Делян Пеевски полага сериозни усилия да се откачи от санкциите по глобалния закон „Магнитски“. Това става ясно от последните съдебни документи по делото, заведено от “Държавното Предприятие”, както го нарече главният прокурор Иван Гешев, в американски федерален съд във Вашингтон. BIRD се запозна и анализира последната размяна на книжа в САЩ.

“Драконовско наказание”

На първо място, Пеевски недоволства как бил подложен на „драконовско наказание“ от 2 юни 2021 насам (вече близо две години). Също така става ясно, че той многократно е настоявал за среща с Office of Foreign Assets Control (OFAC), но всеки път е получавал отказ. Ние обаче изразяваме сериозни съмнения, че Корпулентния би събрал смелостта да отиде на такава “среща с дракона”, дори и OFAC да бяха се съгласили. Нещо повече – американците посочват, че биха се съгласили на такава среща само при едно условие – Пеевски да си оттегли иска. Разбира се, нито едно се случва, нито другото. В американския закон всъщност липсва задължения за OFAC да се среща със санкционирани лица, техните адвокати, лобисти и т.н.

Скъпоплатената защита на Пеевски реално разчита на няколко аргумента:

1. Пеевски не е представител на изпълнителната власт – нито настоящ, нито бивш
2. Ако САЩ безспорно имат властта да санкционират такива представители, то те нямат правото разширително да санкционират „частни лица“ (какъвто уж бил Пеевски) – или „просто един депутат“ (по Борисов)
3. Правителството на САЩ е предоставило доказателства на Пеевски защо е санкциониран, но документът е пълен със зачертавания и заличавания. Т.е. на Пеевски му е все така неясно защо е санкциониран, което нарушавало правото му на защита.

Ще се спрем по-подробно на защитната пеевска тактика, започвайки отзад напред. Всъщност се оказва, че пълната версия на нередактираните доказателства е предоставена само на съдията по делото. Пеевски се оплаква от това като твърди, че след като на него не са му предоставени, то съдията няма право да се позовава на тях при постановяването на решения, определения и т.н. по делото. Това е малко странна логика, но тепърва ще видим как тя ще бъде възприета от съда. Като резервен вариант ДП твърди, че съдът може да разпореди разсекретяване на доказателствата, така щото и той да може да се запознае с тях и съответно да си адаптира защитната стратегия. Поживём, увидим – както казват в Дубай.

На следващо място, ДП твърди, че не е и не е бил част от изпълнителната власт. Разбира се, той удобно пропуска факта, че през 2013 беше шеф на ДАНС – макар и за кратко. А пък ДАНС, очевидно и безспорно, е част от изпълнителната власт. Но да караме нататък по конспекта. Основното твърдение на ДП е, че санкционният режим не може да се тълкува разширително – т.е. може да се прилага само към представители на изпълнителната власт, но не и на законодателната, чиито представител той е без прекъсване вече 15 години. А пък на още по-малко основание можело да се прилага спрямо частно лице(?!), какъвто той уж бил през 2021. Какво частно лице, ние не разбираме, освен в смисъла на най-големия у нас „частник“ – т.е. собственик на най-голямата част от държавата. Но, както се казва, семантика. Централният проблем на ДП обаче е, че няма американска съдебна практика, която да подкрепи неговите твърдения и умотворения. Неговите американски адвокати се опитват да изведат такава практика по аналогия, включително позовавайки се на решения по наказателни дела. Само че настоящото дело е по своята същност административно, така че – нерде Ямбол, нерде Стамбул, нерде Дубай (така да се каже).

Съдебната практика не е на страната на ДП

От друга страна, обаче, съществува съдебна практика в ущърб на ДП – т.е. дело, водено от санкциониран латвийски олигарх в САЩ, което обаче не завършва в негова полза. Който не вярва (например говорителят на ДП – депутатът от ДПС Йордан Цонев, известен с прякора си „Данчо Ментата“), нека се увери сам – ето го делото. Да повторим – латвиецът Айварс Лембергс (Aivars Lembergs) губи делото. И това не е всичко – родната му Латвия експресно прие законодателство, с което фактически национализира неговата бизнес империя, за да не попадне тя (заедно с части от латвийската финансова система) под ударите на „Магнитски“. Нещо повече – срещу него започва и дело за корупция в Латвия, което през 2021 приключва с осъдителна присъда. Разбира се, у нас такива неща са немислими – една огромна част от българските депутати (а не само тези в ДПС) са на личен отчет на Предприятието, от една страна. Докато от друга страна, Инструментът-на-Господ го пази от всякакви съдебни беди – и ще го пази до второ пришествие, без съмнение. Но това е друга (огромна) тема. За десерт само ще добавим, че санкционираният руски олигарх Олег Дерипаска също загуби подобно дело през 2022, включително и на ниво апелативен съд. Което означава game over, доколкото в САЩ (за разлика от България), тази категория дела не стигат до Върховния съд.

Като цяло в „защитата“ на ДП в САЩ прозират две основни направления. От една страна, Пеевски се дразни и открито недоволства, че OFAC е дала публичност на отказа (постановен в края на 2022) да го премахне от санкционния списък. Това, видите ли, трябвало да остане конфиденциално. Тази раздразнителност е всъщност лесно обяснима предвид факта, че този отказ (и мотивите за него) бяха напоително отразени в българските медии, например тук и тук. От друга страна обаче, прозира напънът на Пеевски да се добере до нередактираната версия на доказателствата, което е също лесно обяснимо. Доколкото той твърдо вярва, че е „натопен“ от местни „врагове-на-народа“ той много държи да разбере кои са те, за да може да насочи цялата злоба и мощ на подопечната му прокуратурата (и не само) срещу тези източници на американската държава.

Гешефтурата като пеевски “адвокатин” и летална бухалка

И ако някой се съмнява в това отношение, достатъчно е да приведем само два примера. Наскоро прокуратурата удобно „намери“ кокаин в дома на човек, спомогнал даването на показания в чужбина срещу Пеевски, Гешев, Еврото и други герои (които засега няма да назоваваме). Към днешна дата този човек е в ареста и ще остане там толкова дълго, колкото каже Пеевски. А за прокурорската практика да се инициират дела по задържане-под-стража в полунощ пред (предварително известни) дежурни съдии в СГС ще коментираме някой друг път… достатъчно е само да кажем, че точно така беше и във вече закритата Спецпрокуратура.

Вторият пример е от по-далечното минало, когато столичен адвокат беше набеден, че е свидетелствал по делото RICO, водено в САЩ срещу Пеевски, Цеко Минев, ПИБ и БНБ. Макар това да беше поредната ПИК-лива клевета, Специализираната прокуратура държа човека в ареста и в крайна сметка физически го уби. Как, ще попитате? Ами ето как – в ареста човекът разви рак, след което спец-прокурорът Наталия Станчева му забрани да пътува до Франция, където можеше да получи единственото възможно животоспасяващо лечение. Всичко това по корпулентна заповед. Скоро след това прокурорката беше повишена (също по корпулентна заповед). Наталия Станчева обаче не може да бъде съдена за действията си, а още по-малко пък вездесъщото Държавно Предприятие. Някой ден прокуратурата ще си плати цената за това вопиющо престъпление – само че ще я плати от бюджета си, т.е. от нашите джобове. Да повторим – за да запуши устите на хора, които Пеевски възприема като врагове, прокуратурата е готова на всичко, включително и да убива. И то не в преносния смисъл. Това може да стане и днес, нищо, че Спеца е вече закрит. Защото кадрите са все същите.