Бюджетът на България за 2022 г. е завършил с дефицит от около 2,9% от прогнозния БВП, което означава около 4,5 млрд. лв. – най-големият за последните 12 години. Това личи от прогнозата за месечното изпълнение на бюджета, която Министерството на финансите е публикували часове преди настъпването на новата 2023 г.

Като процент от БВП той все още е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, пише 24 часа.

Не се оправдаха обаче очакванията за огромно преизпълнение в данъчно-осигурителните приходи за 2022 г. от ревизирания размер на БВП.

Въпреки, че номиналният размер на прогнозния БВП за 2022 г. бе увеличен с над 11 млрд. лв. спрямо прогнозата към актуализацията, превишението на приходите над заложеното в актуализираните годишни разчети от юли при елиминиране на приходите с еднократен извънреден характер е в размер на 2,1 на сто, и е свързано основно с по-високи приходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, по-високи приходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в малка степен на данъчните приходи по държавния бюджет.

Параметрите по изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години, пише МФ.

Данъчно-осигурителните приходи са 46,6 млрд. лв., което е с 1,1 на сто над заложеното в разчетите.

Данъчните приходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 млрд. лв. или с 0,1 млрд. лв. повече спрямо планираното. Преизпълнение има при корпоративните данъци, а приходите от косвени данъци са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите за 2022 г. се очаква постъпленията за годината да са с около 0,67 млрд. лв. по ниски от планираните.

В частта на помощите и даренията се очаква приходите да бъдат по-ниски от разчетените с около 0,2 млрд. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниският размер на възстановените разходи от ЕК