Чуждестранните обвързаности както политически, така и икономически, водят след себе си по-дълбоки и мащабни зависимости. Това със сигурност не е много оригинално прозрение, но идва на ума, докато наблюдаваме флирта на тинк танковете и обществото с идеята за по-директна военна намеса във войната между Русия и Украйна и в Южния пасифик от една страна, и възбудата от възможността за разрастване на външнотърговските отношения от друга страна. Когато една страна зависи от друга за икономическото си благо – да кажем, полупроводниците – това включва и проблемите на партньорите ѝ. Не толкова очевиден е случаят, когато гражданите на една страна и бизнес интересите са инвестирани в чужда страна и това включва и проблемите на набелязаната страна.

Поредица от безподобни заглавия през май 2021 г. предупреждаваше за ужасното близко бъдеще – „Светът има запаси от пшеница само за 10 седмици при война в Украйна“ е един типичен пример. Притеснението беше, че войната ще наруши реколтата и доставките на украински зърнени култури, които имат двуцифрен дял от световното производство и 40% от доставките на пшеница в Световната хранителна програма. Изминаха 10 седмици и Черният кон и неговият ездач с везни в ръката не се появиха (Откр. 6:5). Украйна произведе здрава реколта и доставките на зърно през Черно море продължиха без прекъсване, след споразумението от юли между воюващите за защита на доставките.

Фалшивата хранителна криза, бързо забравена след фалшивата ядрена криза и фалшивата ракетна криза, все пак прикани към внимателно разглеждане на особеностите на селскостопанския сектор на Украйна. Черноземът или „Black Earth“ – почва, която е толкова плодородна, че за нея има черен пазар, покрива 3.4 милиона хектара от площта на Украйна, правейки я една от аграрно най-продуктивните страни в света. През 2001 г. украинското правителство налага мораториум за продажбата на земя, разширявайки ограниченията на регулаторния режим за земята от пост-съветската епоха от 1993 година. Този мораториум забрани повечето прехвърляния на земевладение, принуждавайки агро бизнесите да работят с дългосрочни лизинги с правителството и частните земевладелци.

Ленд Матрикс, непартийна база данни за проследяване на прехвърлянето на правото на собственост и на ползване на земята, съобщи през 2020 г., че приблизително 15 % от обработваемата земя се притежава или е наета от чужди – тоест, неукраински – структури. Четири от петте най-големи земевладелци в Украйна са холдингови компании, регистрирани в Западна Европа или Кипър, а петата, NCH Capital, е голям американски инвеститор на частен капитал. Някои от тези холдингови компании са в крайна сметка контролирани от украински граждани, но самото използване на неукраински данъчни убежища подчертава безразличието на тези компании към украинските национални интереси.

Заем за развитие на стойност 15-20 милиарда долара от Международния валутен фонд, беше предназначен за реформи, предвиждащи вдигане на мораториума за продажба на земя и създаването на отворен пазар за земята – промени, които биха повишили индивидуалната икономическа свобода, но също така биха позволили масовата консолидация на земя, желана от агро бизнеса. Украинските политици със западен уклон се опитаха да отменят мораториума, но не успяха, заради опозицията на местното население. (Законът за реформа от 2019 г. включваше също и клауза, забраняваща покупката на украинска земя от руски граждани и бизнеси, за да не остане прозападната ориентация на законопроекта само като подтекст.) Проучване на общественото мнение в двете години, предшестващи референдума, установи, че по-малко от 20% от населението подкрепя тази поземлена реформа.

През март 2021 г. разрешението за продажба на земя от и на украинци най-после мина, отчасти защото Ковид-ограниченията попречиха на масовите протести срещу мярката. Този закон за поземлена реформа предвиждаше също и провеждането на национален референдум в необозримото бъдеще, който да определи дали чуждестранни компании ще имат правото да купуват украинска земя.

„Без подкрепа от международни организации, ние ще пропаднем в бездната на финансовия колапс“, каза премиерът Денис Шмихал тогава. В крайна сметка Украйна си осигури заем от 8 милиарда долара от МВФ.

Обичайните заподозрени одобриха дерегулацията. Атлантическият съвет публикува между другото материал от Роман Лешченко, земеделския министър на Украйна, който подкрепя закона и потенциалното му минаване на референдум за отваряне на земеделските земи за купуване от чужденци. Аруп Банерджи, директорът на Световната банка за Източна Европа, похвали създаването на пазар, но заяви, че украинската държава трябва да култивира капитални структури, за да позволи пълното експлоатиране на новия финансов ресурс.

„Това е изключителен факт, тази приватизация на земя, създаването на пазар на земята, в този мащаб – никога не съм виждал това никъде“, коментира Фредерик Мусо, агро икономист и директор по политиките на лявоориентирания Оукланд Институт, в доклад за украинската земеделска собственост. Мусо подчертава факта, че Украйна вече разполага със стабилна селскостопанска инфраструктура, в добавка към изключително продуктивната земя като стимул за стремежа на западните интереси за печалба от поземлената реформа.

Украинската поземлена реформа и западните интереси към нея трябва да бъдат разположени в контекста на по-широките интереси към страната. Да вземем за пример компанията „Блек Рок“ – дългогодишен притежател на украинския държавен дълг – който се готви да вложи още пари във, и да вземе още пари от, страната. През ноември 2022 украинското министерство на икономиката и „Блек Рок“ подписаха меморандум за разбирателство, в който се посочва, че инвестиционният титан ще играе консултантска роля в следвоенното икономическо възстановяване на Украйна. Най-вероятно „Блек Рок“ няма да е единственият играч в сферата на високите финанси с дял в следвоенна Украйна. Президентът Володимир Зеленски направи пред Световния икономически форум в Давос видеообръщение в сряда за набиране на подкрепа за усилията за възстановяване.

Украинското министерство на земеделието издаде меморандум през ноември миналата година, подчертавайки, че продължителната поземлена реформа ще бъде важен компонент във възстановяването след руско-украинската война.

Както казахме още в началото, чуждестранните обвързаности се подхранват взаимно. Създаването на отворени, глобални пазари служи за оправдание на повече намеса и по-дълбоко набъркване в иначе незначителни събития. „Отвореността“ предоставя нови полета за съперничество с неприятелски настроени конкуренти, а украинският пазар на земя обещава да не е по-различен. През 2013 г. китайската Народна строителна корпорация на Шънджан – понастоящем санкциониран подизпълнител на китайското правителство, обвинена в нарушаване на човешките права на етническите малцинства в западен Китай – участва в търг за три милиона хектара украинска обработваема земя, сделка, която влезе в новините с покъртителното заглавие „Китай току-що купи пет процента от Украйна“.

Разбира се, Елизабет Броу, изследовател от американския Институт по предприемачество, публикува есе през юни 2022 г., в което обяснява как сделката на Народната строителна корпорация на Шънджан е довела до агресивна позиция на Америка срещу Китай – доказателство за американската намеса в Украйна. Броу погрешно тълкува фактите, описвайки сделката като покупка, вместо като дългосрочно наемане, но още по-важно – тази сделка е отказана от предполагаемия украински партноьор на Народната строителна корпорация и изглежда не е имала продължение. Това обаче не омаловажава факта, че опасността от „победа“ на американските съперници в пазарната конкуренция на западните интереси може и ще бъде използвана от интернационалната фракция като покана за по-нататъшна намеса в местата, където се намират тези пазари.

В 111 г. пр. Хр. група римски бизнесмени подкрепят губещата кауза в гражданската война на непокорното африканско кралство Нумидия, което по онова време е техен клиент. По-късно са убити от партията на победилия крал Джугурта. Това отприщва обществения гняв и Рим обявява война. Икономическата намеса е предвестник и претекст за имперска намеса. Едва след три години на война в американски стил – смяна на генерали, безсмислени маневри в пустинята, сенаторски разследвания – Джугурта е поставен на колене. Войните на Уолстрийт отдавна съпътстват човечеството.

Когато американското правителство и външнополитическият естаблишмънт застават зад Украйна, те подкрепят обичайните заподозрени – галерия от глобални играчи, търсещи икономически възможности в един обещаващ пазар. Световният капитал има основания да възлага големи надежди на Украйна. Точно както правителството на Янукович беше марионетка на Москва, Зеленски още преди войната се показа като доброволен партньор на класата от Давос. Каузата на избягване на безкрайни и все по-задълбочаващи се чуждестранни авантюри изисква повече хладни умове в Държавния департамент и в Пентагона. Тя изисква политика, която да ограничи способността на военната клика от Уолстрийт да участва изгодно в пазари, където американският народ неизбежно ще трябва да излезе в тяхна защита.

Източник: theamericanconservative.com

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова