Една от първите цели на бъдещия български закон за прилагане на международните санкции ще бъде руската база в курорта „Камчия“, чийто собственик е правителството на Москва. Това научи Mediapool от депутати, които са запознати с подготвяното законодателство. Очаква се законопроектът да бъде представен още през септември, а между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС има постигнато съгласие, че по този проект трябва да се работи.
Разследване, публикувано в началото на годината показа, че България на практика бойкотира напълно санкциите на ЕС срещу руски граждани и компании, наложени още след анксирането на Крим през 2014 г.
След руската инвазията в Украйна през февруари 2022 година санкциите на ЕС бяха разширени срещу стотици руски граждани и компании, но България продължи упорито да не прави нищо по този въпрос.
Страната реално е единствената в ЕС, която не е наложила санкции на нито един руски граждани или на руска компания от санкционния списък на ЕС, защото процедурите са направени така, че да не работят. Единствената приличаща на санкционна мярка, предприета у нас до момента, за която се чу публично, е отказът през май 2022 г. на Агенцията по вписванията да позволи на бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги Велчев и финансиста Красимир Катев да придобият бизнеса на руската банка ВТБ в България.
За последната година в ЕС са замразени над 300 милиарда евро на руските банки и имущество за 20 милиарда евро на руските олигарси. Дори Унгария, която често защитава руски позиции в ЕС, е запорирала руски активи за над 900 милиона евро.
По последни данни в България близо 300 000 руснаци притежават над 500 000 имота. Междувременно Русия обяви България за неприятелска държава, което повдигна отново въпроса как е възможно Москва да притежава огромен терен от 300 дка с построена върху него огромен комплекс, за който руското правителство не крие, че иска да използва като база за разпръскване на влиянието си в българското общество.
Националната агенция за приходите (НАП) е единствената институция, която е посочена като отговорник по санкциите срещу Русия.
Проектът за закон за прилагане на международните санкции в България вече е готов и ще бъде представен публично след лятната ваканция на депутатите. Той трябва да реши проблема с приложението на санкциите на ЕС срещу Русия, но не само. В момента България няма вътрешни инструменти и за прилагането на санкциите, наложени с решение на Съвета за сигурност на ООН.
Най-сложният въпрос остава прилагането на санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна, защото те включват замразяване на финансови активи и имущество. В сегашното българско законодателство изобщо липсва легална дефиниция за „замразяване“ на имущество, както то се прилага от останалите държави в ЕС по отношение на руските активи.
По силата на бъдещия закон външно министерство (МВнР) ще трябва да поддържа актуален списък на санкционираните от ЕС и ООН, срещу които българската държава е длъжна да предприеме мерки.
Ще се разпишат процедури за замразяване и отнемане в полза на държавата на имущество, подлежащо на санкции, както и отговорните за това министерства и координиращи институции.
Проблемът със СОК „Камчия“
Крайният собственик на санитарно-оздравителния комплекс „Камчия“ е правителството на Москва, което де факто е руската държава. В България обаче комплексът се притежава от българската фирма СОК „Камчия“. Така е заобиколена през 2008 година конституционната забрана за продажба на българска земя на чужденци. Като действителни собственици на фирмата са посочени руснаците Максим Гаман и Кирил Пуртов, които не са част от европейския санкционен списък.
Проектозаконът за санкциите трябва да преодолява подобни казуси, тъй като собствеността на санкционираните лица в нередки случаи може да е прикрита зад верига от фирми.
Законът е нужен
По време на посещението си в България през февруари изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис съобщи, че в 10-я санкционен пакет влиза задължението за държавите членки да докладват за замразените руски активи на тяхна територия.
„Целта е да имаме по-добра представа за тези активи и ако те бъдат конфискувани, да бъдат използвани за възстановяването на Украйна“, каза Домбровскис в отговор на въпрос по повод разследването за българския бойкот на европейските санкции. Ако България не приеме нужното законодателство, няма как да се запорира имущество и за една рубла, защото НАП не разполага с нужните механизми да стори това.
„Меката сила“ не плаща данъци
През 2019 година тогавашният български външен министър Екатерина Захариева (сега депутат от ГЕРБ) съобщи, че руският детски лагер в Камчия от години не е плащал данъци и такси и дължи сериозни суми на българската държава.
Нейното изказване представляваше нещо като опит за отговор на нейния руски колега Сергей Лавров, който обяви „Камчия“ за подходяща база за разпръскване на руското влияние в България.
Лавров заяви, че руската държава иска да придобие комплекс „Камчия“, който сега е собственост на Москва, но не се управлявал добре. По думите на Лавров комплексът е идеален за разпръскване на руското влияние в Европа и прилагането на „мека сила“ от страна на Русия. Бившият ни посланик в Русия Илиян Василев заподозря, че Кремъл просто иска да си построи разузнавателна база в България.
Още тогава Атлантическият съвет в България призова за категорична позиция на българските власти за изказването на Лавров. Организацията дори се ангажира с експертна оценка за възможностите за покупка на детския лагер в Камчия и включването му към бъдещия координационен център на НАТО във Варна, но ГЕРБ така и не поде тази инициатива.
През февруари 2016 г. департаментът по конкурентна политика на Москва обяви търг за продажба на целия комплекс при първоначална цена от тогавашния еквивалент на около 66.5 млн. евро, но след това се отказа от продажбата.
СОК „Камчия“ като екологичен проблем
Природозащитници и екоексперти смятат че не е нужно да се чака специален закон за руски санкции, а само чрез действащото екозаконодателство България е можела да си върне комплекс “Камчия” от кметството на Москва.
Една от възможностите е площта, на която попада комплексът, да бъде обявена за защитена територия, която по закон може да е само публична държавна собственост, т.е. парцелите в нея не могат да бъдат в ръцете на частни лица или чужди държави. При такава хипотеза обаче държавата ще трябва да изкупи обратно, построеното в СОК “Камчия”.
А фактите показват, че на територията на комплекса са разположени хотелски комплекс “Лонгоз”, вилно селище “Пирин”, детските лагери “Радуга” и “Черноморски”, спортен комплекс “Камчия”, медицински център “Здравец”, учебно–възпитателен център “Юрий Гагарин”, в който се помещават частно средно училище “Юрий Гагарин” и Авиокосмически център с Планетариум, амфитеатър с 2000 места, панорамен ресторант “Река Море Океан”.
Как може да се обяви защитена територия на морето?
Възможен вариант за обособяването на споменатата защитена територия е създаването на нов национален парк. Експерти припомниха, че през последните години периодично се възражда идеята за обособяване на национален парк „Българско Черноморие“, с който да се сложи край на застрояването на плажната ивица и да се запазят част от плажовете. В този парк могат да се включат незастроените масиви от 300 дка земя, които се включват в СОК „Камчия“. Още повече, че самият комплекс се намира в непосредствена близост до природен резерват „Камчия“.
Проверка показа, че за последно през 2013 година НС даде 1 година срок на Министерство на околната среда да извърши проучване и да подготви предложение за създаване на Национален парк „Българско Черноморие“. Изискваше се с него да се въведе мораториум върху всички строежи и сделки в десет девствени плажа и в регламентираните в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие територии.
Година, по-късно стана ясно, че БАН предлага парк „Българско Черноморие“ да обхваща 520 000 дка. В тях е било заложено да влязат редица природни паркове като „Златни пясъци“ и „Странджа“, резерватите „Калиакра“, „Камчия“ и „Ропотамо“, поддържаните резервати „Балтата“, „Атанасовското езеро“ и „Пясъчната лилия“, защитените местности „Дуранкулашко езеро“, „Шабленско езеро“, „Аладжа манастир“. И още „Калината“, „Ракитник“, „Лиман“, „Яйлата“, „Смриките“, „Ортото“, „Иракли“, „Поморийско езеро“ и др.
За момента обаче, главно заради лобито на хотелиери и строителни босове, идеята за подобен парк стои на трупчета.
Близостта на резерват “Камчия” до комплекса и фактът, че местообитанията на животни и птици са променливи, може най-малкото да доведе до нови еко преценки как близостта на комплекса влияе на ценните видове и дали не е крайно време да се разшири територията за защитените видове, посочиха експерти.
Няма да е прецедент държавата да изкупува частни земи
Изкупуването на частни територии от държавата в обявени защитени територии няма да е прецедент за България, припомни зеленият Тома Белев. Той припомни, че екоминистерството се готви да изкупува частни земи в защитената зона “Калиакра” от Натура 2000.
Последно през лятото на 2021 година стана ясно че държавата ще отпусне 13 млн. лв. за тази цел. Средствата са от европрограмата „Околна среда“ (ОПОС) и бяха предоставени на варненската екоинспекция. Причината за изкупуването е, че през януари 2016 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради неспазване на екологичните изисквания при изграждането на редица вятърни паркове и голф игрища в защитената зона „Калиакра“. Глоба не бе наложена, но ЕК обяви, че ще следи изкъсо какви мерки се предприемат за осигуряване на защитата на биоразнообразието в региона и ако не е удовлетворена от тях, може да заведе ново дело, което вече ще предвижда глоби.
От РИОСВ Варна посочиха, че в момента все още прецизират цените и документите, по които може да стане изкупуването.
При неизгодни сделки, държавата може да реагира
Природозащитникът Тома Белев смята, че държавата може да си върне част от терените в СОК “Камчия” и при доказване на неизгодни сделки, чрез които е реализирана непозволена държавна помощ. През 2008 г. част от парцелите, попадащи в комплекса, са продадени не по пазарни цени, а по административно определени цени, според действаща тогава наредба.
Разследване на “Дневник” показа, че в справката на варненската областна администрация „СОК Камчия“ фигурира със сделка за близо 80 дка в землището на с. Близнаци, община Аврен, купена през 2008 г. по 9.72 лв. на кв.м. Теренът се намира в непосредствена близост до устието на р. Камчия. В управителните органи на три различни компании, купили евтина държавна земя по Черноморието, е участвала и Станка Шопова, първи секретар на ЦК на ДКМС от 1981 до 1989 г., а след това и член на ЦК на БКП.
Шопова е член на съвета на директорите на „СОК Камчия“ ЕАД. Справка с цените на сходни парцели по същото време показва, че те са се продавали по няколко стотин евро на кв.м.
Казусът с продажбата на тези земи на СОК “Камчия” е почти идентичен с нашумелите заменки на гори и земи, тип “кон за кокошка”, срещу които Брюксел стартира наказателна процедура и сега държавата трябва да изиска или собствениците на терените да доплатят за държавната земя или пък да продадат пак на държавата терена. И там обаче процедурата буксува.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
