Илюзията, че политиците могат да управляват какъвто и да било бизнес добре – както гласи налагащият се геополитически обагрен лайтмотиф – ще доведе до страдания и дефицити, които ще пренавият пружината на бюджета на домакинствата и фирмите, раздувайки допълнително бързорастящия дълг на държавата. Това публикува във Фейсбук икономическият и политически анализатор Кузман Илиев.

„Може би темата “еврозона” ще се яви нещо като обединителен център между партиите за съставяне на сглобка – защото там действително изпуснахме питомното и ще гоним дивото. Добро извинение е, направо предлог за сядане на маса с опонентите. А и ни притискат законодателни срокове от различен порядък“, добавя той.

„Само че за да говорим изобщо за еврозоната като възможна и вероятна крачка – ние трябва да сме финансово стабилни, да имаме нисък дефицит и “приемлива инфлация”, както и да провеждаме устойчива енергийна политика“, коментира икономистът.

„Еврото не е панацея, ако правиш дългови глупости като Гърция или ако като нас си затваряш 4 енергоблока, купувайки за 3 милиарда лева други два, които гният днес под брезента… Богата нация, дума да няма! Реално гледано: така няма как да си цъфнал. Просто няма как. Нито като затваряш въглищата си (докато германците ги отварят на пожар), само защото Европа ти набива канчето да си послушен и “зелен” – макар на тъмно, студено и гладно“, добавя той.

„Китай започва да “търси” изкопаеми горива все повече след края на Ковид-рестрикциите. По линия на предлагането – таваните на цените и ембаргото само ограничават разполагаемите обеми, а нефтът и газът ще са относително все по-оскъдни и все по-скъпи.“, пише Илиев.

Нашата икономика е 2.5-3 пъти по енергоемка от европейски ни конкуренти, тоест безумната енергийна криза смазва най-тежко нашите предприемачи, нашите пенсионери, нашата средна класа, обяснява той.

„Дори след компенсации бизнесът в България плаща за електроенергия двойни цени над тези преди кризата, а за газа дори доста повече. Горницата над тавана за цената на ел. енергията се взема от енергийните компании, които няма да могат да инвестират в инфраструктура и капацитет, в което обаче се състои и системното решение на енергийната криза. Порочен кръг“, коментира Кузман Илиев.

„Илюзията, че политиците могат да управляват какъвто и да било бизнес добре – както гласи налагащият се геополитически обагрен лайтмотиф – ще доведе до страдания и дефицити, които ще пренавият пружината на бюджета на домакинствата и фирмите, раздувайки допълнително бързорастящия дълг на държавата“, добавя той.