България приключва 2022 г. с поредното служебно правителство на президента Румен Радев. Какво по-сериозно доказателство колко са безотговорни и бездарни родните политици? Не можаха да изтърпят едно работещо редовно правителство – кабинетът „Петков“ едва изкара до средата на годината и беше свален, ала друг не го замести. Антигерберската коалиция, скърпена на цената на толкова компромиси, рухна смайващо бързо, а довчерашният борец с мутрите Радев неусетно премина към лагера на статуквото. Отгоре на всичко политиците подложиха на такъв погром изборната система, че накараха нормалните хора да се плашат от възможността да отидем скоро на предсрочни избори. Така че дори това вече не изглежда като изход от политическата безизходица.

Радев мина на страната на статуквото

Харесаха се с Борисов, бившите врагове заговориха за „търпимост“. Разривът между президента Румен Радев и политическите сили, които се бореха с ГЕРБ, беше вероятно най-значимата политическа промяна за годината.

Две години по-рано Радев направи безпрецедентна за президент стъпка, като публично призова гражданите да свалят кабинета „Борисов 3“. Той открито подкрепяше антигерберските формации, най-голямата от които – „Продължаваме промяната“, беше оглавена от бившите му министри Кирил Петков и Асен Василев. Радев благослови и дошлото на власт в края на 2021 г. правителство на четворната коалиция, водено от Петков.

Тази политическа идилия обаче изтрая буквално от ден до пладне. Радев мигновено се наостри срещу партньорите си, когато те започнаха да разпъждат хората, които той беше настанил навсякъде в държавата чрез своите служебни правителства. Голямата раздяла дойде след руската агресия в Украйна, когато президентът се хвърли в свирепа битка с кабинета „Петков“ заради проукраинската му политика.

Роля за разрива изигра и властолюбието на Радев, на което политическата криза даде широко поле за изява. Заради желанието му да увеличи влиянието си върху политиката и държавното управление той челно се сблъска даже с БСП. А това беше партията, която някога го издигна от нищото до един от най-важните постове в страната. Мощните политически амбиции на държавния глава обаче накараха соцлидера Корнелия Нинова да се почувства лично застрашена и сега тя е може би най-върлият му противник.

Междувременно герберският вожд Бойко Борисов внезапно се оказа от същата страна на барикадата като президента, тъй като и двамата имаха сметки за разчистване с четворната коалиция. Така, независимо дали го беше искал или не, Радев обективно се сближи с човека, който допреди две години беше основният му враг. При такова положение как да го броим за борец със статуквото?

АнтиГЕРБ лагерът се разпадна

Паралелно с това протече и другото голямо развитие от годината – неочаквано бързото разложение, а накрая и разпадът на коалицията срещу ГЕРБ.

Четири политически сили – ПП, ИТН, БСП и ДБ, взеха властта в края на 2021 г. с обещанието, че ще стартират реформи, които ще заличат управленския модел „Борисов“. От това обединение се носеше неприятната миризма на политическа сделка. Не беше лесно да се приеме, че левицата и десницата, мразещи се от десетилетия, изведнъж ще споделят заедно властта. Същото се отнасяше за партиите на Кирил Петков и Слави Трифонов, които се обругаваха една друга само няколко месеца по-рано. Но поддръжниците на четворката приеха компромиса, макар и със сбърчен нос, в името на обещаното „изчегъртване“ на герберите.

Коалицията обаче се оказа твърде заета със собствените си вътрешни дрязги, за да прави реформи. Първо се сбиха заради управата на БНБ, която ИТН искаше за себе си; после дойде скандалът около милиардите, които държавата дължеше на пътностроителните фирми; намесена беше и враждата със Скопие; и в началото на юни разсърденият Трифонов оттегли министрите си от правителството. Нещо повече – започна усърдно да го подкопава, при това заедно с ГЕРБ и ДПС.

Това накрая срути кабинета „Петков“, който си спечели печалната слава на първото правителство, свалено с успешен вот на недоверие в най-новата ни история. ИТН изпадна от парламента, но това с нищо не промени атмосферата на враждебност и неприязън в антигерберския лагер. БСП не можа да преглътне антируската позиция на ПП и ДБ, както и желанието им за компромис със Северна Македония. ПП и ДБ пък не можаха да приемат, че левицата се събра с ГЕРБ и ДПС заради хартиените бюлетини. Крайният резултат е, че сега срещу Борисов останаха да воюват само ПП и ДБ. Ала дори и техният съюз изглежда съвсем крехък.

ГЕРБ, БСП и ДПС разгромиха изборната система

Тази година ще се запомни и с едно от най-големите законодателни извращения, виждани някога. За две седмици през ноември „хартиената коалиция“ на ГЕРБ, БСП и ДПС разтърси из основи Изборния кодекс, прати в забвение скъпоструващото машинно гласуване и постави под огромен риск следващите избори.

В България се гласува преобладаващо с машини от средата на 2021 г., след като ИТН, ДБ и ИБГНИ направиха това основния метод на гласуване. Използват се устройства, които бяха закупени от държавата още при управлението на ГЕРБ. Хората на Борисов обаче подеха системна компроматна кампания срещу машинния вот, към която се присъедини и БСП, след като Нинова хвърли върху устройствата вината за изборните погроми на соцпартията. ДПС също подмолно заработи за ликвидацията на машинния вот, като хитро се прикриваше зад химеричната възможност да се закупи друг модел устройства. Така се оформи „хартиената коалиция“, която в края на 2022 г. се захвана да преправя Изборния кодекс, за да върне доминацията на хартиените бюлетини в изборния процес.

Резултатът беше може би най-отвратителното и безотговорно посегателство върху закона в цялата ни парламентарна история. От ГЕРБ набързо скалъпиха огромен брой поправки в кодекса, които наложиха със смайващо вироглавство и абсолютно безразличие към последиците. Така се озовахме в абсурдната ситуация, при която занапред ще гласуваме с два типа хартиени бюлетини, едната от които ще се разпечатва от машините за гласуване. Отпадна електронното отчитане на вота и всичко отново ще се брои на ръка, което постави въпроса – а за какво въобще са ни машините, освен като суперскъпи принтери? Остана неясно дали устройствата въобще могат да печатат нещо по-сложно от познатите разписки.

Най-изумителното в тази история е, че нищо от тези трудности и рискове не впечатлява „хартиената коалиция“. ГЕРБ, БСП и ДПС продължават да се държат сякаш са направили услуга на избирателите и си правят оглушки за предупрежденията за щетите, които нанесоха.

Политическа безизходица – сега и завинаги

В миналия парламент изглеждаше, че най-голямата пречка за стабилно правителство е ИТН. В това НС се оказа, че и без Трифонов няма стабилен кабинет. Първо се пробваха герберите – Борисов намери безпартиен кандидат за премиер – Николай Габровски, но така и не успя да убеди никого, че избраникът няма да служи като негов параван.

Сега дойде редът на ПП, която лансира депутата си и ексминистър на образованието Николай Денков. Неговите шансове не са по-големи – ГЕРБ и „Възраждане“ със сигурност ще го отхвърлят. ДПС може и да го одобри, но склонни ли са обаче ПП, ДБ и БСП да зависят от партията на Ахмед Доган? И колко би им струвало това?

А третият мандат остава огромна неизвестна. Ясно е само, че ако се стигне до него, тогава всички ще гледат президента в очите. За пореден път нещата ще се подредят така, че Румен Радев да изглежда като най-значимата политическа фигура в страната.

И може би наистина е така, след като държавният глава е единственият, който е в състояние да излъчи работещо правителство, макар и ограничено, каквото е служебното. А това въобще не предвещава светло бъдеще за парламентарната ни демокрация.

Людмил Илиев, Сега