Не може през 3 месеца да бъдат сменяни шефове на служби, защото тогава тези служби престават да съществуват, заяви тази сутрин пред Нова телевизия бившият служебен военен министър, а сега секретар по сигурността на президента Румен Радев.

Недоволството на управляващите обаче изрази съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов, който използва случая да отправи порция обвинения към Радев, заради това, че брани назначените от служебните правителства началници.

Според Димитър Стоянов сме свидетели на политически спектакъл, „чиито сценарий е написан по време на онзи запис, с мълчаливото участие на премиера Денков“. „Вървим плътно по този сценарии. Опраскаха МВР, време е да опраскат и службите явно. Дали ще се стигне до смяна на ръководството, няма пряка индикация, има косвена – с неприемането на двата доклада на ДАНС и ДАР”, каза Стоянов.

Той коментира, че не се случва за първи път парламентът да не приеме доклад. И даде пример с 2013 г., когато не е бил приет докладът за състоянието на българската армия, но тогава никой не е подал оставки.

„Неприемането на двата доклада означава нещо съвсем различно – гласуват вот на недоверие на правителството на Кирил Петков, което имаше ангажимент да постави конкретни задачи на конкретни служби и те да бъдат изпълнени. Такива задачи явно не са били поставени. Този вот на недоверие се отнася и за комисиите за контрол на службите в 47-ото и 48-ото НС”, каза Стоянов.

Относно дали отказът да бъде приет докладът е призив да си подадат оставките, Стоянов каза, че този призив трябва да бъде съпроводен от мотиви, каквито той не е чул.

„Ако бъдат сменени шефовете на службите, дефицитите автоматично ли ще бъдат запълнени. Тези дефицити трябва да бъдат с финансови средства, защото нашите служби са технологично изостанали. Трябва да са в крак с колегите си от партньорските служби, да получават надеждна информация и да я представят и на президент, и на премиер”, каза Стоянов.

Той коментира и двата варианта – за сливане на цивилното и военното разузнаване, или вероятността да бъде заобиколен подписа на президента, да не трябва указ за назначаването им, а да се избират по предложение на правителството от парламента.

„Вторият сценарий е по-вероятен – да се заобиколи подписът на президента. Опити за сливане на двете служби има през 2011, 2015 и 2020 г. Но и в трите случая разумът е надделял”, каза Стоянов.  Той е против сменянето на шефове на служби толкова начесто. „Просто тези служби престават да работят, това обрича националната сигурност на неуспех”, каза Стоянов.

Промените, които са направени през 2021 от Стефан Янев, Стоянов определи като „обосновани”. „Тези мотиви бяха ясно разписани, предоставени от министър-председателя – тогава Стефан Янев, на президентската институция”, каза Стоянов.

Атанас Атанасов бе силно критичен. „Забелязвам, че г-н президентът не пропуска повод да се конфронтира с правителството и мнозинството. Казвам това със съжаление.  Преди две години, когато назначи служебното си правителство, г-н президентът смени по много бърза процедура всички шефове на служби. Всички. Не знам какви са му били аргументите. Може да е имал за някои от тях“, каза Атанасов също пред Нова телевизия.

Атанасов обясни, че основният акцент е, че управляващото мнозинство в момента предлагат цялостна концепция за промяна в сектор „Сигурност”. „Той е неефективен. По много причини. Когато депутатите са се запознавали с докладите на службите, когато са участвали в обсъждането им на закрито заседание – са констатирали това. Не може да обвиняваш цялото мнозинство от народни представители, че са пристрастни”, подчерта той, припомняйки неприемането на докладите на ДАНС и ДАР от парламента в петък.

Съпредседателят на ДБ даде и пример за неефективността и капацитет на службите в момента. „Липса на достатъчно надеждни източници на информация – основно в ДАНС. В доклада е посочено, че на един оперативен работник, който сега се нарича агент, по закон се падат между един или двама сътрудници. Давате ли си сметка какъв е капацитетът? Тоест в рамките на пет работни дни този човек трябва да се срещне с двама души, които да му донесат много надеждна информация”.

Той обясни, че изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, носи отговорността за осигуряване на реда и сигурността в страната, и тя трябва да има възможността да си осигури инструментариума за това. „Изключително важно е в тези отношения доверието между премиер, правителство и шефовете на службите. Ако това доверие го няма – не може да се върши ефективно работа. А в случая мнозинството казва, че няма доверие на тези служби”.