Няма никакво съмнение, че едно от най-големите външнополитически събития за България през последните месеци, вероятно и за последните години, беше необявеното до последно посещение на украинския президент у нас. Това е така не само поради факта, че Володимир Зеленски, от началото на войната, е посетил само 12 други държави, както и поради обстоятелството, че в последната година – без значение от политическите пристрастия у нас, той се превърна в една от най-влиятелните, най-разпознаваемите и най-харесваните личности в Европа, а и по света.

Каква бе целта?

Както с идването си тук, така и с думите си, украинският президент даде ясно да се разбере, че категорично припознава България като съюзник, макар това да не се понрави на Румен Радев, който ясно го демонстрира с поведението си по време на срещата им (но това е друга тема).

Краткото посещение в страната ни, както и последвалата дискусия следобеда, даде ясно да се разбере, че подписаните документи със сигурност са били договорени предварително, а идването на украинския президент има по-скоро психологическо значение в подкрепа на прозападната позиция на България, която поради традиционно силното руско влияние у нас, не и без активната подкрепа на Радев, винаги е била трудно отстоявана и колеблива.

Какво бе подписано и обещано?

1. В двустранна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна се потвърждава нашата силна политическа подкрепа за страната в „борбата ѝ срещу руската агресия за защита на независимостта, суверенитета и териториалната ѝ цялост, и по пътя ѝ към членство в НАТО тогава, когато условията позволяват това”.

2. Денков и Зеленски обсъдиха и поредния пакет от военна помощ за украинската армия, както евентуалното лечение на украински войници в България и тук да се провежда обучението на украински медицински персонал.

3. Страната ни се ангажира да участва и в следвоенното възстановяване на Украйна.

4.  Страните ни ще засилят и сътрудничеството помежду си в енергийната област въз основа на принципа на взаимна изгода и като се вземат предвид общите интереси и цели на двете страни. Основната цел на меморандума за разбирателство между енергийните министерства на двете страни, одобрен от Министерския съвет на заседанието му в сряда, е да създаде основна рамка за задълбочаване на това сътрудничество. Започват преговори за продажба на Украйна на оборудването за АЕЦ „Белене“ (това също е съвсем отделна тема).

Опозиция – йок

Интересното е, че нито БСП, нито Възраждане успяха да организират протести срещу посещението на украинския президент. Причината вероятно е сравнително краткото време между слуховете, че Зеленски ще дойде и пристигането му тук. Това обаче показва и нещо друго – спонтанни протести в страната ни явно трудно се постигат – всяка форма на несъгласие – без значение в каква посока и срещу кого или кои партии е насочена – обикновено изисква поне седмица предварително обявяване, извозване на членове от местните структури, нахъсване. Масово, българинът е апатичен към всичко случващо се и ако не бъде „упътен” и убеден от лидерите на партиите, на които симпатизира, е пасивен.

Но може да означава и нещо друго – макар и безспорно руското влияние у нас да е силно, макар и в социалните мрежи да се създава впечатление, че у нас е пълно с русофили, всъщност нагласите в обществото ни са по-скоро паралелни на тези на ориентацията ни, която би трябвало да е пределно ясна с оглед на членството ни и в ЕС, и в НАТО.

Кой иска да се окичи с лаврите у нас?

От отговора на този въпрос следва и друг отговор – защо българите (все пак) са сред най-скептично настроените по отношение на случващото се в Украйна, защо тук в най-пълна степен в сравнение с останалите европейски страни, тези „за” Русия са най-гласовити, защо дори сред политиците ни разделението е най-голямо, защо… Е, вижте само кои веднага си приписаха заслугите за посещението на украинския президент у нас.

Парадоксално или не, именно тези, които преизбраха Радев, бяха най-гласовити по време и след посещението на Зеленски. Същите присъстваха и на срещата му в Националния исторически музей в „Бояна“, откъдето впоследствие споделиха и стотици снимки, възторжено хвалейки Зеленски, но и …себе си. От същите тези, които клечаха през Президентсвото и които ни уверяваха, че българският президент е претърпял катарзис, през последните дни не спират анализите и призивите Радев да си подаде оставката, да стартира процедура по импийчмънт, не спират и хулите срещу него. Хубаво, а къде бяхте, къде се позиционирахте същите вий, когато изборът беше между него и Огнян Герджиков? Кои тогава бяха медиите, пишещи оди в чест на Радев и пасквили срещи кандидата на ГЕРБ, кои бяха анализаторите, които ни убеждаваха как Радев заслужава втори мандат, втори шанс… М? Е, как кои? Мнозинството от присъстващите бяха на срещата с украинския президент в НИМ.

Нещо повече, ако се появи някаква негативна критика срещу посещението на украинския президент (изключвам позакъснелите вайкания на Възраждане и БСП), то тя дойде именно от страна на всички, които не са забравили вчерашното позициониране на днешните екзалтирани и активно отъркващи се в славата на Зеленски. Да не говорим, че в желанието си да демонстрират колко са очаровани от него, те не се посвениха за пореден път да оплюят страната си – разбира се, направиха го през оценка за поведението на Радев, който без никакво съмнение заслужи критиките, но всъщност с нескрито удоволствие обясняваха колко жалка е България.

Екзалтирани родни политици, опитвайки се да се доберат до селфи

Вероятно години напред ще си развяват селфитата въпросните, гордеейки се,че са се докоснали до Зеленски. То ще са дописки, анализи, оди, а нищо чудно на някой да му хрумне да напише книга – „8-те часа на Зеленски в България и моите 8 секунди с  него”, която книга, съдейки по всеядността на една определена част от родните политически поддръжници у нас, вероятно ще бъде разграбена за по-малко секунди и от тези, до които авторът е бил в орбитата на украинския президент.

А проблемът всъщност е доста сериозен, няколко са даже. Едно, че отърквайки се до лидера Зеленски, който продължава да търси все по-силна подкрепа за страната си, за да може да спре руската инвазия, те се опитват да изпъкнат над него, над жизненоважните му задачи, които целят да спасят Украйна. Да, те му посвещават по една, две думи, които уж показват възхитата им от него, но акцентът всъщност е друг – че въпросните са от правилната страна на историята. Ау, колко патетично! Те са важните на снимката, те са направили правилния избор, Зеленски е просто някакъв фон, актуалният към момента, удобно използван, за да си начешат егото.

Второ, че именно голяма част от селфиращите се с него, които се умилкваха около него, са причина за апатичността и отчаянието, налегнала суверена. И как да е иначе, когато същите тези допреди по-малко от година, бяха на страната на този, за чийто Крим винаги е бил руски, а днес възторжено притиска ръцете на Зеленски до най-интимните си части (хич не преувеличавам – депутатка от ДБ почти се беше опитала да вгради ръката на украинския президент до срамотиите си); как да е иначе, когато един от тези, срещу когото (уж) се бореха със зъби и нокти ДБ и ПП, а именно Делян Пеевски, присъстваше също на срещата със Зеленски, разбира се, и се здрависа с него.

Е, нали уж това беше мафията, бре, как сте я поканили там? Защото нали ви е ясно, че не от украинска страна, а от българска са правени списъците кои да присъстват. И нали се сещате, че ПП и ДБ са били водещите парада. Красноречиво беше и написаното от присъстващ политолог, симпатизант на ДБ, на срещата – „приятно впечатление ми направи подбора на аудиторията, бяха си само нашите” –  ясно, ясно, с ДПС и Певски вече сте си свои.

И нали се сещате, че идеята за тази среща не е била идея на украинците, които буквално идват от бойното поле и където се завърнаха вече, което прави още по-позорно поведението на родните избраници.

Виктория Георгиева