В едноименната песен на комунистическия трубадур – поппевецът и композитор Петър Чернев се пееше: „Партизани, партизани легендарни синове – на полета, на балкани, на села и градове”. Той обаче по ирония на съдбата издъхна в Москва.

Този рефрен вероятно смущава съня на градската десница в София, след като лидерите й избраха за кандидат-кмет на столицата предприемача мултимилионер Васил Терзиев, чието лично състояние надхвърля зашеметяващите 100 милиона евро. Той е обкръжен от отровен квартет по семейна линия – шумкари, генерали и офицери от мракобесната Държавна сигурност.

Кандидатурата на 45-годишния бизнесмен официално беше лансирана в края на юни от „Продължаваме промяната”, „Демократична България“ и „Спаси София“ и веднага разбуни духовете. В момента електоратът е разделен на две, а скандалът, вместо да затихне, набира сила.

Първи кутията на Пандора отвори бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев. Тъй като нямал личен профил във фейсбук, той помолил синята легенда Константин Мишев да представи разкрития му на стената си в социалната мрежа, за може думите му да достигнат до по-широка публика и преди всичко до десните и демократично мислещи избиратели.

Според Андреев кандидатът Васил Александров Терзиев е блестящ предприемачи, създател на един от най-успешните стартъпи на България. Другата важна информация за семейството му обаче че дядо му е ген.-лейт. Тодор Павлов Терзиев – бивш шумкар. След преврата е бил 22 години началник на Военното контраразузнаване (ВКР).

Братът на дядо му е ген.-лейт. Тодор Павлов Терзиев. Партиен секретар на МВР, 15 години началник на IV управление на ДС (научно-техническото разузнаване – НТР).

Бащата Александър Василев Терзиев е офицер от Първо управление (ПГУ) на ДС, а чичо му – син на дядо Тодор – Павел Тодоров Терзиев, е офицер от VI управление на ДС. Отговарял е за Юридическия факултет на Софийския университет.

Методи Андреев в послеслов добавя, че тези факти е изпратил на депутатите Иво Мирчев и Мартин Димитров. Мирчев му предлагал на два пъти да се видят, а Димитров бил потънал в мълчание. Синият политик дори изпратил и текста на Иван Костов, който се оправдал, че ако „Демократи за силна България“ (ДСБ) се отдръпнат от тази кандидатура, ще се разпадне коалицията. Андреев изрично подчерта, че децата не отговарят за родителите си и миналото, но „в България хората са чувствителни“.

Дядото Васил е със забележително болшевишко минало. Роден е на 10 август 1912 г. в ксантийското село Габрово. На 21 години през 1933 г. става член на БКП. Между 1935 и 1936 г. лежи в затвора заради нелегална дейност, осъден е по закона за Защита на държавата. Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир и началник щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител е на зоната във Втора средногорска бригада „Васил Левски“.

След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия. Между 1952 г. и 1976 г. е началник на Трето управление – ВКР. На 19 септември 1959 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1971 до 1990 г. продължава кариера си в партията, избран е за член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП и член на ЦК на БКП. С указ № 2105 от 9 август 1982 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”. Произведен е в чин генерал-лейтенант. На парадната си униформа е закичвал ордените „Георги Димитров“ (1972), „Народна република България I, II, III степен, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944″. Умира на 80 годишна възраст, 3 години след Десети ноември.

Брат му Тодор Герзиев е роден 8 години по-късно – през 1920 г., пак в село Габрово. Става член на нелегалния Работнически младежки съюз, забранен от правителството на Кимон Георгиев след преврата от 19 май 1934 г. През войната е партизанин. През 1948 г. подобно на брат си стартира кариерата си във военното контраразузнаване. В периода 1952 – 1976 г. е началник на IV управление – научно-техническото разузнаване на ДС, и се издига до чин генерал- лейтенант.

От 26 януари 1978 г. до. 1984 г. е първи секретар на Районния комитет на БКП в МВР. Награден е през 1970 г. с орден „Народна република България – втора степен.

Дядовците са били признати за активни борци против фашизма и капитализма. До Десети ноември Държавна сигурност е имала шест управления. В две от тях началници са били генералите Терзиеви. Всичко това означава, че комунистическият режим е имал такова огромно доверие към тях, че им е поверил ръководството на една трета от структурите на тоталитарната тайна служба. Нещо повече, тайни документи, разсекретени от Комисията по досиетата разкриват, че ВКР през 50 и 60-те години на миналия век основно се е занимавало с преследване на горяните и царските офицери.

В последната категория влизат всички, завършили „Военното на Негово Величество училище” в София, което до 1946 г. е подготвило над 8000 офицери. ВКР е слухтяло и за Подофицерско дружество „Гургулят-потомци”, създадено малко след Освобождението с една-единствена цел – да се грижи за семействата на загиналите българи във войните. Сред другите задачи на ВКР е да осуетява бягства на военнослужещи на Запад и да следи за шпиони в армията.

Законът за досиетата предвижда, че на проверка за съпричастност към ДС подлежат само хора, които са заемали публична длъжност или са извършвали публична дейност след 1990 г. Ако са починали, имената им не се обявяват. Работните дела на четворката обаче са запазени и се намират в архива на Комисията по досиетата в Банкя. Единственото тя е обявила в свое решение чичото Павел Тодоров Терзиев като началник на отделение в Управлението за безопасност и охрана след Десети ноември. Личното му дело е с № 9241 и е от 66 страници.

Издига се от лейтенант до подполковник. Започва кариерата си в Шесто управление на ДС като разузнавач трета степен, стига до старши разузнавач. Преназначен е за инспектор и заместник-началник на Първо отделение във Втори отдел на Шесто – „За борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност във ВУЗ“. Завършил е факултет „Държавна сигурност“ във

Висша специална школа „Георги Димитров“ в столичния квартал „Симеоново“ – ковачницата на кадри за тайните тоталитарни служби и народната милиция.

В характеристиката му изрично е подчертано, че баща му е партизанин. Награден е със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген.-полк. Димитър Стоянов – един от най-близките сподвижници на Живков, с медала „За заслуги за сигурността и обществения ред“.

В Търговския регистър е отбелязано, че Павел Терзиев е бил член на борда на директорите на две фирми – „Източна газова компания“ и „Россгаз Асет“ – България“. Самата „Россгаз” отначало е под шапката на „Еврохолд България“. Банкерът Атанас Тилев, навремето собственик на фалиралите Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка, който се оказа един от

малкото двойни агенти – на цивилното и военно разузнаване – РУМНО, е имал доверен представител в „Еврохолд“. Това е Любомир Христов Стоев, бивш управител на фирмата на Тилев „ДАР Финанс“. Той е член на Надзорния съвет на „Еврохолд“ до 20 юли 2021 г., когато са вписани промени в Търговския регистър.

Тилев, известен като секретен сътрудник „Румянцев” от ПГУ и агент Зингер от РУМНО, е готвен за нелегал от някогашното военно разузнаване на комунистическа България. Името на бащата на Васил Терзиев – Александър, също се среща в документи в архива на Комисията по досиетата. През 70-те години на миналия век в разгара на Студената война той започва кариерата си като лейтенант в Отдел VII – „Научно-техническо разузнаване“ на ПГУ на ДС, където една от основните дейности е била кражба на западни технологии и създаване на тайни фирми на Запад.

Четири години работи като разузнавач на ПГУ под прикритие в Търговското ни представителство в САЩ, където сегашният кандидат-кмет тръгва на училище. „Александър беше скромен офицер, живееше под сянката на баща си. Не пушеше и не пиеше”, споделя негов колега.

В напудрената му биография кандидатът за кмет е представен като един от основателите на успешната българска софтуерна компания „Телерик“, продадена преди близо десетилетие за рекордната по онова време сума от 262,5 млн. долара. Той създава фирмата заедно със Светозар Георгиев, Бойко Яръмов и Христо Косев.

След продажбата на „Телерик“ Терзиев започва да инвестира в стартиращи компании. В края на 2017 г. се присъединява към управлението на фонда за рискови инвестиции „Илевън“ (Eleven) – позиция, която напуска през май тази година, а на мястото му идва друг основател на „Телерик“ – Светозар Георгиев, който го сменя в управителния съвет на Американския университет в България.

Терзиев няма опит в политиката. Изключение е участието му в демонстрация в подкрепа на правителството на Кирил Петков миналото лято, когато то беше свалено с вот

на недоверие от ГЕРБ, ДПС, и „Възраждане”. Тогава Терзиев каза за „Свободна Европа“, че демонстрацията е „знак, че това, което се случва, за нас не е приемливо” и „че не е съгласен отново да продължават старите модели“.

Могъщата ДС излиза и при компанията-майка на бизнеса на Васил Терзиев „Кимикос Трейдинг“. Тя се занимава с военна техника и множество чувствителни оръжейни сделки в сферата на оръжейната търговия и през 2022 г. дава финансово рамо на „Телерик“, която я регистрира като част от своята дейност.

„Кимкооп” е собственост на Георги Георгиев – бащата на Светозар – партньора на Васил Терзиев В управата Й са двама бивши щатни служители на ПГУ на ДС. Става дума за Александър Петров Трифонов, адаш и колега на бащата Александър от отдел VII на ПГУ. В периода септември 1971 г. – юли 1972 г. той е завършил едногодишна разузнавателна

школа на КГБ в Москва и награден от там с грамота. Работил е в Австрия под прикритие, където вербува ценен агент с псевдоним „Кунце“, чрез когото придобива научно-техническа информация от „Сименс дата“ и ръководи още няколко секретни сътрудници. По-късно става зам.-ръководител на търговско-икономическата служба във Виена и е изпълнявал длъжността „зам.-резидент по линия на НТР.

От началото на 1981 г. Трифонов е изведен на прикритие в Министерството на машиностроенето като директор на дирекция „Лицензи, патенти и международно сътрудничество“, където изпълнява длъжността резидент на отраслова „резидентура“.

Вторият бивш служител на ПГУ-ДС, който е в „Кооперация Кимкооп” се казва Христо Димитров Караколев. Той не е обявен официално от Комисията по досиетата, но името му протича като оперативен работник от ПГУ-ДС, който е ръководил половин дузина секретни сътрудници на ПГУ, включително и няколко посланици. Звездата на „Кимкооп” изгрява през един от стратегическите ни заводи за военна оптика от 1971 г. до днес – „Оптикоелек-трон”. В продължение на 15 г. „Кимкооп” ползва базата на „Оптикоелектрон”.

Дружествата се създали консорциум „ОптикоелектронГруп-Кимкооп” за кандидатстване за държавни поръчки в сферата на сигурността и модернизацията на опазването на границите, става ясно от решение № 1214 на Комисията за защита на конкуренцията от 2008 г.

Васил Терзиев се извини за предците си ОТ ДС, каза, че по тази тема не е говорил с дядо си. Няма начин да не е знаел за житието-битието на татко си, а разследващият журналист Христо Христов поиска да разреши да се разсекретят досиетата на баща му и дядо му, както е по закон. Терзиев също така се обяви и за лустрация.

Преди всичко обаче трябва да се отворят работните дела на дядо му и баща му. Така изследователите на комунистическото ни минало и на ДС ще може да установят историческата истина. И най-вече фактът колко агенти на ДС е вербувал семейният квартет, тъй като в делото на чичо му пише, че в онези времена той е получавал по 10 лева за работа с агентурния апарат, когато кафето струваше 26 стотинки, а една кока-кола беше 15 стотинки.

Явно кандидатът за кмет на София Васил Терзиев има основателни мотив да не желае досиетата на неговите роднини да видят бял свят в пълния си обем…

Източник: Уикенд