия, заедно с широко представителство от повечето парламентарно представени политически партии в България, както и работодателските организации.

По време на дискусията участниците изразиха своето несъгласие и притеснение относно липсата на прозрачни политики за бъдещето на въгледобивните региони и енергийните предприятия, използващи въглища в страната, съгласувана със социалните партньори, общините и бизнеса,както и отсъствието на ясна визия и стратегия за трансформацията на енергийния сектор. Според представителите на местната власт, синдикатите и българските топлофикации с така поетия ангажимент „на тъмно“ и без обществено обсъждане България ще загуби енергийната си независимост и ще се превърне от енергиен център на Балканите в страна вносител на електрическа енергия. По думите на представителите на топлофикации и кметовете на общините това изискване ще доведе до затваряне на половината енергийни мощности в страната и ще има опустошаващ социално-икономически ефект върху засегнатите региони.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че липсва цялостна енергийна стратегия и досега се е работило на парче. Той посочи, че ситуацията трябва да бъде разгледана ясно и открито. По думите му проблемите в сектор „Енергетика“ трябва да се решават съвместно.

Димитров информира, че в понеделник вицепремиерът Атанас Пеканов е поканил на работна среща синдикатите и работодателските организации, където ще ще бъде обсъдена съдбата на ПВУ.

„Високата цена, която ще платим за ограничаване с 40% на въглеродните емисии от въглищните ни централи, ще донесе огромни щети за българската икономика, а енергетиката ще пострада много. И на база на предвидените средства за страната ни в ПВУ за сектор Енергетика, то тези средства енергийният сектор ще ги генерира за една година. Заради това аз лично предпочитам да не ги получаваме тези пари по ПВУ, енергетиката ни сама да си генерира приходите.“ заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той попита дали ще се позволи сами да довършим държавата си.

Николай Вълканов, председателят на Българска минно-геоложка камара (БМГК) коментира, че в последните 20 години се е унищожавала енергетиката и не е построено нищо. Той беше категоричен, че никой няма право да унищожава енергетиката на България, подписвайки някакви документи някъде. По думите му имаме огромен воден ресурс, който не се използва.

По време на срещата Васил Велев от АИКБ заяви, че 2022 г. ще излезе рекордна по употреба на въглища. Той попита защо България трябва да участва в това ритуално самоубийство.

Притеснения за отражението върху самите въглищни региони от така поетите ангажименти бяха споделени от Живко Тодоров, кмет на Стара Загора и от Кристина Лазарова, съосновател на Платформата „Brown to Green“.Тодоров подчерта, че е необходимо да бъде променена посочената дата в ПВУ като я определи като нереалистична. Той изтъкна, че последствията за региона на Стара Загора ще бъдат загуба на милиарди, работни места и изселване на хората от родните им места поради липса на перспектива. Тодоров подчерта огромното значение от създаването на единна стратегия, в която място да има и за изграждането на индустриални паркове. От своя страна Кристина Лазарова ясно подчерта, че за последните две години, откакто са създали платформата „Brown to Green“, са се убедили, че не е толкова лесно нито преквалификацията на заетите, нито осъществяването на инвестиции. Проектите, които са стартирали в ТЕЦ Бобов дол, изграждане на фотоволтаичен парк, инсталация за биогаз, използване на природен газ, не могат да се случат веднага и изискават време за разрешителни, строителство и т.н. „Трябва да бъдем наясно когато една базова мощност излиза от експлоатация с какво ще бъде заменена.“ каза Кристина Лазарова. Тя изрази своето притеснение и несъгласие с това, че в Териториалния план за региона на Кюстендил е записано, че ТЕЦ „Бобов дол“ трябва да спре до 2026 г.

В дискусията участие взе и изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев, който подчерта, че енергетиката трябва да бъде поставена над политическото ниво.

Във форума участие взеха и всички политически партии с изключение на ПП и ДБ, които също от своя страна споделиха своите виждания и предложения за запазване на българската енергетика.

Представителите на властта, синдикатите и енергийните предприятия настояха за свикване на Консултативния съвет по Европейската Зелена сделка за преразглеждане на вече поетите ангажименти и отпадане на изискването за намаляване с 40% на въглеродните емисии до 2026 година, както и незабавно стартиране на преговори с Европейската комисия.

След широко обсъждане и с пълно единодушие по време на срещата всички участници подписаха официална декларация, в която ясно изразяват своето становище за преразглеждане на поетите от предходното правителствоангажименти пред Европейската комисия. Документът ще бъде изпратен до Народното събрание на Р България и до Министерски съвет. Декларацията изразява всички притеснения от прибързаните и необмислени решения за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 година, поети без да е извършен цялостен анализ за последствията за икономиката на България. В документа се изразява безпокойството на местната власт, топлофикацинните дружества и синдикатите относно липсата на ясна визия и стратегия за това с какво и как ще бъдат заменени въглищните мощности, какво и как ще се случи с около сто хиляди пряко и косвено заети в сектора български енергетици, миньори и работещите български граждани в други свързани сфери.

В декларацията се посочва необходимостта да се прояви воля и желание да започнат открити преговори с Европейската комисия за отпадане на поетите ангажименти, които на практика не могат да се изпълнят без огромни ненужни и необратими щети за енергийната система и икономика на страната.