Вместо да понесе политическа отговорност и да обяви оттеглянето си, Борисов се опитва да тушира ефекта „Магнитски“. Дотук основният му аргумент е, че американската страна има право, но в отговор той и ГЕРБ ще приемат законите за съдебната реформа и общо взето всичко, което САЩ и партньорите искат (сякаш че става дума това).

ГЕРБ не оспорват изнесената информация, а се държат все едно тя не се отнася за тях. Тъй като това е жалка стратегия, целта явно е да събудят съжаление и някакво съчувствие в избирателите си.

Въпросът за доказателствата, с които разполагат САЩ по казусите „Магнитски“ е важен. Не бива да се очаква, обаче, че финансовото им министерство са подготвили процесуално-готови доказателства за български съд и че те ще водят дела в него.

Това си е работа на нашите разследващи органи и прокуратурата. САЩ просто твърдят, че имат достатъчно информация, която да ги убеди, че в случаите става дума за корупция. Тази информация може да е от два вида:

1) Сметки или транзакции (вероятно в офшорни зони), които могат да се свържат с лицата в списъка „Магнитски“. Доколкото в новия списък има такава информация, тя може по съответния ред да бъде поискана от нашите власти. Каква част от нея ще бъде дадена е трудно да се прогнозира, защото може да е събирана и от специални служби;

2) По отношение на казуса „Горанов“ от публично известни източници има достатъчно информация за хазартната афера, с която поне да се започне разследване. Има ощетяване на бюджета с около половин милиард и то е станало или заради корупция (за което има свидетелства от Божков, както и свидетелства за регулярни негови срещи с Горанов и т.н.) Или пък (далеч по-малко вероятно) става дума за много сериозна безстопанственост – Горанов няма как да не е знаел точната ситуация в хазарта, а е допуснал ощетяването на хазната. (С почти същата сила така стоят нещата и за самия Борисов).

Как ще се развият наказателно правните казуси у нас не може да се предвиди при положение, че прокуратурата дори не иска да ги започне. Корупционните дела са трудни за доказване, защото страните са вземали сериозни мерки да се прикриват. И обикновено нещата остават скрити, ако една от тях не проговори. Или пък ако проговори, но разследващите не искат да я изслушат.

Но и дотук има достатъчно информация, за да се постави въпросът за политическата отговорност за тези далавери. Особено по отношение на ГЕРБ, чийто лидер и сега е същият, от времето на сагата „Божков“. Най-малкото, каква е официалната версия за аферата на Борисов и ГЕРБ? Колко правдоподобна е тезата, че Горанов е завъртял далаверата зад гърба и без знанието на Борисов?

Даниел Смилов, Фейсбук