Всички помнят гръмогласните обвинения от служебното правителство на президента Радев, че правителството на Кирил Петков купило по-скъп газ от посредници, отказало се от руския от „Газпром“. Това се оказа пропагандна лъжа. Всъщност „Газпром“ спря газа за България, защото поиска да му плащат в рубли. И го спря за Западна Европа, не само за България. И правителството на Кирил Петков посред зима купи газ откъдето е възможно, разбира се от посредници, няма откъде другаде. Това беше използвано за демагогски обвинения как ще поскъпне парното, как ще останем на студено, че някой е взел комисиони и т. н. Нищо такова не стана.

И сега се оказва, че служебното правителство на Гълъб Донев, очевидно с подкрепата на президента, е сключило странен договор за доставки на газ с турската фирма „Боташ“. Според него страната е задължена да плаща на турската „Боташ“ близо 300 млн. лв. на година, дори да не купува никакъв природен газ. Този договор е за 13 години напред.

Аналогично на дългосрочните договори с „Газпром“, с принципа „взимай или плащай“. Може лесно да се предположи, че турската фирма се явява посредник, който ще доставя руски газ. Разкритието прави в. „Капитал“ в последния си брой и цитира клаузи от обявения за конфиденциален договор.

По принцип е рисковано да се сключват дългосрочни договори при сегашната ситуация и неяснотите за цените на газа в бъдеще. Освен това според договора на служебния кабинет, България се е съгласила да отвори напълно пазара си за турците и техните партньори, без да получи аналогични права за себе си, отбелязва „Капитал“.

На 9 декември 2022 г. президентът на България Румен Радев и изпълнителният директор на руския концерн „Газпром“ буквално се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пише вестникът. Това стана повод за коментари, че отново се търси път на руския газ към България. Съмненията се засилиха, след като на 3 януари 2023 г. (няма и месец по-късно) изненадващо бе обявено подписването на 13-годишно споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“ (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, тъй като детайлите по него останаха скрити.

Официално тогава правителството на Гълъб Донев обяви, че осигурява алтернативно трасе за внос на втечнен газ и по този начин гарантира сигурността на доставките. Същевременно правителството провали доставките на договорени количества втечнен газ от Гърция.

През последните седмици обаче клаузите по споразумението с турската държавна фирма започнаха да изтичат и да създават по-различна картина за условията, които служебния кабинет е подписал. В свой анализ по темата излезе и международния тинк-танк ICIS, в който се казва, че газовата сделка на България с Турция трябва да бъде разследвана от ЕС.

„Капитал“ също е успял да получи копие от въпросният документ (с гриф „private & confidential), както и да потвърди достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 г., а не на официалната церемония на 3 януари, като изводите от него накратко са следните:

„Булгаргаз“ не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше обявено, а само право да разтоварва танкери на конкретно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар. За тази „услуга“ държавната компания се ангажира да плати 3.8 млрд. лв. само за такси на „Боташ“ за периода на споразумението, независимо дали внася газ или не. Не е ясно как е определена тази цена.

Договореният капацитет за внос на природен газ всъщност е за 60% от цялото годишно потребление на България и дори да не се използва пак трябва да се заплаща (клаузата „плащай или ползвай“ е стандартна за газови договори). Става дума за 1.85 млрд. куб.м, а не за 1.5 млрд., както съобщи служебния кабинет.

За разлика от „Булгаргаз“, турската „Боташ“ получава пълен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като дори ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести изцяло „Булгаргаз“.

Осигуреният капацитет за „Боташ“ е равен на този на „Булгаргаз“ – 1.85 млрд. куб.м на година, или 60% от вътрешното българско потребление.

За тази услуга „Боташ“ ще заплати на българската страна само 138 млн. евро (270 млн. лв., или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен период на споразумението. Отново не е ясно как е определена тази цена.

„Боташ“ има право да предоставя капацитета си на българския пазар на трети лица, без да съгласува това с „Булгаргаз“ или „Булгартрансгаз“. Също така може да поиска от „Булгаргаз“ да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да уточнява с какъв произход е въпросният газ. Той може да бъде и руски.

При прекратяване на споразумението „Боташ“ има право на неустойка, която е равна на пълния размер на дължимите такси за целия оставащ срок, или 3.8 млрд. лв. към момента. „Булгаргаз“ няма право на неустойки.

Сама по себе си постигнатата договореност да се ползват турските терминали за внос на втечнен газ обаче е историческа – там всичко се контролира от държавата и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и единствено плащаме уговорените такси – от началото на 2023 г. бе извършена само една доставка по това споразумение.

Затова и ползите от споразумението за България за момента изглеждат пренебрежимо малки на фона на разходите, които държавата в лицето на „Булгаргаз“ се е съгласила да направи. Обратно, турската „Боташ“ получава срещу скромни такси гарантиран достъп до българския и европейския пазар, като няма изискване да доказва произход на газа и реално може да препродава големи количества от Русия.