Възнаграждението на българския президент в момента е по-високо от това на полския държавен глава. И то при Брутен вътрешен продукт на Полша надминаващ над 15 пъти българския БВП, и с население над 38 млн. души – над 5 пъти повече от българското. Също и БВП на глава от населението е повече от два пъти над българския показател.

В Полша, например, съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 хил. щат. дол. и най-ниската годишна заплата там (9,4 хил. щат. дол.). е 7,4 към 1.

В Сърбия президентът получава 14,9 хил. щат. дол., това е 4,1 пъти повече от най-ниската заплата там.

В САЩ съотношението между годишното възнаграждение на президента (400 хил. щат. дол.) и най-ниската годишна заплата в държавна администрация (30,2 хил. щат. дол.) е 13,2 към 1.

В България съотношението между заплатата на президента в размер над 79 хил. щат. долара годишно и минималната годишна заплата в държавния сектор (към 4300 щат. долара) достига 20 към 1. Подобно е и съотношението на заплатата на министър председателя.

Най-фрапиращият случай с държавни заплати в България е в държавната банка за развитие, където за шефовете достигаха 60 хил. лв. месечно или към 390 хил. щат. долара годишно.

По последните достъпни данни от 2014 г., управителят (гуверньорът) на БНБ е получил годишно възнаграждение, заедно с бонусите, в размер на 201 хил. щат. долара. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния резерв в САЩ Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата 200 700 щат. долара, т. е. малко по-малко от българския си колега. И то при по положение, че управлява трилиони (хиляди милиарди) долари, за разлика от своя български колега, който има и по-малко задължения, защото работи под валутен борд. Приложим ли и мярката за покупателна способност в съответните държави, разликата в заплатите става драстична.

Чл. 71 от българската конституция постановява: „Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание“.

Нека направим сравнение какви са съответните възнаграждения в другите законодателни събрания. Но не с абсолютни суми на заплатите, а с възнаграждението за свършена по обем дейност, конкретно за управлението на държавния годишен бюджет. Например в САЩ. Проектобюджетът там за тази бюджетна година е 5800 млрд. долара.

Обсъжданият бюджет на България за фискалната 2023 в е:
1. приходи – 65,5 млрд. лв.
2. разходи – 77, 1 млрд. лв.

Изчислено в щатски долари, българските парламентаристи управляват бюджет приблизително с приходи 35 млрд. долара, разходи 40 млрд. долара.

Американският бюджет е към 150 пъти по-голям от българския. Какво е обаче съотношението на

заплатите на американските законодатели и българските?

Заплатите на член на Конгреса на САЩ варират от 174 000 дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 дол. годишно за сенатор.

Месечната заплата на български депутат към края на 2022 г., на база 3 средни работни заплати, е 5600 лв. С допълнителни възнаграждения за парламентарни комисии, надбавките за стаж, средната месечна заплата на български депутат достига до 100 000 лв. годишно. Тоест, стига до над 50 хил. долара годишно.

Нетните заплати в Конгреса на САЩ, след като бъдат обложени с данъци, достигащи до 32 %, се доближават повече до тези на български депутат, които се облагат с 10% плосък данък.

Но – в пъти е по-високо възнаграждението на един български депутат за управлението на единица финансов ресурс от държавния бюджет, спрямо възнаграждението на американски конгресмен.

На един член на конгреса на САЩ се пада отговорността за 10-11 млрд. долара от годишния бюджет на САЩ, близо 100 пъти повече отколкото се пада на българския депутат. А американският законодател получава около 2-3 пъти по-голяма нетна заплата от българския.

Съвсем отделно е фактът за въпроси, които изобщо не стоят за разрешаване пред депутатите от Народното събрание, спрямо техните колеги от Конгреса на САЩ, като например производство и разполагане на ядрено оръжие, геополитически проблеми върху петте континента, американска финансова помощ; законодателство за проследяване на банковите авоари на американски граждани в чужбина и т. н.

Сравненията не се отнасят само за депутатите и само за САЩ.

Съществува статистическа методика, която позволява да бъде направена сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government).

Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) на съответната страна.

Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и БВП на глава от населението.

За България, в сравнение с другите европейски страни, тези показатели са от няколко до десетки пъти по-високи. За сравнение със САЩ, българските премиер и президент получават към 30 пъти по-високи заплати спрямо БВП.

Годишното възнаграждение на мексиканския президент е 67 хил. щат. долара (с 12 хил. по-ниско от това на българския). БВП на Мексико е 26,4 пъти по-голям от българския, а населението е 124 млн.

Българският президент получава годишно възнаграждение с над 60 хил. долара повече от това на сръбския президент, което е 14, 9  дол. годишно.

И т. н., същите сравнения могат да се направят с много страни и с премиерските заплати.

Всеки може да пресметне от споменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), колко пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица икономически резултат.

Високите държавни постове в България са превърнати в каци с мед. Както е прозрял древноримският поет Ювенал (60–140 г.): „Любовта към парите се увеличава дотолкова, доколкото се увеличават самите пари; колкото повече са парите, толкова е по-голяма любовта към парите“.

В САЩ от 1789 г. досега, размерът на годишната президентска заплата, тогава определен на 25 000 долара, е променян 5 пъти. Тогавашните 25 хил. долара се равняват на покупателна способност днес на 800 хил. долара, а днешната годишна заплата на стопанина на Белия дом е в размер на 400 000 долара.

Изобщо, като сравним как в САЩ повече от 20 години заплатите на президент, вицепрезидент и конгресмените не са увеличавани, с тукашната лакомия, напълно ясно е какъв е психологическият профил на индивидите, образуващи българския псевдоелит.

Авторът Славчо Пеевски е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.