Новият проект на партийния демиург Румен Радев – „Левицата” е на път да издуха „Български възход”, а също и БСП. Това твърдят анализатори, които от години наблюдават политическите процеси, въпреки че социологическите проучвания поне досега са скептични, пише „Уикенд“.

Според тях новата формация събира около 2,5 % от гласовете и няма шанс да премине 4 % бариера. До изборите обаче има още няколко седмици и те може да се окажат решаващи, още повече, че сериозни спонсори са пренасочили подкрепата си към най-новото отроче на Румен Радев. В политическите среди вече са напълно убедени, че „Левицата” ще е част от следващото народно събрание.

А че „Левицата” е поредната инженерна партия, конструирана от съветници на президента като проф. Александър Маринов, шеф на Стратегическия съвет към държавния глава, няма никакво съмнение. Кой друг освен президента, като изключим неистовата им жажда за власт и пари, може да събере под общ знаменател видни социалисти, при това милионери, които са станали христоматийни примери за взаимна ненавист и непоносимост?

Другата обединителна сила, разбира се, е Корнелия Нинова. Не малка част от „Левицата” са видни кадри от върховете на Столетницата, прогонени от БСП от самата Нинова.  За успеха на новата президентска формация, помага и незавидното състояние на разпокъсваната от вътрешни противоречия социалистическа партия. През последните години тя загуби стотици хиляди гласове и при това отбелязва тенденцията на устойчив упадък. Резултатите от поредицата извънредни парламентарни избори са доказателство за упадъка на БСП. От години тя не е вече втората сила в парламента, не е и третата, а според социолозите сега ще събере не повече от 6% от гласовете. Експерти намекват, че Столетницата изпада все повече в затихващи функции.

Новоизлюпената „Левица” само би могла да й забие последното кроше и да отхапе сериозна част от гласовете на по-възрастните й носталгично настроени избиратели. Дори и така това ще бъде скъпа победа за амбициозния Румен Радев, който е в ледени отношения с Нинова.

Ветерани, които умират да са във властта и дори се изживяват като най-големите експерти-законотворци, като приказливата Татяна Дончева, поборникът за втора АЕЦ Румен Петков, хиперактивната Мая Манолова, позабравеният енергиен експерт Георги Кадиев, за когото казват, че е родственик на попарения от Магнитски Румен Овчаров, някогашният строителен министър и кмет на Благоевград Костадин Паскалев, едва ли ще грабнат сърцата на младия електорат. Те обаче могат да разчитат на умилението на пенсионерски клубове из страната, още повече, че Татяна Дончева не спира да обикаля телевизиите и подобно героиня от турски сериал впечатлява баби, домакини и всякакви доморасли политикани.

За същия леко застинал в носталгия по соца електорат се бори и Стефан Янев със своите листи, в които има не един и двама офицери от запаса. Почти няма разлика и в клишетата, които пръскат от телевизионния екран ораторите на „Левицата” и на „Български възход” – мир в Украйна чрез преговори с Русия, скептицизъм към еврото, но пък иначе не е лошо да сме член на Европейския съюз и нямаме нищо против да получаваме грантове от Брюксел.

„Левицата”, за разлика от Стефан Янев, обаче има едно важно предимство – тя може да разчита на подкрепата на кметове-социалисти от страната, разочаровани от Корнелия Нинова. Класически пример за това е Станислав Владимиров, който дори публично обяви, че БСП е в безпътица, понеже Нинова живее в собствен свят. Да припомним, че през февруари БСП се раздели с единствения си кмет в София, на район „Изгрев”, д-р Делян Георгиев. Той беше изключен. С „Позитано” е на път да се разделят и кметовете на още 3 големи градове, твърдят източниците ни. А тепърва ще се прокарват и други разделителни линии из кметствата в страната, казват запознати.

При това разцепление, при тези непрекъснати свади, не е изненада, че големите спонсори се пренасочват от Янев към познатите и предвидими лица от „Левицата”, които имат и по-ясно очертани приоритети. Пък са и с повече лични контакти, като адвокати и бивши депутати и министри.

Кой обаче ще надделее в крайна сметка и ще получи електоралната любов, ще се види след приключване на изборите през април. Тогава ще стане ясно и дали въобще си струва да се прави нова партийна формация с до болка втръснали лица. Все отговори, които вероятно и в Стратегическия съвет на президента партийните инженери на президента очакват с любопитство. Впечатляващо е какво изобилие от партии поднесоха те, при това само за някакви си две-три години! Дали пък крайната цел не е друга, по-голяма – направо отказ от партиите в познатия им вид, понеже както не спират да повтарят политолозите около Румен Радев, те не искали и не можели да поемат и носят отговорност. Изходът според тях бил в президентска република, вероятно с Радев начело и завинаги.