Режисьорът Максим Генчев коментира пред „Телеграф“ реакциите срещу филма си „Ботев“, който беше излъчен в началото на годината. 

„Президентът Радев гледа филма „Ботев“ на премиерата на 3 март 2022 г. и изнесе цяла съдържателна реч за полезността, като заяви, че с този филм ние вдигаме много високо летвата и бъдещите кинематографи ще трябва да се съобразяват с него. Той изрази подкрепа за филма „Ботев“, преди да съм правил кастинг за следващия филм“, разказва Максим Генчев.

– Как приемате критиките към вас след тв премиерата на филма „Ботев“ тази седмица, г-н Генчев?

– Равнодушно и с разбиране. Хора, които са гледали филма, но имат някакви политически претенции към мен по отношение на Русия и Украйна, роптаят срещу „Ботев“. Това е.

– Доста ваши колеги също се изказаха критично…

– Получавам много поздравления от колеги по телефона, буквално пуши от обаждания, по Фейсбук ми пишат. Хората са във възторг. Има някои колеги, които вероятно се чувстват подценени, че не съм ги поканил да играят и искат да ме впечатлят, евентуално да ги поканя в следващия филм. Или да покажат: „Ето, ако бяхте взели нас, щеше да стане по-хубав филм“.

– Основните критики са към актьорите – че рецитират, че не изграждат достатъчно убедително образите на героите…

– Въпрос на личен вкус. За някои една жена е муза, за други – парцал. Словото е особено във филма, защото то е копи-пейст от публицистиката, стиховете и писмата на Ботев. Има такава риторика – в ХIХ век се е говорило по друг начин, не е имало телевизии, медии и т.н., изразявали са се със слово. То е било изключително ценно нещо и затова са подбирали своите думи. В диалога няма нито една чуждица, всичко е в автентичен словоред.

– Обвиняват ви и че сте променили исторически факти…

– „Историческите факти“ не съществуват. Има версии за смъртта на Ботев. Аз не давам ухо на версията, че Обретенов или други българи са убили Ботев. Такова предателство спрямо българския национален дух аз не мога да извърша. В „Опит за биография на Христо Ботев“ от Захари Стоянов е посочен убиецът – това е Джамбулет, той е черкезкият главатар или неговият сподвижник Арсен, който е от ромски произход. Един от двамата е извършил това убийство. И е ударен в сърцето, а не в челото, както е описан от Вазов за по-героично.

Ударен е в сърцето, защото картата, която е носил в джоба си, е била цялата в кръв. Не може от челото да се оцвети толкова. Голямото усилие е Ботев да не изрече думите: „Европа цели унищожението на източните славяни и на цялото човечество“. Това е провокативната реплика на Ботев, тя е казана в неговия вестник, заради която ме обвиняват в русофилия, т.е. срещу Европа. Другият „исторически факт“ е убийството на Ботев – антибългарите на всяка цена искат българин да е убиецът на Ботев, което за мен е недопустимо.

– Като казахте Джамбулет, много критики отнесе и актьорът, който играе ролята му – Ники Илиев. Как го избрахте?

– Ники го харесах заради това, че не прилича на българин. Кавказките черкези са синеоки, рижи и руси, с дръпнати очи. Ники е изключително подходящ, а и е във възраст, в която има много добра визия. Освен това е талантлив актьор, който в този филм показва истински актьорски качества. Просто му завиждат. Завистта е зле прикрито обожание.

– Обвиниха и националната телевизия, че е финансирала филма, а пък вие събирахте дарения… Каква е истината?

– Целият бюджет на филма е 285 000 лева. Това са парите за кетъринга на Командарев или някои от редовните печеливши по 1 милион лева субсидия от НФЦ. Защо през година или всяка година режисьори като Петър Вълчанов печелят субсидия? Неговите филми нито се гледат, нито са популярни, но той всяка година взима субсидия. И тия 250 000, които аз съм дал за „Ботев“, той ги дава за прехрана на екипа.

Това е една нищожна част от една държавна субсидия. Никой не коментира, че годишно се дават 44 милиона лева за филми, които не стигат до зрителя, камо ли да направят скандал в обществото. БНТ влезе в последния етап на „Ботев“ със 100 000 лв. за постпродукция, защото харесаха заснетия материал до този момент и решиха, че е подходящ, тъй като изповядва национални ценности. Ние бяхме събрали от дарения 250 000 лв.

А това, че имат упреци към БНТ, вероятно целят да съборят Кошлуков от власт някои хора, които искат да намърдат свои хора. Това са редовни клиенти на държавата за пари, паразити в държавната структура за кино, които ревнуват да не би БНТ да даде пари на такъв случаен пришълец като мен.

– Друго обвинение – президентът Румен Радев ви подкрепя заради това, че ще снимате дъщеря му Дарина Радева в следващия си филм.

– Не, президентът не ме подкрепя за това. Той гледа филма „Ботев“ на премиерата на 3 март 2022 г. и изнесе цяла съдържателна реч за полезността, като заяви, че с този филм ние вдигаме много високо летвата и бъдещите кинематографи ще трябва да се съобразяват с него. Той изрази подкрепа за филма „Ботев“, преди да съм правил кастинг за следващия филм.

Кандидатствах в БНТ за проекта „Лето господне 1349-о“ за Второто българско царство – дал съм сценарий по повестта на Иван Вазов „Цар Александър“, който е одобрен, а кастинг предстои да направя. Аз викам студенти в НАТФИЗ  за ролите, тъй като те са за млади хора. Така съм викал и Даринка Радева. Изключително талантлива актриса, с невероятно хубав глас – отдавна на българския екран не е звучал такъв хубав алтов глас, невероятно богат, много изразителна актриса.

За зла участ или за щастие се оказа дъщеря на президента. Това не ме е интересувало. Ако кажа, че после съм разбрал, което е истината, ще ме обвинят, че се оправдавам. Това са хора, които опорочават всичко. Ако построя сега един киноцентър, ако изградя един хубав величествен образ, той пак ще бъде оплют. Много странно нещо.

– На какъв етап е „Лето господне 1349“?

– Пред подготовка. Избираме локации, изчисляваме кое колко ще струва, какви костюми ще се ползват. След това са кастингите и самите снимки.

– Правите ли паралел между сегашния скандал с „Ботев“ и този с „Дякон Левски“ през 2015 г.?

– Тогава беше много по-организирано. Директно всички филмови критици се обърнаха срещу мене. Даже един паразит има в НФЦ, каза: „Не гледайте този филм по телевизията“. Питах го после: „Деяне, защо говориш така“, а той ми отговори: „Максо, не може да си позволиш на своя глава да правиш филми за национални герои, това вече потенциално ти вкарва публика“. Викам – нека ми вкарва, какво лошо има в това. Нека и други смелчаци, като си отворят ципа, да видят, че имат топки и да направят филми за национални герои.

Сега децата не знаят кой е Стефан Данаилов, въобще не са чували за Караджата. Забравени са тези герои и трябва да ги съживим. Аз съм възрожденец и не мога да позволя да бъдат забравени нашите герои. Тези, които са на власт в съсловието, ме ненавиждат, защото аз оспорвам раздаването на 44 милиона за глупости. Нека който има кураж, да си намери пари, да си направи филм, да го извади на екран и ако изкара пари, да направи нов.

А те какво? Вземеш 1 милион за филм, за 300 хиляди го нахвърлиш отгоре-отгоре, останалите пари ги крадат с фактури. Там народът трябва да протестира, а не да се пали от разни нещастни провокатори. Живеем в епохата на глупостта, а тя е непреодолима. Невежеството е преодолимо, ако отсрещната страна има желание да научи нещо. Но глупостта и да иска, не може.

– Вашите филми ще помогнат ли за това?

– Надявам се. Има 30 000 ученици, гледали „Ботев“. В офиса сме получили над 700 есета. Деца, които разказват филма, печелят шестици по история. Доволни сме. Нашата мисия си върви.

– Защо според вас 50 години не е имало друг филм за Ботев?

– Трудна тема. Не всеки би могъл да постави ръка на сърцето и да каже: „Аз съм по-малък от тебе, Ботев, моля да ми простиш, аз съм твой работник и ще се опитам да подскажа на хората да се интересуват повече от твоето творчество“. С кино се занимават нечестни хора в повечето случаи и гледат да усвоят бюджети. За тях темата не е вървежна. Едно е да продаваш семки, друго – обувалки за обувки. Едното върви, другото – не.

– Излизането и на първия филм за Ботев „Свобода или смърт“ на Никола Корабов през 1969 г. е съпроводено от скандал. Защо?

– Това е ревнива тема. Всеки българин държи в сърцето си авторските права върху тези герои. Всеки има своя представа за него. Дето се вика „Моят Ботев се скара с твоя Ботев“. Познавам и Корабов, с Милен Пенев пък бяхме много близки приятели – години сме работили заедно в Пазарджишкия театър. Образцов човек, как за 5 г. не каза една лоша дума срещу никого, невероятна личност.

Много страдаше от този скандал и ми е споделял, че има една сцена – в четата има руски офицер, когото те жертваха – Корабов го запали в една дървена къща и той изгоря там. Вероятно това е политическата причина, за да бъде спрян филмът по онова време. Такова е било разбирането. Както сега е точно обратното – ако няма гейове, той не струва и трябва да бъде забранен. Еди Мърфи ако играеше Ботев, сигурно ще подскачат от щастие.

– Това значи ли, че какъвто и филм да се направи за Ботев, винаги ще има скандал около него?

– Ако Ридли Скот дойде и го направи, няма да има скандал. Еди Мърфи, Ръсел Кроу или Мел Гибсън да изиграе Ботев, ще стане. Такава е тенденцията – астигматични движения на камерата, силни обективи, много ефекти и филмът е готов, да живее Холивуд.

– Ако имахте подобаващ бюджет, бихте ли го направили така?

– Чак така не, но поне 209 четници и 5000 турци щеше да има на терен. Това си е редовната войска, която минава покрай Милин камък и Околчица и избива тези наши момчета. Аз имах 8 турци, които компютърно умножихме на 80. Един взрив струва само 2-3 хиляди лева. Нашите пиротехници са мъжкари, сърцати българи и ми свалиха цената, за да може вместо един взрив да си позволим осем.

– Подигравателно казват, че най-добрият актьор във филма е кметът на Калофер Румен Стоянов.

– Не е подигравателно. Той не е най-добрият, а най-автентичният актьор. Перо Македонеца е бил точно такъв. Другите актьори съм ги избирал по снимки. От 3 г., откакто събирам даренията, показвам актьорите и оригиналните портрети във Фейсбук.

Само Неда Спасова избрах по-красива, отколкото е била истинската Венета. Аз исках да я снимам във всичките ми предишни филми, обаче все или е прекалено млада, или прекалено стара за ролята. Ако Майстора сега е жив, ще я рисува всеки ден. Това е класическа българска хубост, чиста като роса, без никакъв цинизъм или флирт. Не мога да се лиша от нея и ще й дам да играе царица Теодора.

Жоро Кадурин ми е приятел от НАТФИЗ, били сме в съседни класове. Поканих го за владиката. Той вика: „Ако не е голяма ролята, че съм изморен“. Казах му, че е един снимачен ден и дойде. С Ники Априлов сме били войници заедно. Той е изумителен артист, а киното не му е обърнало достатъчно внимание. Той е явление, натурален, толкова истински актьор. Той играе вързан и след снимачния ден вика: „Сега мога да ти се оплача, че не си чувствам ръцете“, за което му благодарих. Даде показен урок на младите как се играе.

– Деян Жеков изненада ли ви, след като го избрахте по снимка?

– Бях си набелязал други артисти, но знаех, че не са те. Казах си, че докато не намеря подходящ актьор, няма да снимам тоя филм. Видях това момче във Фейсбук – един такъв изсечен, страхотен, викам – този, ако е актьор, това е Ботев. Ходих да го гледам в СФУМАТО. Търсихме костюми в Младежкия театър, а то един студ навън, гледам – стои на входа един прегърбен човек, нисичък. Викам – това ли е Деян Жеков. Питах го колко е висок, да се изправи и той щръкна над мен, а аз съм 1,85. Казах му така да ходи, а той – студено ми е много.

Като го погледнах – очи, мигли, нос, той е като икона, Господ го е рисувал. Молих се на Господ да е талантлив. Дадох му един монолог и да ми прати видеопроба в два варианта – спокоен и пълен с гняв, но сдържан. Порази ме. Припаднах. Уникален артист. И изключително подготвен. А като човек е много скромен и чист – сега дреме някъде във Врачанския театър, брои си стотинките дали може да дойде при приятелката си в София или не. Разплаква ме съдбата на това момче. А трябва да го викат от всички театри. Роден за антични роли и силни характери.

– Критиката стигна до крайност, като поискаха да ви съдят, в затвора да влезете, че сте поругали Ботев, да ви забранят със закон да снимате кино.

– Това са едни и същи опорки – тоя филм е гавра, подигравка с националния герой. Питам ги кое е гавра, ще го махна. Не знаят кое е. Вида Пиронкова иска с гилотина да ми режат главата. Обадих й се да я питам кога ще правим екзекуцията, тя вика – аз още не съм гледала филма, в Гърция съм на узо. Мисля да съдя сайта „Сега“, защото са написали „Убиецът на Ботев е Максим Генчев“. Аз няма да проявя чувство за хумор или симпатия към тая ирония, ще приема заглавието едно към едно, по Наказателния кодекс има точно такава точка. Аз съм обвинен в убийство. Заверил съм статията при нотариус и има да плащат. С парите ще снимам филма за Караджата.

– С нея ли ще завърши трилогията ви?

– Да. Лятото ще снимам „Караджата“ след царския филм.

Това е той

Роден на 28 септември 1958 г. във Видин

Завършва ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) при проф. Крикор Азарян

Специализира режисура и актьорско майсторство в „Санг Хмьонг Хакьо“ Сеул, Южна Корея, в школата на мис Ким Па, провел е практически занимания по системата на Лий Страсбърг с американски преподаватели

Има над 60 роли в Драматичен театър-Пловдив, ДКТ-Пазарджик, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира в Народен театър „Иван Вазов“, Театър Българска армия, Театър „19“ и театър „Сълза и смях“

Снима се в наши и чуждестранни филмови и тв продукции. За целта говори на английски и руски, има умения по карате, класическа борба, фехтовка, шофиране, бойно каскадьорство

Режисьор е на 8 филма, сред които са „Дякон Левски“, „Гераците“, „Друг“ и др.