След САЩ, Европа също е принудена да спасява банковата си система. Една от най-големите банки “Креди Сюис” беше заплашена от фалит. Последствията от нейния крах са доста сравними с фалита на “Леман Брадърс”, казва икономистът Нуриел Рубини, който прогнозира глобална рецесия през 2008 г. За какво предупреждава банковата криза в САЩ и ЕС?

Икономистът Нуриел Рубини, който прогнозира глобална рецесия през 2008 г., предупреждава, че колапсът на швейцарската банка “Креди Сюис” ще бъде сравним с колапса на “Леман Брадърс”. Според него проблемите в “Кредит Сюз” може да са твърде сериозни, за да може Швейцария да спаси компанията.

“Кредит Сюз” има значително повече активи от американската СВБ (Silicon Valley Bank – Банка на Силициевата долина) преди фалита. В края на четвъртото тримесечие активите на “Креди Сюис” надхвърлят 500 милиарда долара. Това е над два пъти активите на американската СВБ.

Затова всичко, което се случва с швейцарската банка, ще има системни последици не само за европейската финансова система, но и за света, смята Рубини. „Така , ако СВБ създаде вълнообразен ефект на световните финансови пазари, нещо лошо, което се случи с “Креди Сюис”, ще бъде с пъти по-сериозно – нещо по-скоро като момента с “Леман Брадърс”, допълва той.

Акциите на “Креди Сюис” паднаха с 30% в сряда, след като нейният основен акционер, Националната банка на Саудитска Арабия, се оттегли от по-нататъшни инвестиции. Съществува риск банката да не може да изпълни дълговите си задължения. В четвъртък ситуацията се промени: след предоставянето на помощ от Швейцарската централна банка, акциите на банката нараснаха с 40%.

Предупреждението на Рубини дойде часове преди швейцарската централна банка да обяви, че “Креди Сюис” може да разчита на своята ликвидна подкрепа. Все още обаче остават рисковете ситуацията да ескалира в световна глобална криза. Какви са опасностите от подобни проблеми в банките, както в американските, така и в европейските?

„Банките взаимно си дават заеми, така че колапсът на голяма структура неизбежно води до проблеми в други. На второ място, банките през последните години, свикнали с ниски проценти, активно инвестираха в държавни облигации. И когато регулаторите започнаха да повишават лихвите, за да се борят с инфлацията, това доведе до обезценяването на този клас активи. И това вече е проблем за по-голямата част от финансовите институции по света, тъй като държавните облигации винаги са се считали за защитен инструмент по време на кризи, те се натрупват. И ръстът на лихвите в САЩ и Европа сега води до там, че повечето от тези активи в банките са се обезценили“, казва Артьом Деев, анализатор.

Когато се разчуе за такива сериозни проблеми, вложителите масово хукват към банките да си теглят парите, а това определено води до срив на банковата система. Ето защо регулаторите са толкова щедри в помощ на банките. Те не искат цялата банкова система да се разпадне като къща от карти.

ЕЦБ ще предостави подкрепа за “Креди Сюис” в размер на 53 млрд. долара. Федералният резерв прави същото, като инжектира ликвидност във финансовия сектор на САЩ. „Тоест регулаторите бързо започнаха да вземат решения, за да спрат всички съществуващи рискове, така че може би все пак да няма световна финансова криза“, казва Деев.

„През последните десетилетия световната икономика натрупа толкова много проблеми, които не могат да бъдат решени бързо и просто. Нищо чудно, че изключителният руски икономист Николай Кондратиев, авторът на Теорията на вълните, който предсказа всички кризи през ХХ век, каза, че в началото на XXI век ще настъпи не структурна, а системна криза. Структурната криза, както например през 2008 г., засегна само банковия сектор. Системната криза вече е преформатиране на целия сегашен глобален икономически модел“, твърди Деев.

Според него системна криза е неизбежна поради натрупаните глобални икономически, финансови, социални и демографски противоречия. Въпросът е само кога ще стане. „Но сега мнозина смятат, че тази криза вече е започнала – това е поредица от безкрайни рецесии, спадове и кризи, които могат да се проточат с десетилетия.Възможно е банковата криза в САЩ и ЕС да е поредната проява на колапса на цялата световна икономическа система, който се случва пред очите ни. Тази система е толкова огромна, че колапсът A не се случва за един ден – това е постепенен процес, когато тухлите постепенно падат една след друга от солидна сграда. Точно това виждаме“, обобщава Артьом Деев.

Що се отнася до Швейцария, допълнителната капитализация на швейцарската банка “Креди Сюис” в размер на 54 милиарда е напълно способна да я подкрепи. Общата ситуация в страната обаче е тревожна. „Основният извод е, че сега банките ще започнат да затягат условията за финансиране на проекти, което ще доведе до забавяне на икономическия растеж. В Швейцария растежът на БВП почти е спрял. Доверието на потребителите е ниско. Цената на риска ще се увеличи, инвестициите в активи, различни от първокласните, ще намалеят, компаниите ще получат по-малко финансиране“, казва Георги Вашченко, анализатор.

В същото време пазарите няма да се успокоят бързо, отскокът на фона на помощта, предоставена от КС, ще бъде краткотраен. „Разпространяват се слухове, че уж още няколко банки са застрашени. Всичко това тревожи инвеститорите, особено неопитните. В същото време успокоителните вербални намеси не са достатъчни, за да успокоят играчите. Фондовите пазари все още може да продължат да падат. Особено ако на хоризонта се появят негативни новини за банките. Възстановяването най-вероятно ще започне, ако никоя друга банка не фалира след два месеца “, смята Вашченко.

Валери Емелянов, експерт по фондовия пазар, нарича случващото се обикновена циклична криза, която се случва на всеки няколко години след активен растеж на активите.

„През годината на пандемията и много преди това банките натрупаха проблеми, свързани с инвестиране в нови сфери, някои от които не работеха и се оказаха нерентабилни. В същото време властите първо дадоха много пари за всякакви цели, а сега постепенно изтръгват достъпа до свободни средства. За банките става все по-трудно да работят в условията на недостиг на пари или по-скоро тяхното поскъпване. Тук-там изскачат проблеми. Невъзможно е да се гадае предварително и да се инвестира само „в доброто“. Фактът, че не е било необходимо да се натрупват някои активи (дълги облигации, например), ще се разбере постфактум от банките. Тяхна работа е да преценят рисковете и понякога рисковете надделяват и пазарът се преструктурира“, обяснява експертът.

Според него е трудно да се каже със сигурност как ще приключи тази криза. Цели индустрии могат да паднат, тоест кризата може да надхвърли само банкирането.

„Бих предположил, че много малки и средни иновативни компании няма да оцелеят в новия кризисен цикъл. На първо място, това се отнася за блокчейн проекти, биотехнологични компании, облачни услуги и други футуристични предприятия без печалба. Ако има по-малко свободни пари на пазара, тогава те няма да получат финансиране на първо място“, казва Емелянов.

„Кризата не е непременно банкова в най-чистата си форма. Най-вероятно много индустрии ще пострадат, с изключение на най-основните, като производството на стоки за бита, лекарства, облекло, както и основни услуги – комуникации, отопление, вода, газ, горива и прочее. След няколко години пазарът ще се изчисти и ще видим растеж на някои нови направления. Може би свързано с изкуствен интелект, автоматизация на транспорта или нещо подобно. Едни компании ще изчезнат, други ще дойдат. В Русия най-вероятно основният състав на водещите предприятия и отрасли няма да се промени. Не се е променял повече от 20 години”, аргументира се експертът.

Олга Самофалова, превод: В. Сергеев