Бюджетният дефицит на България вече е 1.2 млрд. лв., показват данните на Министерството на финансите. Отрицателното салдо е натрупано в рамките само на пет месеца – период, в който държавата по принцип получава най-много постъпления от данъци и прави най-малко разходи. Предстои втората половина на годината, в която традиционно плащанията са по-високи, предава economic.bg.

За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 0.6 млрд. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1.8 млрд. лева.

Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 17%) значително да изпреварва ръста на приходите (около 9%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 24.8 млрд. лв. и нарастват с 2 млрд. лв. (8.6%) спрямо отчетените към края на месец май 2022 г. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.04 млрд. лв. (11.5%), неданъчните – с 0.12 млрд. лв. (3%), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0.18 млрд. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато при косвените данъци продължава да се отчита по-умерен ръст, основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол, внесен за преработка, спрямо отчетената за същия период на предходната година. В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, както и спадът на количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. са в размер на 26 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22.2 млрд. лева. Най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.05.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 0.7 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.