Прокуратурата изведнъж откри, че има съмнения за начина, по който са избирани строителите на продължението на газопровода „Турски поток“ през България. В четвъртък държавното обвинение обяви, че се е самосезирало заради медийни публикации по темата. Каква точно ще е проверката, от съобщението не става ясно. Това трябва да се прецени от наблюдаващия прокурор. Възможностите са две – по Закона за съдебната власт, т.е. да не се образува наказателно производство или по НПК в рамките на дело.
Според съобщението на Софийска градска прокуратура ще се проверява за „нарушения около избора на изпълнител и ускореното на изпълнител и ускореното изграждане на газопровода „Турски поток“ през България, нерегламентирано договаряне между подизпълнители и възложители за заобикаляне на Закона за обществените поръчки и обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта.
Поводът са публикувани от организацията „Антикорупиционен фонд“ документи, които сочат тайно договаряне при избора на подизпълнители.
Бойко Борисов настояваше съоръжението да се нарича „Балкански поток“ и го представяше повече като разширение на българската газопреносна мрежа, отколкото като проект от изключителна важност за руските интереси.
Публикуваните преди дни от АКФ документи са част от кореспонденцията на Александър Бабаков, депутат от партията на руския президент Владимир Путин. Бабаков стана известен през 2013 г. с опит за подкупване на български зам.-министър на енергетиката. Аферата бе свързана с актуалния тогава проект „Южен поток“ по дъното на черно море от руския бряг до Варна, който така и не се реализира. Вместо него Русия построи „Турски поток“, а по-късно в проекта влезе и България.
От документите става ясно, че през 2019 г. Бабаков е получил кратка бележка, в която се разказва за преговори между „българската, руската и арабската“ страна в Истанбул. В нея се обсъжда директно споразумяване между двама от участниците в поръчката – „Аркад“ от Саудитска Арабия и „ТМК-Бонатти-Щрайхер“ (Русия).
Формално руската „Тръбна металургична компания“ (ТМК), за която руски медии, още преди да е избран изпълнителя на проекта, писаха, че ще изработи тръбите за „Балкански поток“, не участва в процедурата у нас. Вместо това на търга се яви консорциумът „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ), обединение между италиански и люксембургска фирма, която обаче е свързана с ТМК. ГРРБ не спечели търга заради по-високо от пределното ценово предложение. Избрана бе „Аркад“, но малко след това бе декласирана и поръчката бе дадена на ГРРБ. След това спорът затъна в обжалвания – „Аркад“ се оплака пред Комисията за защита на конкуренцията, която се произнесе в тяхна полза. ГРРБ пък обжалва решението на комисията пред Върховния административен съд и сагата съвсем се заплете.
След това обаче започват тайни преговори между „Аркад“ и ГРРБ. Крайната цел е поделяне на поръчката и оттегляне на жалбата, която блокира строителството.
За срещата през юли 2019 г. в Истанбул никога не е съобщавано официално. От документите, изтекли от хакнатата поща на Бабаков, обаче се разбира, че точно тогава е постигната някаква договорка с „Аркад“.
Освен в Истанбул, кандидат-изпълнителите на проекта “Турски поток” тайно са се договаряли и в офиса на банката на Цветелина Бориславова, БАКБ. Това бе разкрито от втори документ от пощата на Бабаков. Той е подписан от банкерката и е адресиран до Александър Воробьов, съветник на Бабаков. В него се обяснява, че ще има забавяне на изграждането заради обжалването на процедурата от ГРРБ.
„Няма напредък в преговорите, които се проведоха в офисите на нашата банка в София между Аркад и ТМК„“, тоест между първия и участник във втория класиран кандидат.
Преговорите според мейла са били „по наша инициатива“, като остава отворен въпросът кои сме „ние“ банката или Бориславова, действаща от името на българските управляващи (тогава на власт е ГЕРБ, а Бориславова е известна освен като банкер и като бизнес и семеен партньор с тогавашния премиер Бойко Борисов).
От банката определиха като като спекулации медийните публикации за „тайни договорки“, провеждани в неин офис. БАКБ твърдят, че са били само една от обслужващите банки на саудитския консорциум „Аркад“.
