Непосредствено преди разпускането си 48-ят парламент прие всички внесени проекти, а най-широко медийно обсъждане получиха именно текстовете на „Възраждане“. Предложенията, формално направени от партията на Костадин Костадинов, всъщност бяха лансирани още миналата есен от депутата от ГЕРБ и шеф на правната комисия Радомир Чолаков. Той обаче не е сред вносителите, нищо че проектът за изменение на ЗСВ е внесен дни след като ГЕРБ повдигат такъв въпрос.
В същия (буквално седмица по-късно) момент прокуратурата прави всичко възможно, за да не повдигне обвинение срещу депутата от „Възраждане“.
Един от вносителите на „алтернативната реформа“ е именно народният представител Иво Русчев.
Престъплението, в което е уличен депутатът от „Възраждане“ е, че на изборите за Европейски парламент през месец май 2019 г. е гласувал два пъти. Действието е състав по Наказателния кодекс (чл. 168, ал. 2) и за него се предвижда наказание пробация и глоба до 2000 лева.
Още по време на досъдебната фаза разследващите установяват, че Иво Русчев е избран за депутат. И съобщават това на Софийската районна прокуратура, която ръководи производството.
Въпреки това то не е спряно, а е изготвено наказателно постановление и е внесено в Софийския районен съд. Подобно начинание е обречено на неуспех, защото имунитетът пази депутата. За да се стигне до евентуална присъда, прокуратурата първо трябва да поиска снемане на имунитета на депутата и после да се върви към решаване на казуса.
Вместо да стори това, обвинението се доверява на твърдението на Русчев, който при привличането му за обвиняем казва, че е безработен. Събитията се развиват през март 2022 г, когато от сайта на парламента е видимо, че Русчев е народен представител.
Подобна неистина би се подредила до мнимото антивкасарство на Русчев (който агитирайки срещу ваксините се оказа имунизиран), ако нямаше отношение към наказателно преследване срещу него. То пък от своя страна разкрива подчертана благосклонност на прокуратурата към Русчев. Обвинението приема твърдението му за чиста монета и не проверява дали Русчев всъщност има работа и то такава, която да му гарантира защита срещу наказателно преследване.
Впоследствие Районният съд установява, че макар документацията да уличава Иво Русчев в двойно гласуване, срещу него може да се направи нищо, тъй като той се ползва със защитата на имунитета си.
Установяването на подобна фактология не е особено сложно, защото информацията е качена на сайта на ЦИК и главното – обнародвана е в Държавен вестник.
Ето защо в началото на октомври миналата година районният съд разпорежда прекратяване на производството по делото и то е върнато на прокуратурата. Вместо да бъде поискан имунитетът на Русчев, това отново не се случва, а обвинителят подава частен протест.
И така делото стига до Софийския градски съд, който потвърждава разпореждането на по-долната инстанция. Това се случва на 7 декември миналата година.
В края на януари 2023 г – почти два месеца след второто „подсказване“ от страна на съда към прокуратурата какво трябва да се направи (да се свали имунитета на депутата Русчев), няма предприети действия. По този начин, с процесуални маневри, на практика го предпазва от доста вероятна наказателна присъда.
„Няма различно третиране“?
А иначе пречката с имунитета може лесно да бъде преодоляна. Пътят е добре познат: чрез главния прокурор Иван Гешев обвинението внася в парламента искане за сваляне на имунитета на депутат. Ако народният представител не подаде писмен отказ от защитата си, следва гласуване от пленарната зала.
Обичайно, когато прокуратурата иска депутатски имунитет това винаги е съпроводено от официално прессъобщение. В определени случаи дори прокуратурата дава нарочни пресконференции и не пропуска да заяви, че „няма недосегаеми“ и „няма различно третиране на граждани и политици“.
Защо в случая не се предприемат никакви действия, остава загадка. „Капитал“ изпрати въпроси до пресцентъра на прокуратурата, но до редакционното приключване на текста отговори не бяха получени. Така остава неясно защо още при първото връщане на делото от районния съд (през октомври 2022 г) имунитетът на Русчев не е поискан.
Самият Русчев също няма представа защо ситуацията се развива така. На въпрос на „Капитал“ по повода той отговори лаконично: „Не просто не знам защо не са поискали имунитета ми, а дори не искам да го коментирам“.
Едно съвпадение
И докато прокуратурата се „ослушва“ за имунитета на Русчев, дни по-късно народният представител внася проект за промени в Закона за съдебната власт. „Не бих казал, че двете ситуации имат нещо общо“, каза той на въпрос на „Капитал“.
С текстовете се предлага механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му, различен от модела, предложен от Министерския съвет и от „Демократична България“.
Идеите на ДБ залегнаха и в законопроекта на правосъдното министерство, оглавено от служебния министър Крум Зарков. Той на практика предложи съгласуваното с Брюксел от бившия министър Надежда Йорданова разследване на главния прокурор.
Текстовете бяха готови и внесени отдавна, но ГЕРБ и ДПС съзнателно бавеха проектите с цел времето на парламента да не стигне до окончателното им гласуване и така Иван Гешев да остане практически недосегаем.
Внетеният през октомври проект на „Възраждане“ предвижда извеждане на Националната следствена служба (НСлС) от системата на прокуратурата и обособяването й като самостоятелен орган в рамките на съдебната власт. В този контекст се предлага, при наличие на данни за извършено престъпление от главния прокурор, директорът на НСлС да придобива временно качеството „изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници“. В момента директорът на НСлС е и зам. главен прокурор, а длъжността се заема от Борислав Сарафов, считан за предан и лоялен на Гешев.
„Възраждане“ внесе идея на ГЕРБ
Целият четиричасов дебат по двата законопроекта всъщност премина в дискусия за мястото и ролята на следствието в съдебната власт.
Темата в пленарната зала се повдигна първо от председателя на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ), който обяви идеята за възстановяване на самостоятелността на следствието като „много симпатична“.
Всъщност, още през миналата година Чолаков в поредица свои интервюта лансира подобна идея, която нарече „дълбочинна правна реформа“. Тогавашните му аргументи са дословно сегашното предложение на „Възраждане“: възстановяване независимостта на НСлС и създаване на възможност главния прокурор да се разследва именно от тази структура. „През 2009-та Следствието окончателно е деградирано и подчинено на прокуратурата“, коментира в началото на октомври Чолаков в интервю за „Първа точка“.
Любопитно обстоятелство е, че тази идея се развива и от някои от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Практиката показва, че и ВСС ,и ГЕРБ действат често в синхрон с главния прокурор Иван Гешев.
Очевидно, че вижданията им сега се претворяват в предложения на „Възраждане“. Като за един от вносителите прокуратурата демонстрира пренебрежително отношение към престъпление от общ характер.
Самото предложение
Колкото до смисъла на идеята НСлС да бъде отново отделена от обвинението, за да е независима и да разследва главния прокурор, за да няма опасност от негов произвол – практиката сочи, че е неприложима.
Решението по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г. в, което ЕСПЧ констатира невъзможността за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор в България се базира на случващото се у нас в период, в който Следствието е независимо от прокуратурата. Т.е. доказано е, че такава конфигурация не работи, а напротив – запазва недосегаемостта на шефа на обвинението.
Следствието е със същия статут, какъвто предлага „Възраждане“, и при неразкритото убийство на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, и при самоубийството на обвинителя Николай Джамбов (случаи свързвани отново с бившия главен прокурор Никола Филчев, във връзка с когото е и делото „Колеви срещу България“). По нито един от изброените случаи Следствието не е предприемало действия за разследване на главния прокурор.
В. „Капитал“
