Шансовете за създаване на правителство пропаднаха окончателно, след като президентът Румен Радев реши да даде третия проучвателен мандат на БСП. Десни депутати обясняват, че задача е прекалено сложна за БСП, тъй като те, десните, нямало да подкрепят правителство с ляв мандат. ГЕРБ се вайкат, че мандатът трябвало да отиде при ДБ, а Деси Атанасова даже започна да изчислява кога ще бъдат предсрочните избори. От ДПС смятат, че с това решение на президента се отива към сигурни предсрочни избори.
Всичко това е така, първите реакции са, общо взето, да ходим на избори
Ако се стигне до такива, вече ще бъде прекалено ясно, че всички юнаци дружно са работили за дълга президентска власт, за извънпарламентарна демокрация. Но не всичко е завършило, предстои последната сцена от представлението. Все пак, откакто се завъртя парламентарната рулетка, не сме били по-близко до съставяне на правителство. Кратък политически пазарлък и такова може да има.
Ситуацията беше ясна още след изборите
Три месеца всички повтарят видимото – в парламента има паритет и първите две партии – ГЕРБ и ПП, нямаше как да получат парламентарна подкрепа за каквото и да е правителство. От самото начало беше обаче ясно, че правителство е възможно само с третия мандат, че “Български възход” е готов да играе с всички, стига да се утвърди на политическата сцена, че БСП не е твърдолинейна, а пластична партия, а ГЕРБ е готова да сподели властта, стига да се върне в нея.
В момента 2 партии не желаят да участват в никакви преговори за правителство – “Възраждане”, които вярват, че ще спечелят повече след следващите избори, и “Продължаваме промяната”, които загубиха всякакво желание да търсят мнозинство в този парламент и са готови за избори, въпреки че може да загубят още мандати.
Всички останали 5 парламентарно представени сили декларират, че продължават да се борят за излъчване на правителство – нещо повече, те имат ясното съзнание, че сега е последният шанс за такова. Всички тези партии от седмици повтарят, че без правителство няма бъдеще за страната – няма да ни вземат в Шенген, няма да влезем в еврозоната, а следващите европейски прозорци за подобни промени ще се отворят след доста години. Ако откажат сега, значи са лъгали.
Едно е ясно, за да има правителство с мандата на БСП, то не трябва да е доминирано от БСП.
Вече е ясно, че БСП разбира това – “няма да изхвърлим „горещия картоф“, „на всичко може да бъде намерено решение“,
„правителството няма да е на БСП“
(Георги Свиленски). Т.е. Националният съвет на БСП ще предложи преговорите за съставяне на правителство да не са около компромисни фигури (като ГЕРБ) или около 5-6 цели (като ПП). БСП ще предложи парцелирано правителство – примерно, ДПС да се грижи за еврозоната, ГЕРБ – за Шенген и т.н. Разбира се, за да има живот в това правителство, дял трябва да получи и президентската “Български възход” – тази партия може да отговаря за реформите в армията, примерно.
За да има минимален шанс за съставяне на правителство,
то трябва да е временно – примерно 6-9 месеца.
По-кратко е безсмислено, по-дълго – безразсъдно.
Разбира се, за да има какъвто и да е шанс – правителството не трябва да е официално коалиционно. ГЕРБ няма да подкрепи коалиция с БСП, това е ясно. И – да, имаше предостатъчно време всички тези преговори за третия мандат вече да са се провели, парчетата от баницата да са раздени. Може да не са се харесали, и Деси Атанасова затова да говори за избори.
Ако БСП се отклони от схемата, това ще бъде защото и самата БСП не желае правителство. Това е разбираемо – в момента всяка партия, която се обвърже в правителство, рискува да се представи трагично на парламентарни избори. Всяко българско правителство трудно ще осъществи текущите националните цели – Шенген, еврозона, т.е. рискува страшно много да се издъни. Всяка партия, набъркала се в правителство, би трябвало да сподели властта с политически противници, което е трудно за обяснение пред електората и със сигурност би донесло електорални загуби. Тогава защо да правят правителство?
Така българските партии, създадени за да борят със зъби и нокти за участие във властта, са напът за пореден път да се откажат от своя основен смисъл.
