Броят на фалитите в Швеция стигна до най-високи нива за последното десетилетие този януари, след като строителните компании са поставени пред сериозни изпитания заради продължаващия срив на жилищния пазар. Броят на компаниите стигнали до банкрут се е увеличил до 47%, спрямо година по-рано през януари, до 622, по данни на агенцията за кредитни справки UC, цитирани от Bloomberg. Данните отразяват ефектите от най-лошия спад на цените на жилищата в Швеция от три десетилетия, който допринесе за нарастване на незавършените строежи, като 130 строители са подали молба за фалит само през миналия месец.
Друга статистика на Creditsafe показа в сряда, че три от петте най-големи фирми, които са фалирали през януари, са в строителната индустрия.
Шведският жилищен пазар се превърна в емблематичен за развитието, което се разиграва в целия свят, тъй като лихвените проценти се повишават и домакинствата са притиснати от нарастващите разходи. Цените на жилищата паднаха с 16% от пика си в първото тримесечие на миналата година и икономистите очакват спадът да продължи, заличавайки огромните печалби по време на пандемията от Covid-19.
Тенденцията се очаква да доведе до драматичен спад на новите жилищни сгради, като Националният съвет по жилищното строителство на Швеция изчислява, че жилищата ще намалеят с 44% тази година до 33 000. Жилищната индустрия е ключов работодател, с повече от 350 000 работници от общо 5.1 млн. работещи в страната, според официалната статистика.
Спадът в строителството вероятно ще натовари допълнително икономическата активност, която се очаква да продължи да намалява тази година след свиване през четвъртото тримесечие на 2022 г., засилвайки дилемата за централната банка на страната, тъй като тя се стреми да управлява инфлацията, без да нанася прекомерни щети на икономиката.
Междувременно се очаква Riksbank – шведската централна банка да повиши основния си лихвен процент с половин процентен пункт на среща следващата седмица и да продължи да увеличава разходите по заеми с по-бавни темпове през април. Притесненията относно прогнозираната рецесия засега бяха до голяма степен отхвърлени от централната банка, като служителите останаха фокусирани върху мисията си да върнат инфлацията до целта от 2%.
„През есента наблюдавахме фалити при потребителско-ориентирани бизнеси като търговци, хотели и ресторанти“, посочи икономистът на UC Джона Блом. „Сега ние наблюдаваме, най-голямо нарастване на фалитите се случва в сектори, които са най-близко свързани с индустрията и дълготрайните инвестиции“, добавя тя.
