При толкова частни мандри една държавна да има – и за нея шумкарите ще се избият. Държавната компания “Ел Би Булгарикум”, която държи патента за оригиналната закваска за българско кисело мляко, се тресе от битката между властови бацили. Започна се със залп на нарочения за уволнение директор Николай Маринов срещу цените и издевателствата на големите търговски вериги над производителите, последван от решението му да намали цените с 30 процента.

Бързо стана ясно обаче, че грижата за потребителя е прах в очите. След уволнението си Маринов отсече, че “мафията е победила държавата”, а причината да се хванат за гушите се оказа обаче строго и партийно лична – кой да прибира комисионните от доставчиците. “Тоест аз ще бъда изпълнителен директор проформа. Те ще определят цени, те ще избират доставчиците, а аз само ще разписвам документите. Искаха аз да съм безгласна буква”, изригна Маринов.

Лапачката е явно толкова блага, че всички освирепяха, стигайки дотам да рушат безогледно репутацията на държавната под шапката на икономическото министерство и “Държавната консолидационна компания”. В един момент потребителят беше сюрпризиран, че продукцията на “Ел Би” не ставала дори за подарък, а суровината в складовете тъне в мухъл. После тръгнаха да замазват простотията с уверение за “еталон за качество”, но пък разбрахме че при масовото недоволство на българските фермери от изкупните цени, те купували по-скъпо и калпаво мляко, включително сухо, от Унгария.

За финал новоназначеното ръководство на държавната мандра е като уволненото – никой не е млекар. И така е навсякъде в държавния сектор – ръководството е да изпълнява поръчките, за работата си има работници. А за частния си има цял набор от инструменти за рекетиране. Толкова за “силната” роля на държавата в икономиката и бизнеса. Поне на нашата, в която обирането на мандри е държавотворен епос.

Огнян Стойчев, Банкер