На среща, която не е била официално обявена в България, са се водили преговори между „българската, руската и арабската страна“ за конкретна поредица от действия и времева рамка за изпълнението на „Турски поток“ през страната. Ново разследване на Антикорупционния фонд (АКФ) разкрива кой и как се е договарял тайно с кандидат-изпълнители за строителството на газовия проект през 2019 г.

От него става ясно, че двамата основни кандидати за изпълнители на тръбопровода вероятно са се договорели предварително под руско ръководство. Комуникацията по този повод е намерена в изтекли данни от хакнатия мейл на руския политик и предприемач Александър Бабаков.

Неправителствената организация показва снимки от бележка, изпратена на Бабаков, както и схеми относно възможните сценарии за проекта, в който е описано кои действия няма да бъдат изгодни за Русия.

В документите се обсъжда директно споразумяване между саудитският консорциум „Аркад“ и другия участник – ТМК-Бонатти-Щрайхер. АКФ обръща внимание на това, че руската страна използва на първо място руския участник ТМК, а не българското име на консорциума. ТМК е собственост на руския бизнесмен и милиардер Дмитрий Пумпянский и е най-големият производител на стоманени тръби в Русия.

През 2019 г. Александър Бабаков получава краткото мемо с преговори между “българската, руската и арабската страна” от среща между участниците. проведена на 1 юли същата година в Истанбул. Тя се е случила след подаването на офертите на кандидат-изпълнителите на проекта.

“Особено скандално е обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта, което е изцяло забранено от българския Закон за обществените поръчки (всички подизпълнители трябва да се обявяват предварително)”, пишат от АКФ.

От там посочват още, че в мемето се обсъжда и финансиране от страна на „Газпром“, което е „представено по-късно от българския възложител като много икономически изгодно решение, а не като предварителна договорка, както и от руски банки“.

Проектът „Турски поток“ своеобразно беше назован с името „Балкански поток“ от тогавашния премиер Бойко Борисов. Той представяше проекта като разширение на газопреносната мрежа на България, но разследването на АКФ поставя на фокус съмнение относно реалните интереси, замесени в проекта.