Покрай създаването на сглобката доста неща, които преди предизвикваха тревога и съпротива, вече не правят особено впечатление. Например, ролята на ДПС в политиката и в управлението на държавата. До неотдавна засилването на движението се посрещаше на нож от хората, които искаха промяна, защото се възприемаше като признак за могъществото на статуквото. Сега обаче партията на Ахмед Доган управлява заедно със същите политици, които преди я проклинаха, а въпросът за тежестта й като политически фактор на практика се пренебрегва.

А при настоящото положение тази тежест е наистина внушителна. Наскоро, например, за пореден път се разпределиха ръководните постове в Народното събрание. От това се облагодетелства основно ДПС, което дотогава контролираше 5 парламентарни комисии, а сега добави още три. Така в момента държи общо една трета от комисиите, в които се коват законите на страната и се дават насоките за държавната политика във всички области. И нещо повече – депесарите владеят ресори,  за които станалата банална дума „ключови“ просто не стига, за да опише колко са важни.

Зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев, например, оглавява комисията по бюджет и финанси, през която минава всичко, свързано с държавната хазна и харченето на парите на данъкоплатците. А икономиката като цяло? За това отговаря комисията по икономическа политика, която се държи от съпартиеца на Цонев Хамид Хамид (юрист, между другото). Хора на Доган държат транспорта, околната среда и водите, туризма. Иначе казано, ДПС държи пулса на цялата финансова и икономическа система на държавата.

Важното е обаче кой държи министерствата, нали? Не съвсем. България е парламентарна република; каквото депутатите решат, това прави изпълнителната власт. Вярно, при управленията на ГЕРБ беше обратното – правителствата на Бойко Борисов диктуваха на Народното събрание какво да върши. Това време обаче мина – сега сглобката откъм парламента държи здраво за врата коалиционния кабинет „Денков-Габриел“. А тънките нюанси на законодателството и държавните политики се оформят именно в парламентарните комисии, където ДПС, както се вижда, е много, ама много силно.

Това обаче е само едната страна на ролята на движението днес. В крайна сметка, посоката, в която се движи държавното управление, се задава от върхушката, която държи сглобката – Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Делян Пеевски и неколцина други водещи фигури на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Тук динамиката е следната – някъде, по стаички и кабинети в парламента, първенците се разбират как да нагласят нещата и после това се обявява пред обществеността като общо решение. Вече няма особен смисъл да чакаме публични лидерски срещи – сглобката си е нагласила този неформален начин на взаимодействие и чрез него управлява. Че и Конституцията смята да промени по същия начин.

На ДПС сглобката с нейната потайност много добре му пасва. Хората на Доган никога не са обичали да обсъждат публично голямата политика. Смятат, че демокрацията приключва с изборите, а важните въпроси трябва да се решават скришом между партийните големци. Другите лидери също се усетиха, че така им е по-добре – не им се налага да правят открити срещи, за които после да се обясняват защо доскорошни врагове са вече толкова близки.

Точно това положение на нещата позволява на Делян Пеевски всяка сутрин да се изявява като говорител на сглобката пред парламентарните журналисти. А до миналата година ПП го заплашваше с американски санкции! Лансира десницата, например, отколешната идея да се обединят цивилното и военното разузнаване – и Пеевски веднага обявява, че така ще стане, тъй като вече е съгласувано с него; а седмица по-късно отсъжда, че инициативата е мъртва и с това се приключва. Надвисва протест на зърнарите в центъра на София – а Пеевски авторитетно съобщава, че правителството му е обещало да влезе в преговори с недоволните бизнесмени и да разреши кризата. А понякога дори демонстрира нов стил на сговорчивост и благоразумие – както една сутрин гръмогласно заяви, че веднага трябва да се обнови Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, и още на другия ден се отказа, като обясни, че колегите му в сглобката са го убедили да изчака промените в Конституцията. Така де, партньорите трябва да се уважават!

А герберите и десните връщат това уважение. През хората на Доган минават всички важни законодателни инициативи на управляващите, за да ги преподпишат – най-често лично Пеевски. Приема се решение или закон в подкрепа на Украйна – ДПС е там. Движат се промените по механизма за разследване на главния прокурор – ДПС е там. Гласува се новият антикорупционен закон – ДПС е там. На практика, подкрепата на движението се ползва от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, за да се прокарат оперативни законодателни и политически решения. Е, нали партията на Доган беше допусната в сглобката само заради промените в Конституцията! Как така се превърна в третия стълб на управляващото мнозинство в парламента? Че и действа като стабилизиращ фактор, както обясни десният политик Христо Иванов?

Като питаха Борисов дали ДПС влиза в управляващата коалиция, герберският вожд кратко отвърна: „На практика, да.“ Тук можем да му имаме доверие – Борисов дълги години разчита на движението, нищо че сега говори за „некоалиция“ (странна дума, която герберският водач ту използва насериозно, ту обявява за смешка). А и налице са достатъчно доказателства, че партията на Доган е коалиционен партньор, макар и без министри (поне доколкото знаем) – от щедро отпуснатите на движението 8 парламентарни комисии, през цял куп законопроекти с неговото участие до самочувствието на Пеевски, че може да говори за ходовете, които предприема сглобката.

Само до миналата година ДПС беше парий – еманация и глашатай на статуквото, което трябваше да бъде разбито. А сега, благодарение на сглобката, некоалицията или както там наричаме настоящото управление, се прероди като легитимна, реформистка партия с позиции във властта и респекта на доскорошните си врагове. Такъв обрат може да се случи само в българската политика.

Людмил Илиев, Сега