България се прочу като европейски шампион по спечелени номинации „Магнитски“, защото осмина българи се наредиха в десетката на санкционираните досега лица в ЕС по американския закон срещу корупцията в чужбина. Когато в средата на 2020 г. първите трима – Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков – бяха посочени от Финансовото министерство на САЩ и Държавния департамент, светът научи, че страната ни е станала обект на най-мащабните колективни санкции по глобалния закон „Магнитски“. Тези дни към тях се присъединиха още петима начело с двама бивши министри – Владислав Горанов и Румен Овчаров. Тъй като превъзходната степен вече бе употребена в предния кастинг, държавата мина в категорията по-по-най.

Медалът „Магнитски“ заслужава специално изучаване, защото за разлика от „Златните малинки“ и други антинагради се дава не за некадърност, а за изключителна сръчност на високо равнище. Трябва да си факир на корупцията, за да те оценят в САЩ, където финансовото министерство по принцип борави с много нули в числата си. Индивидуалните заслуги обаче не са достатъчни за такъв медал, защото зад гърба на номинираните трябва да личи, че стои родината. Всеки от тях трябва да благодари на церемонията по удостояването си не само на журито във Вашингтон, но и на своята държава, че му е създала условия за такава световна изява. Нашите лауреати обаче не бива да пропускат да отправят още една благодарност.

Ако си представим, че на лицевата страна на медала е отсечен образът на главния прокурор, който е допуснал да се ограбва безнаказано държавата,

обратната страна на медала

трябва да носи лика на европейския прокурор, който не е забелязал какви таланти на корупцията са израсли на европейска земя. Иван Гешев, който усърдно се стремеше да се снима до ръководителката на Службата на европейския прокурор Лаура Кьовеши, вече може да е спокоен, че (ще-не ще) тя му прави компания. България и Румъния изглежда са орисани да вървят ръка за ръка в ЕС и по прокурорска линия. Румънката Кьовеши беше много строга към своите, докато оглавяваше Националната дирекция за борба с корупцията. Но откакто през 2020 г. пое новосъздадената европейска прокуратура, сякаш записа българските корупционери в Червената книга на защитените видове, които трябва да се пазят от изчезване. Досега по нейно обвинение е осъден само един завалия от Фонд „Земеделие“ заради подкуп от 5000 евро. Така се видя, че няма прошка за корупция на дребно („За кокошка няма прошка“).

Но за милион няма закон,

особено за 5 милиона евро, както са изчислили американците, включвайки Румен Овчаров в списъка „Магнитски“. Разликата между европейската прокуратура и САЩ само по тези два примера е 1000 пъти. С темпа си да разобличи  за две години корупция в България за едва 5000 евро Кьовеши ще трябва да работи още 2000 години, за да догони американците по казуса Р.Овч. А останалите ще бъдат още по-далеч от нейния обсег.

Какво ѝ пречи? Може би причината е вкоренената вежливост в европейските институции

да назовават проблемите, но не и виновниците

Скандалът „Катаргейт“ в Европарламента със заместник-председателката му Ева Кайли и двама евродепутати, вкарани вече зад решетките по разследване за корупция, нямаше да излезе наяве, ако инициативата не бе подета от белгийската прокуратура. По същия вежлив начин и Европейската комисия пише от 16 години мониторингови доклади за България, в които мери с капкомер наличието на политическа воля за борба с корупцията, но досега не е назовала нито едно корумпирано лице. Прави впечатление също, че Великобритания се реши да участва заедно със САЩ в поименно разобличаване на български големци, едва след като напусна Евросъюза.

Европарламентът и Еврокомисията нямат разследващи функции. Но създаването на Службата на европейския прокурор трябваше да преодолее правния вакуум в защитата поне на преките финансови интереси на ЕС и по този начин да помогне на държавите в борбата им с корупцията. За политиците с дълбоки чекмеджета са добре дошли както отклонените еврофондове, така и парите от непостроени магистрали или даренията от хазартни босове. Чекмеджето не прави разлика между европейско и българско.

Преди година европейската прокуратура се похвали, че работи по 120 сигнала за нарушения в България на стойност близо един милиард евро. Възникна очакване, че най-сетне ще се случи нещо, което да смути спокойствието на българската клептокрация, израсла и укрепнала под грижите на националната прокуратура. Но стана като в поговорката „Напънала се планината и родила мишка“.

Възниква неудобният въпрос кой се грижи повече за европейските интереси –

Брюксел или Вашингтон?

Пристигналият в България тази седмица специално за церемонията „Магнитски“ Джим О‘Брайън, ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън, каза пред БНР: „Важно е, че предприехме тези действия с колегите от Обединеното кралство в пълно съзвучие с ценностите и на ЕС.“ Кьовеши би трябвало да потъне в земята от срам, защото САЩ са извън Европа, и Великобритания напусна ЕС, но точно те са поели нейната роля да пазят европейските ценности. Като главен европейски прокурор сега тя трябва да взема уроци от тях по бдителност, строгост и принципност.

Брюкселската любезност и плахост не помагат с нищо нито на България, нито на Евросъюза. Мониторингът без имена и факти е лирично съзерцание. Мутрите и техните пълномощници в държавните институции не отбират от поезия. Те разбират само езика на тоягата, която обаче пусна корени, разлисти се и цъфна в кабинета на главния прокурор, който грижовно я пази от дълги години като скъпоценно дръвче. Гешев вече може да покани Кьовеши да берат заедно плодовете му.

Светослав Терзиев, Сега