„Проектът за промени в Конституцията е юридически неграмотен и политически порочен.“ Това обяви в сряда държавният глава Румен Радев в яростна тирада срещу предложенията на ПП-ДБ, сред които и ограничаване на правомощията на президентската институция.
„Това се вижда както от конституционалистите, така и от гражданите. След едно много дълго подгряване на публиката за предстоящи чудодейни промени в правосъдната система, за предстояща правосъдна реформа, обществото ни очакваше да види работещи решения“, продължи той с критиките.
Самият Радев преди няколко години също обяви, че ще представи свои предложения за промени в основния закон, но това все така не се е случило.
Проектът на ПП-ДБ вместо реформа в съдебната система предлагал „национално разделение, атака срещу местната власт и президентската институция и отнемане на изборни права“. Той бил и „открита заявка за превземане на съдебната власт“, като погазвал „основополагащи принципи за баланс между властите“, продължи още Радев.
С предложенията за промени сегашната власт, която била с ниска легитимност искала да се укрепи със силови мерки.
„Явно се потвърждава максимата, че колкото по-ниска е легитимността на едно управление, толкова повече то се стреми да скрепи своята власт с административни и силови мерки“, каза той.
Той не пропусна да коментира специално идеята действащото правителство да започне да действа като служебно и така да се отнеме засилената власт на президент в ситуация, когато няма действащ парламент и той назначава служебни кабинети. Заради политическата нестабилност Радев за последните две години назначи четири служебни правителства, които управляваха през по-голямата част от този период. Заплахата не била, че така президентът завладява власт, а че ще се види контрастът между доброто управление при служебните кабинети с лошото – при редовните, обяви той.
„Що се отнася до служебните правителства – явно управляващите виждат в тях някаква заплаха. Тя не е от присвояването на някаква имагинерна власт. Това няма как да стане. Тя не е и от дългия живот на последното служебно правителство, защото те имаха възможност във всеки един момент да го прекратят. Имаха възможност изобщо да не се стига до служебно правителство.
Явно заплахата е в осъзнаването на контраста, особено между последното служебно правителство и последните редовни правителства. Докато редовните правителства създаваха кризи, служебното ги решаваше. Докато редовните правителства, особено последното, демонстрираха управленска немощ и разпад поради непреодолими вътрешнополитически противоречия, служебното правителство демонстрира консолидация и решителност, както и работа в името на хората.
Докато стояха с руски посредници за по-скъп газ, невъзможност да завършат интерконектора с Гърция и високите, смазващи цени на горивата, служебното правителство реши всички тези въпроси много бързо.“
„Всяка промяна в законите, която се прави за личност, за мен е грешен подход и той се връща с обратен знак към тези, които го правят. За момента аз не намирам друго обяснение. Може би управляващите се подразниха от едно социологическо изследване от „Галъп интернешънъл“, което излезе последните дни, което много бързо изчезна от публичния ефир. Въпреки управлението в най-тежките кризи, за десет месеца, служебното правителство излезе с много висок рейтинг – много по-висок от този на сегашното редовно правителство, което е в началото на мандата си“, продължи той.
„Покушение срещу историята“
Радев отдели и време, за да се възмути по другата актуална тема – за промяната на датата на националния празник.
„Опитът да бъде изтрит 3 март от националния календар е покушение срещу историята.
Срещу идеалите на българските възрожденци, срещу паметта на хилядите загинали за нашата свобода наши и чужди воини. Аз съм категорично срещу такива експерименти“, каза той.
И още:
„Когато нямаш работещи решения за настоящето и бъдещето, започваш война с миналото.“
Според него референдум по темата, каквото предложение дойде от ИТН, ще раздели още повече обществото ни.
„Всички знаем“ 24 май е прекрасен празник, той е най-съкровен за всички нас, но това, което ни предлагат, е недопустимо разделение и абсурдна ситуация – да избираме „за“ и „против“ нашия език и писменост и нашата свобода и държавност – няма решение на такава дилема“, твърди Радев.
2 коментара
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
„Ден на Освобождението на България от османско иго“ – 3 март, се празнува официално от 1888 г. И така продължава през цялото съществуване на Царска България. Онази ни форма като държава, към която изпитвам най-силни чувства и симпатии, в която най-много припознавам себе си, родовата си памет и възгледите си за света, обществото и България. Щом като онази България, царската и християнската, го създаде и празнува, а безродническата, помакедончваща българите комунистическа власт го махна – за мен изборът е ясен. 3 март и Санстефанският идеал, който олицетворяват, не подлежат на изчегъртване.
Преди 70 години комунистите водиха война с 3 март и с национализма, защото мечтаха за червен, болшевишки, световен интернационализъм, в който всички народи да се разтворят като една обща класа. Днес интернационалистите са либерални, зелени, градски и пак водят война с 3 март и с национализма, защото мечтаят всички народи да се разтворят като една обща, консумеристична, прогресивна маса.
Днес те мразят национализма точно толкова, колкото предишните интернационалисти. Затова водят привидно абсурдни войни – срещу пилони, срещу хорá пред Народния, срещу ветото ни към Скопие, срещу 3 март… А реално това е абсолютно същата война с „великобългарския шовинизъм“, както го наричаха, която водиха техните прогресивни, интернационални политически и духовни предци през 50-те.
„Ден на Освобождението на България от османско иго“ – 3 март, се празнува официално от 1888 г. И така продължава през цялото съществуване на Царска България. Онази ни форма като държава, към която изпитвам най-силни чувства и симпатии, в която най-много припознавам себе си, родовата си памет и възгледите си за света, обществото и България. Щом като онази България, царската и християнската, го създаде и празнува, а безродническата, помакедончваща българите комунистическа власт го махна – за мен изборът е ясен. 3 март и Санстефанският идеал, който олицетворяват, не подлежат на изчегъртване.