Кой хвали булката сополивата? — Сватята ни гуреливата.

Петко Р. Славейков, „Български пословици“

–––––––––

На Бойко Борисов му остана един приятел в Европа, но вече го е срам от него и го губи.

Спомняте ли си? „Политиката на Балканите се правеше в София и Варна по мое време – от Макрон до Нетаняху, от Ердоган до Туск, президенти, премиери бяха тук на всеки няколко месеца“, похвали се Бойко Борисов на предизборен митинг в Перник на 24 март. И кой от тях го поздрави за победата на изборите на 2 април? – Нито един.

Впрочем, намери се друг – Манфред Вебер, председателят на Европейската народна партия (ЕНП). Още в понеделник (3 април) той написа патетично в профила си във Фейсбук: „След Финландия ЕНП излиза на първо място и в България! Отличен резултат за ГЕРБ-СДС и поздравления за Бойко Борисов, че за пореден път спечели доверието на избирателите.“ Вебер лично участва на 30 март в  предизборен митинг във Варна в подкрепа на ГЕРБ и смяташе, че е напомпал авторитета на Борисов с тонизиращ брюкселски въздух, за което заслужава признателност.

Борисов обаче не даде знак, че е забелязал поздрава му. Нито се похвали, нито изрази благодарност в своя профил във Фейсбук, какъвто навик имаше при други подобни случаи. Партията му ГЕРБ посрещна със същото студено мълчание възторжената честитка от ЕНП, в която се казваше: „Поздравления за нашите партии-членове Политическа партия ГЕРБ и СДС за тяхната трудна изборна победа. Уверени сме, че те ще оглавят усилията, необходими за формирането на стабилно, проевропейско коалиционно правителство в полза на всички българи.“

Защо Борисов и ГЕРБ онемяха?

Защото ден по-късно, във вторник (4 април), когато бе редно да отвърнат с любезна благодарност, белгийската и германската полиция обискираха централата на ЕНП в Брюксел заради подозрение за корупция по време на предизборната кампания за Европарламент през 2019 г. Никой не отправи обвинение пряко към Манфред Вебер и ЕНП като цяло, защото разследването бе предизвикано от предполагаем гешефт на ХДС в Тюрингия. Вебер е от съседната провинция Бавария и е от сестринската партия ХСС. Но на полицейската мушка бе Марио Фойгт, който като лидер на провинциалния клон на ХДС в Тюрингия е бил мениджър на дигиталната кампания на лидера на ЕНП Манфред Вебер при последните европейски избори.

Думата „корупция“ удари като ток десните политически среди в Европа. Досега те злорадстваха, че главните им съперници – социалдемократите – се злепоставиха в Европарламента чрез гръцката му заместник-председателка Ева Кайли и двама евродепутати заради подкупи от Катар. Но дойде и техният ред, защото парите имат магическо действие за много политици, особено ако им постилат пътя към високи постове. ЕНП намери сили само да потвърди извършените обиски в централата си в Брюксел и да обещае съдействие на полицията в разследването – сякаш е възможно да откаже.

Всеки е невинен до доказване на противното, но

Вебер изведнъж изпадна в безтегловност,

защото стана политически токсичен. Неговият предшественик начело на ЕНП Доналд Туск отмени поканата си да го посрещне във Варшава на 12 април, въпреки че като лидер на опозиционната Гражданска платформа има остра нужда от европейска подкрепа, за да отбива натиска на управляващата национал-консервативна партия „Право и справедливост“. Като бивш лидер на ЕНП Туск се опари от солидарността си с Бойко Борисов, който през 2020 г. опита да се скрие зад авторитета му, за да омаловажи чрез покаяние аферата с парите в чекмеджето си. Първоначално Туск даде вид, че му е повярвал за митичната Мата Хари, която използвала мъжката му слабост, за да пълни с пари чекмеджето му, а после да го снима „как спинка“, но съчувствието му бързо изстина.

Щафетата на покровителството бе поета от политически по-еднопластовия Манфред Вебер. Той се хвърли самоотвержено да спасява доброто име на Борисов дори след падането му от власт, когато срещу него заваляха тежки упреци за корупция по линия на общественните поръчки и връзки с олигарси и за кратко бе арестуван. Заради него той злоупотреби за партийни цели с поста си в Европарламента, като уреди оправдателен дебат в пленарната зала на 14 септември 2022 г., но другите политически сили разгадаха замисъла му и шоуто се провали.

Сега не Борисов, а Вебер има нужда от солидарност и подкрепа, защото се готви за европейските избори догодина. Силна е амбицията му да се яви за втори път като претендент за поста председател на Европейската комисия от името на традиционната европейска десница. Това го поставя в деликатно съперничество с неговата сънародничка Урсула фон дер Лайен от ХДС, която възнамерява да повтори мандата си. Всяка прашинка върху авторитета му може да навреди на предстоящата му кампания.

Къде е сега Борисов с топлото обръщение

„майн либа Манфред“,

след като заради него научи две-три немски думи? Изчезна, щом му замириса на разследване за корупция. Съгласно правилото, че в къщата на обесения не се говори за въже, няма смисъл Вебер да разчита на него, че ще му изрази публично солидарност.

Борисов и ГЕРБ вече се срамуват от европейската корупция, за да не опетнят светлия си образ. Или както обясняваше на един свой бивш министър в изтекъл през 2013 г. звукозапис: „Т’ва ти е проблем, щото са европейски пари“.

Ако наесен се наложи да ходим за шести път през последните две години на парламентарни избори, едва ли Борисов ще покани отново Манфред Вебер да агитира за ГЕРБ. Тогава може да се наложи „гражданите за европейско бъдеще на България“ да минат без европейски клакьор.

Светослав Терзиев, Сега