Александър Кадиев липсва на телевизионните зрители, които го гледаха всяка делнична ден като водещ на предаването „Преди обед“, но пък сега ще имат възможност да го гледат по-често на театралната сцена. Известният актьор влиза в спектакъла „Момчетата и градът“ от Кристофър Шин, чиято премиера е на 25 септември в Малък градски театър „Зад канала“.

За първи път публиката ще види Сашо Кадиев в нетипична за него роля, различна от това, с което той обикновено се представя. Режисьорът Златомир Молдовански избира за втори път през последните две години Кадиев в свой спектакъл след „Игра за двама“, в който актьорът си партнираше със София Бобчева, а след това – със Стефани Ивайло. На сцената този път синът на Катето Евро ще е с актрисата Мартина Тодорова. Сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова, музиката – на Валерия Крачунова и Павел Стефанов. „Момчетата и градът“ е с оригинално заглавие Dying City. Авторът Кристофър Шин поставя героите в момент на криза, провокирана от загуба, тъга и липса на обич.

Опитите на Кели да притъпи тази криза като остави цялата емоционалната разруха на миналото зад гърба си внезапно се сриват, когато Питър, брат на покойния ѝ мъж, я изненадва с посещението си. Питър, от своя страна, е принуден да се бори със своето минало и настояще всеки ден, но се сблъсква с реалността, че вече не може да води тази борба сам. Грег, войник загинал в Ирак и съпруг на Кели, заради когото се връщаме в миналото, с което Питър и Кели се борят, никога не е получил обичта, която да го избави от смъртта. Но най-трагичната реалност за него идва от това, че той никога не е разбрал каква обич му е нужна. „Често се твърди, че театърът е базиран на конфликт – конфликт между героите, конфликт на героя със себе си, конфликт между героя и Господ.

Според мен конфликтът не трябва да бъде цел в театъра, както и в живота, той никога не е цел. Конфликтът е производно на най-простия, но и най-универсален стремеж на всеки човек и съответно на всеки театрален герой: да бъде обичан. Тази обич се изразява във всякакви форми – романтична, платонична, роднинска, религиозна“, споделя Златомир Молдовански. „Тези, които имат късмета да получат обичта, която търсят, подсъзнателно се впускат в стремежа да я пазят, защото обичта е толкова крехка, колкото и жизнено важна.

От тези два стремежа – да бъдем обичани и да запазим обичта, произлизат всички най-силни конфликти в живота“, коментира режисьорът. „Театърът трябва да бъде толкова жив, че да е още по-истински от живота. Защото в истинския живот често трябва да притъпяваме инстинктите си и да се подчиним на известни скрупули, за да оцелеем в съвременното общество. Това е съвсем нормално. Но най-въздействащият театър изисква да дадем зелена светлина на истинския живот в най-ярката му форма, с всичките му съвършенства и несъвършенства“, коментира Златомир Молдовански.

Режисьорът харесва актьори, които живеят на сцената с пълна сила и свобода, чиято вяра в творческия инстинкт е толкова силна, че кара публиката наистина да забрави, че е на театър. Харесвам и пиеси, които безкомпромисно го изискват, обобщава той.