На 8 февруари 2003 г. в баровския кв. „Изток“ нищо не подсказва, че след минути ще се извърши едно от най-дръзките убийства. В дипломатическия блок 73 един бизнесмен се забавлява с три млади момичета и не знае, че времето му изтича. 31-годишният Тихомир Трифонов често устройва сексоргии в дома си, които даже заснема с камера. Девойките не са против и с удоволствие позират, припомня trud.bg.

Младият мъж редовно записва в тефтер колко жени са минали през кревата му. Цифрата е около 300, но Трифонов не смята да спира на нея. Той обаче още не знае, че отвън до блока го дебне килър, скрит под шапка и качулка, защото на бившия блок на БОДК има камери. Убиецът е търпелив, той знае, че след като свърши сексоргията, групичката ще се юрне, както обикновено, към нови забавления по барове и клубове.

Малко преди 1,00 ч през нощта бизнесменът заедно с момичетата, които са от кв. „Надежда“, излиза на улицата. Четиримата влизат в луксозния спортен „Мерцедес“ двувратка на Тихомир, паркиран пред блока. Групичката е с приповдигнато настроение в очакване на продължаване на купона. Никой от тях не забелязва, как към автомобила се приближава мъж, облечен в тъмни дрехи. Секунда по-късно прозвучават изстрелите. Килърът стреля от упор в тила на Трифонов и изчезва в студената февруарска нощ. Трите момичета са в шок и в първите секунди даже не могат да осъзнаят какво точно се е случило. Най-стресираното е едното от тях, което седи до жертвата. Когато идват на себе си, трите решават, че не трябва да викат полиция и ще избягат от мястото. Час по-късно простреляният труп на бизнесмена е видян от окъснял минувач.

Когато на мястото пристигат криминалистите, още в първите минути им става ясно, че в мерцедеса е имало и други хора. Предната седалка на двувратката е бутната напред, за да излязат пътниците, возещи се отзад. Първата версия е, че неизвестните спътници на Тихомир са убийците, на тя отпада още по време на огледа. В апартамента на убития е намерен видеозаписът от бурната сексуална нощ, на който са трите момичета, избягали след екзекуцията на бизнесмена. Още на следващия ден те са открити и разпитани. При оглед на дома на жертвата обаче става ясно, че тези млади жени не са единствените заснети на видео или фотографирани в дома на Трифонов. В жилището, което младият мъж обитава от няколко години под наем, е открит огромен брой видеозаписи, домашно порно, както и стотици снимки с девойки в предизвикателни пози.

Голяма изненада била за полицаите обаче когато установили, че на няколко от снимките са две техни колежки – полицайка от Четвърто РПУ и служителка от сектор „Наркотици“ на ГДБОП – и двете млади и красиви. Дознателката от столичното районно била облечена, но в различни предизвикателни пози, а антимафиотката била снимана на плажа по монокини.

Става ясно, че полицайката от софийското районно е Радост Караиванова, която била гадже с Трифонов, докато още е курсантка в Академията на МВР, но никога не е участвала в груповите му сексоргии. Оперативната работничка от ГДБОП пък била семейна приятелка с убития Тихомир, а въпросната гола снимка е направена, когато тя, мъжът ѝ и Трифонов били заедно на море. Тя е привикана направо в кабинета на министър Георги Петканов. Две години по-късно тя ще напусне ГДБОП заради скандала, въпреки, че е една от най-добрите служителки. Преките ѝ началници се опитват още тогава да я накарат да си подаде заявлението, но полицайката отказва, защото не е направила нищо нередно. Тя все още не знае, че Трифонов е замесен в международен наркотрафик, за това няма данни в МВР. До убийството му той има старо дело за грабеж от 1996 г. и криминална регистрация за средна телесна повреда. Това са обаче минали неща.

Едва след като наемник убива 31-годишния мъж, става ясно, че той е свързан с международна престъпна дейност. В първите часове след разстрела разследващите обявяват, че застреляният е с тежки криминални прояви и има данни, че се занимавал със сводничество и трафик на момичета. Малко по-късно в разследването обаче става ясно, че Тихомир няма нищо общо с платената любов, а всъщност е бил замесен в трансгранични канали за трафик на дрога. Става ясно още, че точно във връзка с тази престъпна дейност той много често пътувал в чужбина.

Две от дестинациите на Тихомир били Венецуела, която е сред първенците по производство на кокаин в света, и Малайзия, която пък е пряко свързана с хероиновия трафик. Разследващи са категорични, че най-вероятно нови играчи на международния наркопазар са поръчали убийството му, за да се наместят други играчи. Втората хипотеза, която не е потвърдена, е, че измамен съпруг на някоя от многото интимни приятелки на Трифонов е поръчал убийството му, но това се смята за по-малко вероятно. Това убийство, както и много други поръчкови разстрели, остана неразкрито.

Месеци след разстрела на Трифонов, на 4 юни 2003 г. в София е убит хърватинът Роберт Шкарица. Наемници го причакали отново пред дома му и го убили с два куршума в тила. Официално той е търговец на цитрусови плодове, но всъщност има функцията на координатор на контролираните от сърбите канали през българска територия. Шкарица работи за Сурчинския и Воеводинския клан.

След тези две убийства започват да изскачат оперативни данни, че както Шкарица, така и Тихомир са били свързани с различни мафиотски структури от западната ни съседка, които са се намесили на международно ниво в трафика на наркотици за Европа. Година по-късно, през лятото на 2004 г., когато в България бе арестуван Ненад Миленкович, оперативна информация гласи, че негови хора, свързани със Земунския клан, са организирали убийствата на Трифонов, Шкарица и друг българин, убит в началото на 2003 г. – Румен Яневски. Преки доказателства за подготовката на екзекуциите от сръбски убийци така и не са открити.