В далечната 1997 г. СДС печели изборите с 53% от гласовете на българите. Парламентът е със синьо мнозинство, президентът Петър Стоянов също е син. СДС за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов е на върха на славата, думата му е закон. За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години, и без никакъв управленски опит, Корнелия Нинова, която по това време ползва фамилното име Петрова, разкри „Уикенд“.

Нинова е юрист и има две години трудов стаж. През 1995 г. за няколко месеца е стажант-съдия в Софийски градски съд. През 1996 г. за кратко е юрисконсулт в Столична община. През 1996-1997 г. за по-малко от година работи като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юрисконсулт в БТК.

През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят как Нинова е уредена за контрольор на „ИНКО” ЕООД – една от ключовите тайни организации, създадени от ДС и ръководени от Първо главно управление (външнополитическото разузнаване на тоталитарния режим). Фирмата търгува с оръжие, но престоят на Нинова в нея е също много кратък. През 1997 г. бъдещата соцлидерка тържествено е инсталирана за изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД.

Дружеството е създадено през 1966 г. с предмет на дейност „оказване на научно, културно и техническо съдействие на други страни чрез предоставяне на специалисти в областта на науката, образованието, здравеопазването, промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и др. и приемане на чужди граждани на производствено-техническо обучение в НРБ“. Става дума за дейност, свързана основно с държави като Мароко, Тунис, Сирия, Ангола, Зимбабве, като само в последната държава „Техноимпекс“ е имал недвижима собственост, оценена на над 1,5 млн. долара.

Със Заповед РД №18-629 от 14 август 1997 г. на министъра на търговията и туризма Валентин Василев е утвърден уставът на дружеството и новият Съвет на директорите в състав: Грета Дончева Дончева – председател, Корнелия Петрова Нинова – изпълнителен директор и Атанас Петров Петков – член. Нещо повече, в началото на септември същата година Нинова е изстреляна и на още един висок пост – тя поема председателството на борда на директорите и на „Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество и валутен гигант.

Двете външнотърговски дружества са предвидени за раздържавяване, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в работническо-мениджърско дружество (РМД), приватизирало „Техноимпекс“. Тогавашният министър на икономиката и енергетиката Петър Жотев в кабинета „Костов“, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова „като тьмносиня“.

Кандидатурата й е предложена на Иван Костов от Йордан Соколов – едната от доведените дъщери на тогавашния председател на парламента и на практика тогава втори човек в СДС е близка приятелка на Нинова. Според някои, двете са приятелки от Класическата гимназия в София. Какви са обаче заслугите й пред синята власт и историята, и Иван Костов мълчат, само че опонентите на Нинова използват този факт, за да я наричат „червена баронеса със синьо сърце“.

Другата дама Грета Дончева е назначена за изпълнителен директор на гиганта „Техноимпортекспорт”, а също така и за председател на борда на директорите на „Техноимпекс”. Биографията и управленският опит на Дончева са още по-невероятни от тези на Нинова. Родена е във Велико Търново, а работи в Горна Оряховица като завеждащ склад „Готова продукция” в местния завод за палети. Изведнъж и на нея й дават два жезъла едновременно, две големи служби в София.

Първото нещо, което правят двете ръководителки – представителки на новата власт на СДС, е да изхвърлят началниците от предишния режим, дългогодишните директори Спас Панчев и Георги Шуманов от кабинетите им. Следващите стъпки на двете височайши дами са да се запознаят с икономическото и най-вече с финансовото състояние на фирмите. След това проучват по документи какви са недвижимите им имоти и други активи в страната и в чужбина.

Междувременно Дончева се забърква в голяма сделка за внос на месо от Белгия и Франция, като нарежда да се преведе предварително разплащането от 800 000 долара. В последствие такъв внос в България не пристига.

Вниманието на Корнелия Нинова по това време е било насочено към уреждане приватизацията на „Техноимпекс”. Когато Дончева научава, че Нинова вече е направила и оглавила РМД, което е приватизирало под носа й „Техноимпекс”, казват, че откачила. От яд заповядала да изхвърлят от двора – собственост на „Техноекспортимпорт”, всички служебни и лични коли на „Техноимпекс”.

„Корнелия Нинова бе приватизатор на „Техноимпекс“ по времето на Иван Костов. Като приватизатор на „Техноимпекс“ и притежател на контролния пакет акции, които само по номинал са 4 милиона нови лева, сегашни пари, само че към 1999 г. те значат много повече, как тази следователка с 2-3 години стаж извади тези 4 милиона, за да плати акциите?! И изведнъж тези акции изчезват. Вие или сте ги продали, или сте ги подарили. Съдя по фирмените дела“, коментира навремето лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева.

На 13 януари 1999 г. между тогавашния министър на търговията и туризма Валентин Василев и Корнелия Нинова, в качеството й на изпълнителен директор на РМД „Техноимпекс-98“ АД, е сключен договор за приватизационна продажба на 67% от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД. РМД-та народният фолклор нарече „разбойническо-мениджърски дружества.

Общата покупна цена на акциите на дружеството е в размер на 700 000 долара, но купувачът, когото Нинова представлява като изпълнителен директор, се задължава съгласно чл. 4.1 да плати „в деня на сключването на настоящия договор едва 10 на сто от цената по чл. 4, в размер на $ 70 000, намалена с внесения депозит за участие в преговорите с потенциални купувачи в размер на 27 921 долара“. Остатъкът от цената в размер на 630 000 долара ще се изплаща за срок от 10 г. на равни годишни вноски, при това внасяни на две части.

С други думи, купувачът ползва две облекчения – разсрочване на цената и на вноската през шест месеца. Икономисти казват, че такива условия за простосмъртни няма, договорът е променян цели 3 пъти.

Няколко месеца по-късно, на 7 септември 1999 г., е подписано „Допълнително споразумение към договор за приватизационна продажба на 5 219 акции, представляващи 67% от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Подписите под него отново са на министър Василев и на Корнелия Нинова. Допълнителното споразумение изменя чл. 4 от приватизационния договор и придобива следната редакция: „Купувачът се задължава да заплати на Продавача 30 (тридесет) на сто от цената по чл. 3 чрез превод по банкова сметка, посочена от Продавача и 70 (седемдесет) на сто от цената по чл. 3 чрез всички видове платежни средства, признати за редовно платежно средство в приватизацията“.

Всъщност в ход е пуснато тайното оръжие – компенсаторките. На 14 октомври 1999 г. е подписано ново „Допълнително споразумение към Договор за приватизационна продажба. Този път са обезсилени чл. 13 и чл. 14 от Договора. Първият се отнася към ангажиментите на купувача да запази определен брой работни места, а вторият – към поетите от купувача като ангажимент определен обем инвестиции, съкратен от 700 000 на 600 000 долара.

На 16 декември 1999 г. министърът на търговията и туризма Валентин Василев (на когото остава много малко време на този пост) и Нинова подписват поредно „Допълнително споразумение към договор от 13.01.1999 г. Двете страни се споразумяват за следното – напълно се отменят чл. 13, 17 и 24 от договора. За пореден път е променен член 14, който след редакцията придобива следния текст: „Купувачът се задължава да направи инвестиции в дружеството на обща стойност 300 000 щатски долара“.

Въпреки тези подаръци към първоначално подписания приватизационен договор, когато Агенцията за следприватизационен контрол започва проверка, се оказва, че и те не са изпълнени. Агенцията завежда дело срещу РМД „Техноимпекс-98“ и нейните юристи пишат в исковата молба, че съгласно чл. 14 от договор РМД-то се е задължило да направи инвестиции съгласно постигнатите договорености при проведените преговори с потенциални купувачи. „При извършена на 1 август 2001 г. проверка на изпълнението на посоченото задължение е констатирано пълно неизпълнение, поради което на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000 долара“, допълват юристите на агенцията.

Първото решение по казуса, произнесено от Калоян Топалов, тогава съдия в Софийски районен съд, е, че РМД-то не дължи неустойка. С Решение от 10 януари 2005 г. по търговско дело № 1503/02 по описа на Софийски градски съд обаче РМД „Техноимпекс-98“ е осъдено да заплати в полза на Агенцията за следприватизационен контрол 50 000 долара неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор и 20 604 долара,  представляваща мораторна лихва върху неустойката.

Въз основа на въззивна жалба, подадена от „Техноимпекс“ АД, е образувано въззивно гражданско дело № 689/05 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Решение № 21 от 17.03.2006 г. апелативният съд оставя в сила предходното решение. С издадения изпълнителен лист „Техноимпекс-98“ АД е осъдено да плати 70 604,33 долара.

Към тази дата Нинова повече от половин година заема поста зам.-министър на икономиката в тройната коалиция, а началник й е Румен Овчаров. От 2003 г. тя става член на БКП, а през 2016 г. оглавява Столетницата.

Сагата завършва с Определение № 44/04.05.2007 г. на Върховния касационен съд, който оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“.

Корнелия Нинова винаги е твърдяла, че работниците са купили предприятието, а не тя. Към датата 14 юни 2005 г. тя е била собственик на 5550 акции, представляващи 37 % от капитала на РМД „Техноимпекс 98“, сочи собственоръчно подписана от нея декларация, с която „Уикенд“ разполага. В последствие тя продава тези акции за петцифрена сума. Продажбата и взетите пари са коректно отразени в нейните данъчни декларации – 65 000 лв.

От декларациите става ясно, че същата година тя се е сдобила с апартамент – 89 кв. м. Това е второто интересно съвпадение в данъчните декларации на другарката – когато през 1999 г. участва в приватизацията на „Техноимпекс“, това веднага се отразява на имотното й състояние. През същата година тя придобива следните недвижими имоти – ателие в София с разгърната застроена площ 125 кв. м. и гараж с разгърната застроена площ 23 кв. м., които са записани в декларацията й пред Сметната палата от 2007 г. Вероятно съвпадението на тези придобивки с приватизацията е чиста случайност…

Дружеството имало 3 млн. лева активи

Корнелия Нинова като шеф на РМД-то, приватизирало активите на „Техноимпекс“ ЕАД, влиза във владение на два етажа от сграда с обща 1915 кв. м. в идеалния център на София.

Оказва се, че общата стойност на активите на „Техноимпекс“ ЕАД непосредствено преди приватизацията е близо 3 млн. лева. Това сочи служебен доклад за състоянието на дружеството през 1998 г. на счетоводителя Николинка Приходанска. Според него през 1998 г. активите на дружеството възлизат на точно 2 милиарда 926 милиона и 106 лв. Сумата е отчетена преди деноминацията на българския лев в средата на 1999 г.

Нещо повече – към 31 декември 1998 г. паричните средства на „Техноимпекс“ възлизат на 1 826 734 лв. От тази внушителна сума по българските сметки на дружеството са налични 669 525 лв.

За справка в деня на приватизацията на „Техноимпекс“ ЕАД цената на един щатски долар у нас е била 1 665 лв. или 1 лев и 65 стотинки след деноминацията. Тоест срещу своите 70 000 РМД-то на Нинова е платила 116 550 лв., докато само в българските сметки на „Техноимпекс“ са били налични близо 700 000 лв. Други 812 000 лв. от парите на дружеството са били в сметки в Либия, 170 000 лв. – в такива в Мароко, както и още близо 175 000 лв. по сметки в Тунис, Ангола, Сирия и Зимбабве.

Загуби делото за „Госпожа Импекс”

Лидерката на БСП Корнелия Нинова окончателно загуби делото за клевета, което водеше срещу ГЕРБ и острието на партията Десислава Атанасова заради твърдения на последната, свързани с приватизацията на „Техноимпекс”. Нинова настояваше да получи 30 000 лв. обезщетение за непозволено увреждане от ГЕРБ и Атанасова за причинени неимуществени вреди от обидни и неверни публични изявления в медиите.

Искът й обаче беше отхвърлен от Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, а Върховният касационен съд отказа да се занимава с казуса. „Уикенд“ разполага с окончателното решението на ВКС, който не допуска касация.

Атанасова разкри, че Нинова не е проверявана за сделката от трима главни прокурори, както соцлидерката твърдеше, въз основа на справка от прокуратурата, която е част от делото. Освен това Атанасова нарича Нинова „госпожа Страхливка”, „госпожа Импекс“ и „приватизаторката“. Посочва, че сделката с „Техноимпекс“ е анатемосана от БСП още през 2001 г., само 3 години след приватизацията на дружеството. Припомня, че Висшият съвет на БСП е подготвил книга „Корупцията-основен елемент в управлението на СДС: юни 1997-април 2001 г.”, посветена на приватизация по време на управлението на ОДС.

Социалистическата партия твърди, че РМД-приватизацията е овладяване на предприятията чрез мажоритарно участие от „партийни парашутисти” и „братовчеди”. Схемата с РМД-тата е описана изцяло в корупционен аспект – там е и „Техноимпекс-98”. Соцлидерката трябва да плати 2400 лв. разноски на Десислава Атанасова и 1716 лв. на ГЕРБ.