Меси ли се прокуратурата в българския политически живот? Въпросът е риторичен. Цели партии и техните лидери правят всичко възможно да угодят на държавното обвинение. Изключение не правят и уж антисистемните политици от „Възраждане“, които предпочетоха да са в брак по сметка с главния прокурор Иван Гешев, отколкото да видят лошата му страна.

Делата срещу Костадинов

Преди да влезе за пръв път в „Народното събрание“ партия „Възраждане“ си позволяваше остри критики към работата на държавното обвинение. През 2020 г., когато формацията все още се бореше за място в парламента, нейният лидер Костадин Костадинов организира протест пред Съдебната палата срещу главния прокурор. Причината беше, че прокуратурата поиска заличаването на партията заради открити нарушения и списъци с мъртви души още при учредяването ѝ. Тогава Костадинов поиска да влезе в офиса на Гешев и лично да му връчи подписана оставка заедно със заповед за граждански арест.

Войната между „Възраждане“ и прокуратурата продължи с две дела срещу партийния лидер. През пролетта на 2020 г. започна разследване след репортаж на Нова тв. „Разследването трябва да установи  дали длъжностно лице от ръководните органи на партия „Възраждане“ е присвоило партийна субсидия в размер на 1 млн. лева, връчени му като държавни средства, предназначени за функционирането на партията“, гласеше съобщението на прокуратурата. Тогава държавното обвинение обясни, че ще бъдат проверени фактите „по придобиването на имоти от лице от ръководството и свързани с него лица, както и движението по партийните сметки на ПП „Възраждане“ – постъпления и преводи към други сметки“.

Докато разследването за партийната субсидия на „Възраждане“ отлежаваше на трупчета, прокуратурата спретна и второ дело срещу лидера на „Възраждане“ – този път за всяване на паника в началото на пандемията от Covid-19 през март 2020 г. „Лицето е отправило заблуждаващи твърдения за липси на стоки от складовете на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с думите: „Там има всичко по документи, а на практика няма нищо, всичко е ограбено, опоскано, изядено“, обяви тогава прокуратурата и наложи на Костадинов 20 000 лв. гаранция.

По онова време Костадин Костадинов все още не беше народен представител, а партията му едва успяваше да събере 80 000 гласа на избори. След като „Възраждане“ обаче получи тежест в Народното събрание, и отношението на прокуратурата се промени. На първо място, държавното обвинение получи амнезия за висящото наказателно производство срещу партийния лидер и все още не му е поискан депутатския имунитет. Делото е в съдебна фаза, но в момента е спряно именно заради това. Разследването за присвоена субсидия от лидера на „Възраждане“ пък така и не стиган до съда, а направо беше прекратено поради липса на престъпление.

По същия начин затъна и дело срещу депутата от „Възраждане“ Иво Русчев за двойното му гласуване на евроизборите през 2019 г. Софийският районен съд установява, че макар документацията да уличава Иво Русчев в престъпление, срещу него не може да се направи нищо, тъй като депутатският имунитет го пази. Така през октомври м. г. съдът разпорежда прекратяване на производството по делото и то е върнато на прокуратурата. До края на живота на 48-ото Народно събрание, близо 2 месеца след определението на градския съд, прокуратурата така и не се съобрази с „подсказването“ от двете съдебни инстанции, че трябва да поиска имунитета на Русчев. В крайна сметка делото срещу депутата от „Възраждане“ бе прекратено на 7 март.

Мимикрия на реформа

В предизборната си програма „Възраждане“ залагат осъществяването на съдебна реформа, но доскоро не даваха ясно обяснение с какви законодателни промени ще я постигнат. Чак в 48-то Народно събрание партията изготви и внесе законопроект за промени в Закона за съдебната власт, с които Националната следствена служба се извежда от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор и неговите заместници. Предложението дори беше прието на първо четене с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Възраждане“. „Как очаквате, че хора, които са били в зависимост от главния прокурор години наред, изведнъж с магическа пръчка ще започнат да бъда обективни и да не бъдат в някакъв вид пряка зависимост на главния прокурор“, каза Мирослав Иванов от ПП при гласуването на законопроекта.

„Реформата“ на „Възраждане“ не се хареса и на Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който наблюдава как България изпълнява някои решения на Съда в Страсбург, включително и по делото „Колеви“ още през 2009 г. Тогава Европейският съд по правата на човека постанови, че в България няма ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.

„Механизъм, който предвижда директорът на НСлС  да отговаря за проверката на всеки сигнал за престъпление, касаещ главния прокурор, не е в състояние да осигури практическа и институционална независимост, освен другото и защото директорът на НСлС ще бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската колегия или пленума на Висшия съдебен съвет, в които главният прокурор може да упражнява решаващо или значително влияние“, смята Комитетът на министрите.

Тясно сътрудничество

Връзките на прокуратурата с „Възраждане“ стигнаха до там, че държавното обвинение започна да предлага законопроекти директно през депутатите на Костадин Костадинов. Пример за това са внесените промени в Наказателния кодекс, които предвиждат спиране от движение и временно отнемане на превозното средство за период от една до пет години във всички случаи, в които шофьорът е хванат след употреба на алкохол или наркотици. Идеята за такава поправка е на главния прокурор Иван Гешев, който я лансира още от 2020 г. Миналата година пък зам.-шефът на НСлС Ясен Тодоров призна, че са водени разговори с парламентарната група на „Възраждане“ за внасяне на проектозакон за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.

Примерите за разбирателство между прокуратурата и партията на Костадинов не приключват дотук. След като журналистката от bTV Мария Цънцарова разкри, че депутати от „Възраждане“ са ваксинирани, докато лъжат, че не са и протестират срещу зеления сертификат, прокуратурата образува досъдебно производство, за да разкрие и осветли журналистическите източници.

По случая е ангажиран целия репресивен апарат на държавата – от Комисията по защита на личните данни, през полицията и Главната дирекция за борба с организираната престъпност, до прокуратурата. Активизирането на МВР става по нареждане на държавното обвинение, а формалният повод е, че според разследващите в случая има данни за… хакерство. Текстът, по който държавното обвинение започна разследване, дори отвори възможност за прилагане специални разузнавателни средства като подслушване и следене.

По всичко личи, че „Възраждане“ е избрала страна в политическата битка с безконтролността на главния прокурор. Депутати на партията вече обявиха, че няма да подкрепят предложените от служебния правосъден министър Крум Зарков промени в ЗСВ, които предвиждат наказателен съдия да може да води разследване срещу главния прокурор. Изводът е, че в битката към властта Костадин Костадинов предпочита да има силен съюзник в лицето на Иван Гешев, отколкото силен враг.

Мартин Георгиев, Сега