След достигането на тавана на дълга, финансовата министърка на САЩ Джанет Йелън обяви, че трябва да приложи извънредни мерки, за да може да продължи да плаща заплатите в обществения сектор, пенсиите, лихвите по държавните облигации и т. н.

Американските политици са злоупотребили с имперския статут на долара

Дори ако животът продължава нормално и останалият свят пренебрегва тази вест, тук, в Америка, темата е на първата страница на всеки вестник и е водещо заглавие в телевизионните новини. Със сигурност информационната шумотевица не остава незабелязана и в палатите на властта в Пекин и Москва, тъй като суверенният фалит на Съединените щати може да сбъдне мечтата на Си Цзинпин и Владимир Путин за съкрушителен удар върху имперския статут на долара. Няма начин след като един от стълбовете на хегемонистичната роля на САЩ в света е монетарният – доларът е единствената наистина универсална валута, ликвидността на финансовия пазар в САЩ е ненадмината, а съкровищните бонове, емитирани от правителството във Вашингтон, са най-тачената ценна книга, най-доброто убежище за спестявания.

И този „имперски сеньораж“ дава на Съединените щати почти неограничен капацитет за разходи и заеми – те винаги ще намерят някого, който да финансира нови техни държавни дългове. В същото време силен паралелен ефект има ефикасността на санкциите на САЩ срещу вражески и непослушни държави, тъй като тяхното „изхвърляне“ от доларовото „хоро“ ще им причини сериозни щети.

Но изглежда американските политици са злоупотребили с имперския статут на тяхната валута, тъй като са натрупали 31 400 милиарда долара дълг, равняващ се на 130% от брутния вътрешен продукт на САЩ. Това е рекорд, който е поставяла като процент само Италия, но разбира се тя има много по-скромна икономика – някъде около една десета от американската. А федералният дълг на САЩ е пахидерм, дебелокожо чудовище, което няма равно в света. Доколкото до сегашния „виртуален фалит“, то той произтича от тежкия сблъсък между Камарата на представителите с републиканско мнозинство и Белия дом, тъй като последната дума по бюджетните закони е на Конгреса. Просто защото всяка година правителството има като ограничение в харчовете „таван на дълга“, който е записан в закон, приет именно от Конгреса. А последният таван беше фиксиран точно на 31,4 трилиона долара и беше достигнат в четвъртък, 19 януари, или само четири месеца след началото на поредната финансова година.

Така че ако иска да продължи да взема заеми, Министерството на финансите на САЩ трябва да получи разрешение от законодателната власт, но в Камарата на представителите републиканците отказват да гласуват по-висок таван. Те настояват президентът Джо Байдън да договори с тях съкращения на обществените разходи, а поне за момента той не желае да преговаря по въпроса. В същото време неговата министърка на финансите Джанет Йелън обяви, че трябва да приложи извънредни мерки, за да може да продължи да плаща заплатите в обществения сектор, пенсиите, лихвите по държавните облигации и т. н. Като сред спешните инициативи Йелън очертава още нелицеприятното спиране на необходимите провизии за захранване на пенсионните фондове на държавните служители.

Други мерки, несъмнено по-строги и болезнени, ще станат необходими, ако безизходицата, очертала се ясно през последните дни, продължи.

Разбира се, до действителен фалит – нечувано събитие, което в историята се е завихряло само в страни като Аржентина и Пакистан, със сигурност в Съединените щати поне засега няма да се стигне. Не случайно Министерството на финансите на САЩ се хвали, че винаги е плащало дълговете си, откакто съществува, тоест повече от два века. А колкото до сблъсъка между републиканците и демократите на Байдън в Камарата на представителите, то в постановката определено се долавят елементи на японския театър „Кабуки“, в който двамата актьори на сцената играят ролите си, плещейки се свирепо един на друг.

Впрочем нещо подобно се случи през 2011 г., когато наемател на Белия дом беше Барак Обама – тогава желязната хватка между републиканци и демократи продължи доста време. Стигна се дори до частичното затваряне на някои обществени учреждения, а през оная година чуждестранните туристи в САЩ намериха националните природни паркове заключени, тъй като горските стражари си останаха вкъщи без заплата. В крайна сметка беше намерен компромис – Обама се съгласи да приложи таван на публичните разходи, а междувременно техническият фалит се оказа доста близо и за пръв път в историята рейтингът на американските държавни облигации бе понижен. Но на изборите през следващата година Обама беше преизбран, Мит Ромни загуби, а в редиците на Демократическата партия този изход от вота наложи убеждението, че желязната схватка покрай дълга е навредила преди всичко на републиканците.

Но предвождана от шепа привърженици на Доналд Тръмп, които обаче имат важна роля в Камарата на представителите, днес Републиканската партия се опитва отново да напъне мишци за премерване на силите с опонентите си. Та „тръмпистите“ обвиняват Джо Байдън, че е основният виновник за галопиращата инфлация в страната, тъй като бил пропилял прекалено много обществени средства по време на пандемията. Интересното е, че това мнение е изключително популярно и в двата политически лагера, тъй като е лансирано от авторитетни леви икономисти, като бившия министър на финансите-демократ Лари Съмърс. Но натрупването на дълг от анти-ковид помощите, които увеличиха драстично покупателната способност на американските потребители, беше започнало още по време на президентството на Доналд Тръмп. Всъщност всеизвестно е, че той не беше класически републиканец, тъй като използваше лостовете на обществените разходи с лекота и Байдън продължи да го следва. Но именно по време на неговото президентство инфлацията избухна, достигайки връх от 9% в средата на миналата година, а днес е около 6,5%.

Както и да е, но борбата срещу лесното харчене на парите на данъкоплатците отново става все по-популярна сред републиканската база. И сега депутатите от Голямата стара партия, които искат да яхнат настроенията на тази база с цел разгром на демократите на президентския вот догодина, са все привърженици на Тръмп. Които са взели на мушка по принцип всички обществени разходи, но все по-често се целят в помощите за Украйна. Като очертаващата се жестока схватка между администрацията на Байдън и Камарата рискува да продължи до лятото и разпрата със сигурност ще предизвика напрежение на финансовите пазари. Дори ако няма понижаване на рейтинга или, недай си Боже, не се възцари апокалипсисът на техническия фалит, който със сигурност ще настъпи, само ако Министерството на финансите спре да плаща лихвите по държавните облигации.

Сценарият се усложнява от факта, че Америка страда също така от отрицателното въздействие като цяло върху икономиката u на повишаването на лихвите върху нейните публични финанси. Защото обслужването на дълга, т. е. лихвите, плащани върху ценните книжа на САЩ в обръщение, през миналата година вече достигнаха 576 милиарда долара. А несъмнено тази година въпросните разходи ще бъдат много по-високи поради ефекта върху тях на скоковете напоследък на основния лихвен процент.

Иначе със сигурност Владимир Путин и Си Цзинпин имат съвършени анализатори на американската ситуация. И избягват лесните триумфи, не гърмят бутилки шампанско, защото съзнават, че перспективата за реален суверенен фалит на САЩ е много далечна. В същото време очертаните проблеми и събития им вдъхват кураж, тъй като знаят много добре, че свиването на статута на САЩ на световна суперсила по-скоро може да бъде провокирано не от външни фактори, а от тяхната вътрешна политика.