В последните седмици няма как да не сте попадали на пункт за събиране на подписи за инициирания от партия „Възраждане“ референдум. Прочитайки плакатите „Не на еврото! Аз избирам лева!“, мнозина вярват, че целта на един бъдещ референдум е България никога да не въвежда единната европейска валута. Всъщност обаче планираният въпрос за евентуалния референдум е не дали, а кога да се въведе еврото, с настояване да се отложи до 2043 г.

Но това също е уловка, защото лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов сподели своя доста по-мащабен конспиративен геополитически план: казвайки „не“ на еврото, България да предизвика рухването на единната европейска валута въобще.

В същото време обаче Костадинов много харесва валутния борд и не иска да се отвързваме от него, защото е стабилен. Всъщност бордът е стабилен не защото поддържа равностойността на малко над 71 млрд. лв., пред която се прехласва Костадинов, а защото тази равностойност е в друга стабилна валута – еврото, която „Възраждане“ цели да срине.

Факт е, че комбинацията от истини, манипулации и откровени лъжи, съчетана с многозначително неясни геополитически прозрения, успява да убеди не малко българи, че еврото ще им навреди. И вината за това е на българските управляващи, които така и не организираха адекватна и достатъчно масова информационна кампания по темата, оставяйки симпатизантите на „Възраждане“ да бъдат основен източник на информация, макар и подвеждаща.

Ето някои от основните опорни точки на „Възраждане“ срещу приемането на еврото и анализ на аргументите, върху които те почиват:

1. Може ли България да каже „не“ на еврото?

В свое видео, озаглавено „Извънредно: половин милион“, разпространено в YouTube на 16 март т.г., Костадин Костадинов обяснява последиците от евентуалното провеждане на инициирания от партията му референдум така:

„Ние ще спечелим този референдум и оттам насетне ще започнем да пренаписваме историята на Европа. (…) Защото (…) когато държавата каже не на еврото, на най-шумно рекламирания продукт на евро концепциите, най-милото чедо на Европейския съюз, знаете ли какво означава това? Това означава рухването на тази пирамида, защото еврото е пирамида.“

В това изявление ясно се откроява тезата, че българите могат да кажат „не“ на еврото, т.е. да решат България да не приема единната валута. Това твърдение е подвеждащо, тъй като в договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз (ЕС) е записано, че България и Румъния участват в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване към ЕС като държави-членки с дерогация.

Приемането на еврото е третият етап на осъществяване на Икономическия и паричен съюз, в който България участва от 01.01.2007 г. Участието с дерогация означава, че на България е разрешено за някакъв период да не изпълнява вече поети свои задължения.

Просто казано, страната ни вече се е задължила да приеме еврото. Този въпрос не може тепърва да се подложи на референдум. Причината е, че Законът за референдумите не позволява такива да се провеждат по въпроси, разрешени от международен договор, който е бил ратифициран, какъвто е договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

Това е известно и на Костадин Костадинов, който на 13 януари 2023 г. в интервю за предаването „Здравей, България“ на Нова тв казва следното:

„В договора пише, че България ще влезе в еврозоната тогава, когато е готова и изпълнява критериите. Няма посочена дата обаче. Към настоящия момент ние не изпълняваме критериите, но не ги коментираме критериите, ние коментираме датата, затова сме заложили в нашия въпрос датата 2043 г. Освен това нашият въпрос не е срещу еврото, нашият въпрос е за лева. Въпросът звучи по следния начин: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?.“

От това доста по-различно звучащо изказване на Костадинов става ясно, че „Възраждане“ не се стреми към отхвърляне на еврото, а единствено към отлагане на приемането му. Като цяло това изказване изглежда като обръщане на 180 градуса в сравнение с другото, в което заявява намерението си да пренапише историята на Европа.

2. Може ли България да отлага приемането на еврото безкрайно?

Ако се стигне до референдум за еврото, „Възраждане“ смята да формулира въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?“. В същото интервю за „Здравей, България“, запитан дали и през 2043 г. би могло чрез референдум отново да се отложи приемането на еврото, Костадинов отговаря утвърдително. Уточнява, че няма конкретна дата, на която България да трябва да влезе в еврозоната.

Действително периодът, в който страната ни може да не изпълнява задължението си да приеме еврото, не е конкретно определен като дата. Въпреки това той е предоставен, за да се постигне определена цел – България да стане „готова“, т.е. да изпълни Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната. От това следва, че щом тя отговори на тези критерии, следва и да започне да изпълнява пълноценно задълженията, произтичащи от участието ѝ в Икономическия и паричен съюз. Противното би представлявало нарушение на правото на ЕС.

3. Вярно ли е, че за България е по-добре да запази борда, отколкото да приеме еврото?

В интервю за „120 минути“ по бТВ на 19.03.2023 г. Костадин Костадинов казва следното:

„Нашият лев е една от най-стабилните валути в момента, нека да го кажем отговорно, не заради това, че е вързан с еврото, а заради това, че неговият буфер в момента притежава един огромен портфейл, който гарантира на практика близо 50% от свободното парично обращение в страната. Ние имаме близо 50 млрд. лв. в буфера, това е буферът на валутния борд.

Този буфер е абсолютно уникален за света(…) Затова ако утре левът бъде отвързан от еврото и бъде вързан примерно за японската йена или за швейцарския франк, или за някоя друга световна стабилна валута, той пак ще продължи да бъде стабилен, защото всъщност външната валута по-скоро е нещо като гаранция за качество, но не е и съдържанието. Съдържанието са нашите пари.“

Всъщност, буферът, за който Костадинов говори или по-правилно брутният международен валутен резерв на Българската народна банка (БНБ) покрива не половината, а всички емитирани от БНБ банкноти и монети, т.е. всички левове в обращение.

Към момента по данни на БНБ неговата стойност е малко над 71 млрд. лв. Това че стойността на активите във валутния резерв е изчислена в левове, обаче не означава, че самите активи се състоят от сума в лева. Тези активи всъщност съставляват чужда валута, злато и ценни книжа, деноминирани предимно в евро. Всъщност самият валутен борд изисква БНБ при поискване да може да обмени всеки лев в обращение срещу евро. Принцип на всички такива бордове е да се поддържа валутен резерв в размер поне на 100% от парите в обращение, което означава, че българският паричен съвет с нищо не се отличава от останалите такива парични режими в света.

Бордът е стабилен не защото поддържа равностойността на малко над 71 млрд. лв., а защото тази равностойност е в друга стабилна валута – еврото. Вярно е, че утре това може да е друга стабилна валута. Изборът измежду няколко стабилни валути, към които да привържем лева обаче е политически, а не икономически. Всъщност, когато България решава да въведе борда, няма разумни икономически аргументи, които да налагат левът да се обвърже с германската марка.

Точно обратното – към онзи момент страната има значително повече запаси от долари, добити от износ. Въпреки това германската марка, с огромни количества от която България трябва тепърва да се снабди, е предпочетена с оглед стремежа на страната за бъдещото присъединяване към ЕС, т.е. по чисто политически причини.

Целта на борда при неговото въвеждане е била да стабилизира лева. Никога не се е предвиждало той да бъде запазван завинаги. Днес неговите цели са постигнати и е назрял моментът България да продължи напред – което е отново по-скоро политическо, а не икономическо решение, тъй като както икономическите ползи, така и икономическите загуби от влизането в еврозоната са по-несъществени в сравнение с политическите предимства, които това ще донесе на България.

4. Вярно ли е, че влизането в еврозоната е необратимо?

В същото предаване Костадинов казва:

„Ние не трябва да излизаме от валутния борд категорично. Валутният борд е полезен за нас. Но тук е моментът да кажем следното нещо: валутният борд е наше суверенно решение. Ако решим, утре можем да го сменим. Ако решим, утре можем да сменим валутата, към която сме се привързали. Но влизането в еврозоната е необратимо. От еврозоната няма механизъм за излизане. От Европейския съюз има, но от еврозоната – не.“

Истина е, че няма изрично посочен юридически механизъм за излизането от еврозоната. Но от това по никакъв начин не следва, че една страна, която вече е приела еврото, не би могла да я напусне, ако поиска. В тази хипотеза ще се приложат общите правила на международното право – държавата ще може да напусне валутния съюз или с едностранно решение и без споразумение с останалите страни от еврозоната, или с многостранно споразумение с тях, т.е. ще сключи договор, който да уреди правно излизането ѝ от еврозоната.

5. Вярно ли е, че влизайки в еврозоната, България губи възможността да провежда своя парична политика, в това число и такава срещу инфлацията?

Отново в „120 минути“ Костадинов твърди:

„Всъщност това, което нас ни спасява да нямаме още по-голяма инфлация, е фактът, че имаме своя собствена валута, защото ние още имаме финансова независимост и на нас това ни помага.“

Вярно е, че по принцип една страна с влизането си в еврозоната губи възможността да провежда своя парична политика. Но това не е така за България, тъй като тази възможност за нея е отпаднала още с въвеждането на борда. Истината е, както е написал създателят на българския валутен борд Стив Ханке (който е противник на приемането на еврото) в книгата си „Валутният борд и финансовата стабилизация“, че „типичният валутен борд няма никаква активна роля при определяне на паричната база.

Фиксираният обменен курс по отношение на резервната валута и изискването валутният борд да поддържа 100% чуждестранни резерви го предпазват от увеличаване или намаляване на паричната база по свое усмотрение. Следователно, в системата на валутен борд паричното предлагане се определя изцяло от пазарни сили. За разлика от това, типичната централна банка може по свое усмотрение да увеличава или намалява паричната база.“

Накратко: държавите, които имат класически централни банки с влизането в еврозоната губят възможността да провеждат собствена парична политика, а онези, които преди влизането са във валутен борд – няма какво да загубят с приемането на еврото, тъй като още с въвеждането на борда са се разделили със самостоятелната монетарна политика.

Източник: Медиапул