Няколко дни след случая в София, при който трима нападат две момичета, употребяват сила и ги ограбват, а няколко часа по-късно, при преследване, единият е убит от полицай, Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност двамата други, които са и непълнолетни – на 15 и на 17 години, извършили грабеж в столицата, съобщават от обвинението. От изявлението на СРП става ясно, че само ден преди въпросната нощ, на 17 септември около 4:30 ч. обвиняемите Г.Б. и Т.З. са нападнали и са отнели сумата от 35 лева от млад мъж, като отново са употребили сила, като Г.Б. е държал мъжа, докато Т.З. е ударил с юмрук в лицето пострадалия, а неустановено до момента лице му е нанесло два удара с палка по крака.

Както се разбра още в деня след прострелването на крадеца и бияч, тримата са били стари познайници на полицията. В случая с двете пострадали момичета, те отново са употребили сила, като единият е дръпнал слушалките от врата на потърпевшата, опитвайки се да я удуши, докато друг я е обирал. Завършени престъпници от сравнително крехка възраст. Не знам визуално как си ги представяте, малко по-късно излезе и снимка на починалия в болница рецидивист, но ще ви кажа, че първоначално, четейки прочувствените тиради на редица наши журналисти и медии, човек придобива съвсем друга идея за въпросния.

„Момчето е простреляно в гръб” – това въобще не е изяснено още, тепърва предстоят следствените действия. А и дори да е в гръб, е хубаво да прочете закона, според който и това е възможна опция, да. „Застреляното дете” – тук вече и на най-коравосърдечния му трепва сърцето. „18 годишният е с отнет шанс да се поправи” – това е откровена лъжа, защото въпросният, и то още преди последния случай, вече е бил рецидивист. Ако все пак някой не знае какво означава това, прилагам тълкуванието – „Човек, който извършва същото престъпление, за което вече е бил осъден; Непоправим престъпник”. Тоест за какъв втори (?) шанс става въпрос, при положение, че престъпникът е имал трети, пети, десети вече.

Нарочните внушения, които се правят, явно говорят за опит за заблуждаване на аудиторията, като целта е всеки да започне да съчувства на клетото дете, убито от лошия полицай. На заден план остават както истината, така и правата на жертвите – момичетата, мъжът от предния ден и десетките, а може и стотиците други, които са попадали под юмруците, кабелите и палките на въпросните трима.

За да се почувстваме още по-виновни, се представя майката на убития рецидивист, която жали, че му стягали бал и между тях е имало драматичен последен разговор: “Мамо, аз съм добре. Каквото и да става, винаги ще те обичам”. Е, как да не се трогне човек и да не пусне сълза, трижди проклинайки безскрупулния и хладнокръвен полицай, прострелял бъдещия абитуриент.

И ако това все пак не ви е достатъчно, на помощ идва друг от тримата герои, който обяснява:

“Бяхме се видели с едни момичета. Стояхме до един блок. Полицията мина, започнахме да бягаме и започнаха да стрелят. Стреляха четири-пет пъти. Хванаха Гошо, а Светльо го застреляха в крака и рамото, падна на земята. Аз избягах“.

Те… кротко обикаляли по улиците по тъмни доби, преди това говорили с родителите си, за да им обяснят колко ги обичат, а накрая случайно, в 5 сутринта, срещнали и някакви момичета по пътя си, с които добронамерено си полафили, докато не се появили извергите полицаи и не прекъснали милата среща. Как да не ги ожалиш, нали? И как да не намразиш тЕя подли служители на реда, а?

Вие въобще някъде прочетохте ли в какво състояние са двете бити и ограбени момичета, както и мъжът от предната вечер. Аз не! Няма и да разберем вероятно, защото те не са никак интересни на въпросните жалещи за „клетото дете, убито в гръб”. Няма и да разберем нищо за останалите жертви на „децата”, те не са приоритетни. Те са само статистика. Както са суха статистика и хилядите (буквално хиляди са, да) възрастни по селата, всеки – по един или друг начин – платили своя дан, при срещите си с подобни на тези тримата. Ограбените са хиляди, но не по-малко са брутално изнасилените, зверски пребитите, а стотици са и убитите по мъчителен начин.

Нали правите разлика между обикновен крадец, който минава, овършава дома докато стопаните ги няма или спят, а после тихо се измъква. Не, не го хваля, обяснявам ви, че има огромна разлика между тези, които крадат (рядко от старци, най-малкото, защото знаят, че те пари нямат – особено по селата) и извергите, които съзнателно издебват възрастните и правят с тях неща, които ако разберете в подробности, ще драйфате цяла неделя, гарантирам ви. Но за тези малтретирани хорица никой не жали, голямото съжаление започва, ако случайно някой от тях, като същите тези трима, си получи заслуженото. Тогава вече ушите ни пропищяват от воплите на лицемерните медии, които притискат в ъгъла полицаите и шефовете им, започвайки да ги бият с думи – вярно ли е, че е в гръб; защо се е наложило да стреляте; знаете ли, че това е било 18-годишно дете, а знаете ли, че другите са били непълнолетни; установено ли е със сигурност, че това са извършилите обир лица по-рано; защо не сте ги хванали след няколко метра, а сте ползвали оръжие, и прочее дебилизми, които по принцип могат да бъдат зададени, ако обаче не съдържаха и една особена интонация, обвиняваща, която цели да натика събеседника в ъгъла и да го накара да се почувства боклук.

А за толкова години веднъж НЕ съм чула адекватни въпроси от типа на: „синът ви е непълнолетен, защо му позволявате да кръстосва улиците по нощите?”, „знаете ли с какво се издържа той?”, „той, както и полицията отбеляза, е стар техен познайник, какви мерки сте предприели, за да го спрете да насилва и ограбва хора по улиците?”, и най-важният – „защо, по дяволите, не сте го възпитали?”

Същият този „младеж”, убит от полицая, вероятно е било въпрос на време, за да убие някого от потърпевшите. Едно погрешно движение с ножа, с палката, с юмрука дори, и някое наистина добро момиче повече няма да се прибере при родителите си, които са го възпитали правилно, само не са успели да го предпазят от разни „непослушни дечица” по улицата. Хубаво е, когато жалим рецидивиста, а обвиняваме полицаите, да мислим и в перспектива, колкото и жестоко да ви звучи. Един рецидивист обикновено не се поправя, изключение са обратните случаи. Някой, който е започнал да граби, употребявайки насилие още като малолетен (какъвто е случаят и с тримата), е утопия, че има изгледи да се поправи генерално. Още повече, че е израснал в такава среда, той така е приучван, стимулиран е. Нека не се лъжем – огромна част от тези, които ни принуждават да наричаме така, както всъщност е името на една напитка, даже са стимулирани от близките си да крадат, за да издържат себе си и тях. Това е манталитет, това е избор, това е ген дори.

И тук, много отдавна, изборът е между тях и нас, между тях и родителите ни, между тях и децата ни. Един рецидивист по-малко, един спасен човешки живот повече!

Виктория Георгиева, Флагман