Новото служебно правителство на Радев е като старото, само че ново. Огледал се Илия пак в тия.

Единствено министърът на културата е ново лице, останалите са си същите. Не бива да се учудваме, началникът е един и политиката на кабинета ще си остане същата. Може да очакваме големи хвалби, които се разминават с реалното състояние на нещата. Може да очакваме лавиране в подводните камъни на политиката и залитане към интересите на Кремъл.

Може да очакваме, че ще се направи всичко възможно за гарантиране на интересите на Лукойл. Ако не сте запомнили имената и физиономиите на повечето министри от предишния и бъдещ служебен кабинет, не се самообвинявайте – това е, очевидно, целенасочено търсен подход. Проблемите се замитат, целта е да се работи за имиджа на президента и да се изпълняват наставленията му. Колкото е възможно по-тихо.

Единственият, който загуби мястото си Велислав Минеков рязко забрави темата за Кошлуков по времето на последното си министерстване. Надали е поради личностен катарзис, явно са му набили канчето, както се казва по военному. Двете пратенички на Радев в СЕМ блестящо изпълниха поръчката за опазването на Кошлуков и не биваше някой да внася шум в добре работещата система. Минеков обаче не се сдържа покрай конфликта в Народния театър. Дори изнесе факта, че има смущаващ договор. ПР-ката Велислава Кръстева наела фирма, която се оказва на дъщеря й. Радев се срещна с недоволните от Минеков артисти, които пък са доволни от вдигането на заплатите. И Минеков отпътува.

Президентът обаче не взе публично отношение по разправията, тайничко подкрепи едната страна. По същия начин се действа и с БНТ. Тайничко осигури безкрайност на блестящото управление на Кошлуков.

Шефът на предизборния му щаб, Борислав Велков, пък председателства обществения съвет на „обществената“, в кавички, телевизия. И така се проиграва един много симпатичен управленски модел – кадри на ДПС управляват реално, като употребяват оперативната власт, а кадри на Радев ги надзирават. Доган харесва това. Бойко Борисов също.

Донякъде, защото той е максималист, но пък може да е спокоен за личното си благоденствие – съдебната реформа няма да има, прокуратурата остава на своя пост да брани и закриля изпълнителите на схемите, за които се договорят с новия силен човек – президентът. Как се замитат проблемите и как се изкривява действителността до степен на приемлива захарност?

Ето, министрите се похвалиха как като оживели храбреци от народната приказка са победили ламята на инфлацията. Аз пък ви споделих наскоро, че обективните усещания на субективния ми джоб това не е баш така. И получих потвърждение от официалните данни на Евростат. Те показват нещо, което си знаехме, но Радев и министерската му флотилия премълчават – храните в България са по-скъпи от храните в европейските страни с най-платежоспособно население.

Някои основни храни са значително по-скъпи, много по-скъпи. Най-бедното население в Европейския съюз плаща болезнено повече, за да се изхрани, от гражданите в по-богатите държави. За качеството по-добре да не повдигаме дума, че е време за вечеря.

Марио Гаврилов