Елементарните интриги на Борисов с предложението за Христо Иванов за премиер вероятно в неговите очи са върхът на умението да бъдеш тарикат в политиката.

Христо Иванов няма да се върже. Не е самоубиец, нито пък някой ще му позволи да допусне интригите на Борисов вътре в ДБ или в отношенията му с ПП. Но публичните „оферти“ целя именно това – то е ясно, че Христо няма да се върже, въпросът е хората да се вържат и да започнат да се съмняват.

Няма вариант за реформаторски блок.

Макар че, откровено казано – вредата от Румен Радев и неговите служебни правителства е толкова неизмерима, че прагът на поносимост към подобни абсурдни коалиции рязко се повиши.

Но колкото и да се повиши – ГЕРБ докато Борисов е начело е токсичен за всеки, който се доближи.

Да започнем с това, че на Борисов не може да се вярва – той органично не е способен на добра воля и на добронамереност. Дори начинът по който прави тези предлажения е игра и интрига. За да провокира съмнения към Христо и да се покаже като негов задкулисен патрон – така да провокира съмнения. Да не говорим, че при Борисов коварството е висша ценност, докато другите търсят да се договорят с него, той задължително трябва да ги мине с 200. Да не говорим, че няма никаква гаранция, че това е последното му мнение за деня.

Второ, предложението е безмислено и от поради простия факт, че Радев още не избрал кому да връчи мандата. Тоест Борисов прави помен с чужда пита. Рибата в морето, той дарове дарява.

Трето, да допуснем абсурдното, че Христо се съгласи – и какво, ще управлява в името на национални интереси, и Борисов ще му позволи да му разрушат хатъра с Пеевски. Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода.

Та да му кажа на Борисов – нямат шанс подобни полусварени, неискрени и откровено примитивно-коварни предложения. ГЕРБ доказа с гласуванията си за хартиения бюлетин, че е лишена от способност да работи за реалните каузи на демокрацията, реформите и евроатлантизма.