Доставките на природен газ за 2023 година са осигурени. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов в интервю за БТА. Поводът за въпроса беше приключилият наскоро търг на „Булгаргаз“ за годишни доставки на природен газ.

„Търгът мина много добре. Имаше много голям интерес от ключови водещи компании. Имаме добри ценови предложения“, коментира министър Христов, известен с прякора „Капитан Газпром“.

По думите му в момента се оценяват всичките оферти, тъй като компаниите не предлагат доставка за целия период, а определени количества в рамките на годината. Затова ще се работи с няколко доставчика. В момента доставчиците се избират съобразно предлаганата от тях цена, както и това дали те имат осигурен свой слот, или ще ползват резервирани от България. „Правим схемата за доставки за цялата година“, добави Христов.

Той уточни, че става въпрос за доставки на втечнен природен газ. Идеята е страната ни да премине почти изцяло на доставки на втечнен природен газ, изключвайки азерския газ от 1 млрд. куб. метра, който постъпва в страната ни по интерконектора Гърция – България. Затова целта е да се подсигури капацитет за разтоварване на още 2,5 млрд. куб. метра втечнен газ, тъй като цялото потребление на България е около 3,5 млрд. куб. метра. „Нямаме проблеми с количествата, борбата е с цената. Като тук гледаме да сме много конкурентни“, допълни Христов.

По повод преговорите с Турция за достъпа до турските терминали за втечнен газ, служебният енергиен министър информира, че на практика това вече е договорено. Освен това България преговаря с Турция да се включи в техните преговори в средносрочните и дългосрочни договори с доставчици на втечнен газ. Тук става въпрос за преговорите само с европейски и американски компании. „За доставчиците също е много интересно да доставят за региона – Турция, България и вече потенциално в други държави. Те го виждат като голяма стъпка за завладяване на пазара и съответно са склонни на база на големите количества и стратегическото позициониране да им дадат по-добри цени. Тези преговори ще са за дългосрочни договори – в порядъка на 10 години“, уточни Христов. На база на този потенциал се очаква доставчиците допълнително да оптимизират и краткосрочните доставки за следващите 1-2 години, добави министърът.

На въпрос относно преговорите, които започнаха в началото на декември за възобновяване на проекта за нефтопровода Александруполис – Бургас, но без руско участие, служебният министър на енергетиката отговори, че до няколко седмици ще бъде подписан меморандум с Гърция за възобновяването на този проект.

Меморандумът предвижда да се създаде една обща работна група от експерти от двете страни, която да „извади от праха и да изрови“ всичко, което е правено по този проект. Освен това ще се начертае една пътна карта, която да предвижда какви следващи стъпки ще се направят, както и в какви срокове, за да започне този проект, посочи министърът. Най-вероятно ще се използва схемата на интерконектора Гърция – България. Този меморандум ще бъде подписан между Росен Христов и гръцкия министър на енергетиката. След като се изработи цялата структура, ще се подпишат конкретните договори. „Този проект е много важен, за да се осигурят доставките на неруски нефт по най-икономически изгоден начин за рафинерията“, изтъкна Христов. Другото, което ще се случи покрай този нефтопровод, е този проект да се разшири в една мултимодална транспортна инфраструктура. Тоест покрай нефтопровода да се построят линии за железопътен транспорт, както и пътища.

В момента се преговаря България да участва по някакъв начин в експлоатацията на пристанищата в Александруполис и Кавала, информира още служебният енергиен министър. Той счита, че благодарение на този транспортен коридор, който може да тръгне от Гърция, да мине през България, Румъния, като оттам стигне от една страна до Украйна, а от друга до Централна Европа, това може да се превърне в изключително важен проект за цяла Европа. Първата стъпка е да се изгради петролопровод между Гърция и България, на следващ етап ще може този проект да се разшири.

На въпрос дали ще се отрази на България подписаният неотдавна от руския президент Владимир Путин указ за противодействие на наложения от Запада таван на цените на руския петрол, чрез който се забраняват доставките от 1 февруари до 1 юли 2023 г. на купувачи, придържали се към ограничението, служебният енергиен министър каза, че е запознат, че в този указ има „някаква врата“, чрез която страната ни може да продължи доставките на руски петрол.

Той обаче уточни, че по въпросите на петрола отговарят от Министерството на икономиката и индустрията. Росен Христов отбеляза, че България трябва да намери решение за доставки на неруски нефт. Първата причина е, че не се знае доколко руската страна е готова да доставя нефт, както и докога ще продължат доставките.

„Там нещата са силно политизирани и не се гледа икономическият интерес, и могат буквално във всеки един момент да секнат тези доставки, както направиха с много други държави. След това има проблем чисто технически с логистиката. Черно море, особено в северната част, става все по-трудно за навигиране по морски път – застрахователи се оттеглят, корабни компании не искат да работят. Има военни действия, не се знае кое пристанище ще работи. Дори ако искат всички страни да работят, пак може да има някакви проблеми. „Лукойл“ няма голяма база за складиране на суров нефт. Те имат капацитет да работят в порядъка на 10 дена без доставки. За нас е ключово да намерим решение. Това, което правим, е да гледаме какво правят съседните държави. Румъния доставят нефт от Казахстан. Азербайджан също имат някакви възможности“, каза още министър Христов.

Според него трябва да се намери перманентно решение, като краткосрочното е с доставка чрез танкери, а дългосрочното – чрез петролопровод. Попитан дали рафинерията може да работи с неруски нефт веднага, ако спрат доставките от Русия, Христов отговори, че има и нефт, който е близък до сорт Урал. Той може да се преработва без проблеми. За да се преработва друг вид петрол, трябва да се направят технически изменения и някои инвестиции, за да се „пренастрои“ процесът. Това обаче може да стане. Въпросът е, че единият вид нефт не може да се сменя с другия бързо. Затова, ако страната ни премине на някакъв определен сорт, трябва да се пренастрои цялата система. Технически това е възможно. Затова трябва да се намери стабилен доставчик на определен сорт нефт и да се оптимизира производството. Най-безболезненият вариант от техническа гледна точка е да се намери доставчик на близък по показатели на руския нефт.

Министерството на енергетиката работи по изготвяне на Енергийна стратегия на България, като ведомството в момента е фокусирано върху електроенергийната стратегия. „В много напреднала фаза сме. Направили сме много симулации, включително и със специализирани консултанти. Имахме разговори с всички браншови организации, профсъюзи. Събрали сме доста неща, анализирали сме ги. Буквално януари месец смятаме да я предложим за обсъждане. Първо смятаме да организираме кръгла маса с по-широк кръг от заинтересовани страни. След коментарите от всички ще я вкараме в Народното събрание, като се надявам до края на януари да бъде одобрена, за да може да работим по ключовите проекти“, съобщи служебният министър на енергетиката.

Росен Христов обяви, че в стратегията се предвиждат няколко ключови проекта. Той посочи, че единият от проектите е за развитие на ядрената енергетика – довършване на блоковете в „Белене“ и изграждане на два заместващи блока в „Козлодуй“, които да заместят 5-и и 6-и блок на атомната централа, след като те излязат от експлоатация. Моделите на енергийното ведомство показват увеличено търсене на електроенергия в България и региона. В страната ни водещ фактор е независимостта на енергийните доставки. В България няма газ. „За да заместим газа, ние трябва да вървим към нещо, което сами си произвеждаме, и това е водород. Водородът се произвежда от електроенергия. Тоест трябва да имаме стабилно производство на електроенергия. Това, което моделите показват, е за намаляваща консумация от крайни потребители, основно базирана на енергийната ефективност на сградите. За сметка на това расте индустриалното потребление. Електрификацията на индустрията, преминаването на водород, което също изисква големи енергийни мощности, и електризирането на транспорта – внедряването на все повече електромобили, включително и товарни“, обясни Христов.

На въпрос дали настоящите два блока в „Белене“ могат да заработят и без участие на руския им производител, министърът каза, че няма проблем това да се случи. Вече няколко европейски компании са закупили технологията и могат да бъдат довършени с това оборудване, което е в страната ни. Другата опция е това оборудване да бъде продадено и да започнем „на чисто“ с друга технология.

Другите ключови проекти в стратегията са свързани с развитието на водни електроцентрали, добави Христов. По-мащабните проекти са да се изградят една или две водни електроцентрали на река Дунав, които да бъдат съвместни проекти с румънската страна. Освен това тези проекти са много важни и за развитието на транспортната инфраструктура. „С една инвестиция получаваме и транспортната инфраструктура, и производство на електроенергия“, изтъкна министърът. Освен това се предвижда да се развият всички други ВЕЦ-ове, включително възстановяване на ПАВЕЦ „Чаира“ и разширението на язовир Яденица и хидрокаскадата „Горна Арда“.

Основен елемент също е възобновяемата енергия, коментира още Росен Христов. Там се прави анализ какви проекти и в какви срокове могат да бъдат изготвени. Оттам идва и стратегията за съхранение на електроенергия. Освен това се отчита, че Гърция иска да бъде сериозен производител на зелена енергия, но те нямат голям потенциал за съхранението й, така че идеята е България да предоставя услуги по балансиране и съхранение на зелена енергия. Фокусът е енергията да се съхранява по „зелен“ начин. Проектът, който е за батерии, ще се оптимизира, за да се внедрят по-екологични ресурси за съхранение на енергия, съобразени с нашите природни дадености, и по-малко батерии, които България нито произвежда, нито има как да утилизира, обясни служебният министър.

Защитата на потребителите е предвидена в Закона за енергетиката, където влиза определението „енергийна бедност“. Концепцията е при освобождаване на регулирания пазар да останат защитени енергийно бедните потребители. Според дефиницията се обсъждат най-различни проценти. Най-вероятно 50-60 процента от населението ще се окажат енергийно бедни и ще трябва да бъдат защитени по подобен начин, както и в регулирания пазар. Министърът обърна внимание обаче, че в Европа офанзивата за това дерегулиране започва да „изветрява“, защото виждат, че трябва да има някакъв баланс. „Дори в Европа започват концептуално да се връщат към някаква форма на регулиран пазар, така че аз вярвам, че в рамките на тези няколко години, докато имаме периода да стоим на защитен пазар, в рамките на това нещо и европейската стратегия ще бъде оптимизирана“, завърши служебният министър на енергетиката Росен Христов.