Строителството на автомагистрала „Хемус“ по старите инхаус договори, които всички без ГЕРБ обявяват за незаконосъобразно възложени,  ще продължи по тях. Нещо повече – договорите ще бъдат вероятно индексирани заради инфлацията до 30% от първоначалната им стойност след изключване на направените авансови плащания. Равносметката след повече от две години тупане на топката е задаващо се оскъпяване от порядъка на над 800 млн. лв. На този фон правителството „Денков“ сякаш е изпаднало в пълна амнезия и не само не признава вина, но я прехвърля с цената на груби манипулации на всички извън себе си. Новата власт се представя в ролята на спасителя, който ще отпуши нещата след две години забатачване.

Такава картина нарисува в четвъртък новият регионален министър Андрей Цеков. Първо пред регионалната комисия, а после и в ефира на бТВ Цеков разясни новата гледна точка на ПП  и обеща развръзка до един месец. Според него дотогава може да се вземе ясно решение, което да влезе в Министерския съвет. Какво спести на публиката Цеков и защо решението се лансира по скандален начин?

Инхаус – от корупцията  до инвестиционен приоритет

„Аз съм министър на регионалното развитие. Моята работа е реализирането на инвестиции. Налагането на санкции за нарушения в законодателството за обществените поръчки е задача на други институции.“ С това алиби новият регионален министър аргументира обратния завой за инхаус договорите и изграждане на „Хемус“. Според него всички правни възможности договорите да бъдат прекратени са с изтекъл срок и държавата ще загуби от това. Цеков обвини предходните  министри, че не са се възползвали от съществуваща законова възможност договорите да бъдат унищожени и така си изми ръцете, че вече не може да предприеме нищо, освен да ги изпълни. Той посочи четирима министри, които не са се възползвали – Петя Аврамова, Виолета Комитова, Гроздан Караджов и Иван Шишков.

Начинът, по който новият министър прехвърля вина, която всъщност носи лично, е безочлив. Какви са фактите? Законът за обществените поръчки предвижда договори, сключени без процедура за обществена поръчка при изискване на такава, да могат да бъдат унищожени. Това обаче е ограничено във времето. Унищожаване може да се иска до два месеца от момента на узнаване, но не по-късно от една година от сключването на договорите.

Този преклузивен срок е изтекъл по част от договорите още при министър Аврамова. Първият договор за участъци от 1 до 6 на „Хемус“ е сключен на 20.12.2018 г., тоест срокът е изтекъл в края на 2019 г. Договорът е за 1,5 млрд. лв. без ДДС. Вторият договор за „Хемус“ – за участъци от 7 до 9, е от 18.12.2019 и преклузивният срок за унищожаемост е изтекъл в края на 2019 г. Инхаус договорът за укрепване на свлачища за близо 500 млн. лв. е от 23.10.2019 г. и 1 година изтича в края на 2020 г. Единственият договор, при който преклузивният срок е изтекъл през 2021 г., е за пътя Видин-Ботевград, сключен на 27.08.2020 г.
Това е единственият договор, за който Комитова е имала възможност да реагира, и той не е за магистрала „Хемус“, както се подразбра от изказването на Цеков. По това време Комитова бе затънала в опити да се оправи с финансирането на старите договори и заедно с Асен Василев, и тогава служебен министър на финансите, търсеше възможност за отпускане на пари през актуализация на бюджета. Министрите Караджов и Шишков изобщо не е имало как да искат унищожаване, защото срокът е изтекъл, и нямат място в този конкретен списък с виновни. Нещо повече – Караджов е правил опит по тази тема да има ясно становище, и то напълно безуспешно, за което като заместник-министър на финансите по това време е бил наясно и Андрей Цеков.
От налични документи още миналата година се разбра, че Гроздан Караджов е настоявал за ясно решение за наследените инхаус договори още от януари 2022 г., включително по темата унищожаване. В писмото се изтъква, че трябва да се вземе ясно решение могат ли да бъдат прекратени договорите и какви рискове крие това. Действия са предприети от ПП едва през май, като в окръжно, изпратено и до Караджов, и до Василев и Цеков, Лена Бориславова е обобщила постигнатата договореност – да се продължи с изпълнение на договорите, като те бъдат индексирани в частта извън авансите и новото ръководство на АПИ не носи отговорност за „белите на ГЕРБ“. Абсолютно същото се предлага и в момента, една година по-късно. Тоест още от 2021 г. се работи по отпушване на тези договори и до действия така й не се стига. Междувременно настана огромна инфлация и сега спасението ще струва стотици милиони.

Договорите ще бъдат актуализирани „само“ с до 30%

Пред bTV Андрей Цеков почти се опита да успокои, че индексацията на договорите няма да е много скъпа. При 137% инфлация на строителните материали ще се стигне евентуално до индексация само с 25-30%, и то само върху сумата след приспадане на авансите. Това успокоение е меко казано странно. Да погледнем числата. Договорите за „Хемус“ са на стойност 2,7 млрд. лв., към тях трябва да прибавим 902 млн. лв. за пътя Видин-Ботевград и близо 475 млн. за укрепване на свлачища – все инхаус договори, които сега ще продължат да се работят, на обща стойност 4 млрд. лв.  По тези договори има платени около 1,2 млрд. лв. аванси  или остатъкът е 2,8 млрд. лв. Оскъпяване с до 30% означава плащане на допълнителни над 860 млн. лв. Малко ли е, много ли е вероятно трябва да кажат всички протестиращи срещу недостатъчно високите параметри по едно или друго перо в проектобюджет 2023.

Индексацията е странна и на фона на всякакви уверения, че инхаус-договорите са раздути и от тях са теглени чували с пари. Лидерът на ГЕРБ веднага отигра темата, като изтъкна, че тези договори сега ще бъдат платени двойно. На фона на този шум правителството и МРРБ в частност ще трябва да се постараят много по-сериозно да докажат нуждата от индексация на договорите, включително с представяне на детайлни справки при цените на материалите. Както е тръгнало, не се очертава нищо подобно – няма нито подробен юридически анализ за възможностите, нито доказателства, че цените са ниски и трябва да бъдат индексирани. Със сигурност унищожаемостта на договорите до 1 година при възлагане без поръчка не е единствената правна възможност за прекратяването им, но какви са другите опции – не знаем.

Защо ги ручахме жабетата?

На фона на този обратен завой въпросът на Борисов в духа на защо ги ручахме жабетата звучи напълно основателно. С две години бездействие – не се стигна нито до обвинения, нито до разваляне на договори, новите във властта успяха да докарат нещата дотам закононарушението раздаване на пари без обществена поръчка да бъде платено двойно и тройно. Можем само да гадаем в хода на тези две години забавяне в плащането кой с кого е говорил зад кулисите, кого е натискал и на какво се е надявал при евентуално отпушване на плащанията.

ТАНЯ ПЕТРОВА

segabg.com