Днес се навършват 120 години от най-масовия бунт на българите срещу турския поробител. На Илинден 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание, което е своеобразен връх в българската национална революция.

Преди 120 години на тази дата българите в Македония, организирани и ръководени от своята Организация ВМРО, се вдигнаха на най-голямото българско въстание срещу турските поробители. Въстанието започва в с. Смилево, където се намира Главният щаб на въстаниците, начело с Даме Груев, поручик Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. 200 въоръжени мъже нападат турски гарнизон и го разгромяват, пише във „Фейсбук“ почетният председател на ВМРО д-р Красимир Каракачанов.

Днес отново ще видим български политици, депутати, министри, които в скъпите си костюми и лъскави служебни автомобили ще се появят на тържествата из цяла България. Те за пореден път ще ни говорят клишета за героизма на въстаниците и папагалски ще повтарят опорките си за европейските ценности и идеята за свобода и демокрация. Но нека си зададем въпроса единни ли сме днес като народ. Готови ли сме солидарно да защитаваме правата на всички българи в и извън пределите на България? Готови ли сме да пожертваме не живота си, но дори само един час от времето си, за да направим нещо полезно в името на целокупния български народ и най-вече за онези българи в Македония, които днес – не под турско робство, а уж в свободна държава, наречена Северна Македония – са подложени на същите репресии и издевателства, на каквито бяха подлагани от турските власти преди 120 години. Това е големият въпрос 120 години по-късно. За съжаление отговорът няма да е приятен. Българският народ е разделен, апатичен, не сме готови да се борим за собствените си права в свободна България, а само единици се сещат и за онези българи, останали в Македония, Западните покрайнини, Молдова и Украйна, пише Каракачанов и е категоричен:

„Днешните български политици всяват разделение и омраза. Едните силно обичат Русия, другите силно я мразят, взаимно обвинявайки се в национално предателство. Едните в името на т.нар. европейски ценности и солидарност са готови да ни вкарат във война, ако им „свирнат“ от Брюксел и Вашингтон, а другите се заканват да ги разстрелват и пращат в лагери, защото били продали Русия. Жалка картинка.“

Българският народ няма нужда да следва нито Брюксел и Вашингтон, нито Пекин и Москва! Българският народ има своя история, свои герои и свои национални интереси, които да следва. И евроатлантическите и евроазиатските емисари не са му необходими.  Илинденско-Преображенското въстание е един от примерите, които трябва да ни вдъхновяват да вървим към единство на българската нация, отстояване само и единствено на българския национален интерес в името не на някакви измислени интернационалистически и глобалистки ценности, а в името на България, целокупния български народ и бъдещето на българската нация, заявява още почетният председател на ВМРО.

Целия текст на Красимир Каракачанов, посветен на 120-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание:

Илинден 1903 г.

Преди 120 години на тази дата българите в Македония, организирани и ръководени от своята Организация ВМРО, се вдигнаха на най-голямото българско въстание срещу турските поробители. Въстанието започва в с. Смилево, където се намира Главният щаб на въстаниците, начело с Даме Груев, поручик Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. 200 въоръжени мъже нападат турски гарнизон и го разгромяват

Ето как описва началото на въстанието летописецът на освободителните борби в Македония Христо Силянов: „Свети Илия разпрегна гърмовната си колесница, предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя. Един изстрел, неизвестно от где и от кого даден, смути мълчанието на нощта. Един огромен пламък се издигна недалеко от Битоля и освети косматата снага на Пелистер. Залпове заехтяха откъм усоите на Бигла. Безброй пожари, запалени едновременно от някаква хилядоръка ръка обагриха небето. Трясъкът на динамитен взрив откъм Екши су разтърси простора. И ето в нечувания дотогава ехтеж на илюминираната илинденска нощ се смесиха звуците на зазвънилите камбаните от крушовските църкви и викът „Ура“, изтръгнат от много хиляди гърла.“

Австро-унгарският консул в Битоля Август Крал пише до правителството във Виена: „Настана това, което от няколко дни ставаше все по-вероятно: българското въстание започна.“

Да, българското въстание започва на 20 юли (2 август – нов стил) 1903 г. и постепенно освен района на Битоля, обхваща и другите краища на Македония. На Преображение (19 август) започва и въстанието в Одринска Тракия, а на Кръстовден (14 септември) въстанието обхваща и днешната Пиринска Македония. 25 хиляди българи от Македония и Тракия три месеца воюват с 350-хилядна турска войска и башибозук. Българи с всякакви професии, различно социално положение, образовани и необразовани, граждани и селяни, воюват с вековния турски поробител.

От свободна България в тяхна помощ се притичват и повече от 1500 български доброволци, които се включват в боевете и общия стремеж за свобода и обединение. 48 български офицери, между които и генерал Иван Цончев, заедно с множество подофицери и войници идват на помощ и поемат ръководството на въстаническите чети. Това е един връх не само в българската национална революция, това е връх в чувството за единство и солидарност между българите в свободна България и онези, оставени от европейските велики сили след Берлинския конгрес под турско робство.

Днес, 120 години по-късно, отново ще видим български политици, депутати, министри, които в скъпите си костюми и лъскави служебни автомобили ще се появят на тържествата из цяла България. Те за пореден път ще ни говорят клишета за героизма на въстаниците и папагалски ще повтарят опорките си за европейските ценности и идеята за свобода и демокрация.

Но нека си зададем въпроса единни ли сме днес като народ. Готови ли сме солидарно да защитаваме правата на всички българи в и извън пределите на България? Готови ли сме да пожертваме не живота си, но дори само един час от времето си, за да направим нещо полезно в името на целокупния български народ и най-вече за онези българи в Македония, които днес – не под турско робство, а уж в свободна държава, наречена Северна Македония – са подложени на същите репресии и издевателства, на каквито бяха подлагани от турските власти преди 120 години. Това е големият въпрос 120 години по-късно. За съжаление отговорът няма да е приятен. Българският народ е разделен, апатичен, не сме готови да се борим за собствените си права в свободна България, а само единици се сещат и за онези българи, останали в Македония, Западните покрайнини, Молдова и Украйна.

Днешните български политици всяват разделение и омраза. Едните силно обичат Русия, другите силно я мразят, взаимно обвинявайки се в национално предателство. Едните в името на т.нар. европейски ценности и солидарност са готови да ни вкарат във война, ако им „свирнат“ от Брюксел и Вашингтон, а другите се заканват да ги разстрелват и пращат в лагери, защото били продали Русия.

Жалка картинка.

Българският народ няма нужда да следва нито Брюксел и Вашингтон, нито Пекин и Москва! Българският народ има своя история, свои герои и свои национални интереси, които да следва. И евроатлантическите и евроазиатските емисари не са му необходими.

Илинденско-Преображенското въстание е един от примерите, които трябва да ни вдъхновяват да вървим към единство на българската нация, отстояване само и единствено на българския национален интерес в името не на някакви измислени интернационалистически и глобалистки ценности, а в името на България, целокупния български народ и бъдещето на българската нация.