Скандален шарлатанин прави местните избори на „Продължаваме промяната“ (ПП) в Кърджали. В началото на август, председателят на протурското сдружение „Алтай“ Джевдет Мустафа е назначен за секретар на местната организация в Кърджали. Решението за това е на новото ръководство в лицето на координатора Никола Стоев. Последният пък се ползва с подкрепата на съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, за които се твърди, че са одобрили привличането на Мустафа в партията.

Основната задача на шефа „Алтай“ е в месеците преди местните изори на 29 октомври да „укрепи структурите в региона и да подготви успешното представяне на ПП“. Никола Стоев и Джевдет Мустафа тепърва ще търсят кандидати за кметове и за общински съветници в 7-те общини в областта. Двамата са обещали на шефовете си в София „максимално да мобилизират симпатизантите на формацията за вота“.

Малобройните симпатизанти на „Промяната“ в града край Арда са шокирани от назначаването на Мустафа на ръководен пост в партията. Новият партиен строител отдавна си е създал име на шарлатанин. И очевидно реномето му е помогнало пред партийните шефове, които също бяха наречени „шарлатани“ от техният създател – президента Румен Радев.

Джевдет Мустафа е известен на съгражданите си най-вече с абсурдните си и налудничави тези и инициативи, които уж защитават правата на турците в България. От създаването си през октомври 2015 г., сдружение „Алтай“ забавлява медиите и властите с открити писма, „законодателни инициативи“, искания, молби, заплахи и прочие.

Така например през февруари 2016 г. Мустафа разпраща писма до медии и институции, в които твърди, че тезата за турското робство трябва да остане в учебниците, защото е полезна за турчетата в България…:

„ОТВОРЕНО ПИСМО

от Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“, гр. Кърджали

относно: Обществения скандал за понятието „Турско робство“

Уважаеми Дами и Господа, Политици и Общественици,

Уважаеми Дами и Господа, Граждани на Република България,

През последните дни, всички ние ставаме свидетели на ожесточен спор, за понятия и определения, които фигурират или се предлагат в учебниците по История, и по точно за тезата за „Турското робство“.

По всички телевизионни, канали се показват как в много градове хората събират подписки, малки деца рецитират възрожденски стихове и пеят революционни песни, а политици и министри почти разплакани от страх от уволнение декларират, че и те се чувстват българи и че не са продажници на рода си.

Оказва се, че тази теза е дори и универсално средство най- вече за отвличане на вниманието на обществото от огромната корупция във властта и икономическата разруха в страната.

Най- интересното, е че този спор се води между българи, а не между българи и турци. Всъщност за нас, като представители на турското население в България, няма особено значение какво точно пише в учебниците по История, понеже тези учебници се пишат от историци българи, и субективната оценка на историческите събития винаги надделява.

Но все пак, за да се разреши настоящата „криза“ в общественото пространство и едновременно всички страни да са удовлетворени, нашето становище е, че тезата за „Турското робство“, трябва да остане в учебниците по история.

Това е най-ефективният и сигурен начин за етническо осъзнаване и запазване на етническата идентичност на турчетата и туркините още от малка ученическа възраст, понеже в Училище ще продължи практиката да им се вменява историческа вина, и ще продължи практиката да бъдат сочени с пръст като наследници на „поробители“, макар тези деца да произхождат от обикновени, често бедни турски родове.

Естествено този процес на етническо осъзнаване, чрез вменяване на историческа вина на децата още в Училище, неименуемо е свързан и с изживяване на позор, унижение и психологически стрес от тези деца, поради което семейството на всяко турче или туркиня може да си търси правата в българските и Европейските съдебни инстанции. Но поради големия процент на ниска грамотност, сред турското население в България, вероятно се предполага, че такива случаи на търсене на права няма да има.

И в заключение, въпреки, че се основава по скоро на литературни произведения, отколкото но исторически факти, нека тезата за „Турското робство“, си остане в учебниците по История, така българите ще са спокойни, че историята си остава „тяхната“, а ние турците живущи в България, ще сме спокойни, че децата ни няма да бъдат асимилирани, и че няма да загубят етническата си идентичност…макар и унижавани и сочени с пръст.

С Уважение,

Председател на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“: Джевдет Мустафа“

Поредният епистоларен изблик на настоящия секретар на структурата на ПП в Кърджали е от юни 2016 г. Този път той иска България да приеме „Закон за турците в чужбина“. В съзвучие на източната традиция на пазарене, без да вземат предвид облика на християнска Европа Джeвдет Мустафа дори твърди, че ”подобен закон ще допринесе за фундаменталната Европейска ценностна система“.

И продължава: „От сдружение „Алтай“ сме на мнение, че Република Турция на основание двустранните спогодби с България и на основание на правната норма– Jus sanguinis „Кръвна връзка“, трябва да приеме, специален закон за подпомагане запазването на езиковата и културна идентичност на турците, живущи в съседни на Турция страни и в Балканския регион. Подобни закони съществуват в много Европейски страни, включително и в България „Закон за българите в чужбина“. Той дори признава, че е подготвил законопроект, който първо да бъде приет от Турция: „Ние подготвихме за приемане от Великото Национално Събрание на Р. Турция. Той е идеен проект и най-вероятно ще претърпи доста промени, понеже ние не познаваме правната рамка на Турция“.