„Ако се отклонят от евроатлантическия път на България, веднага ще го свалим това правителство – това е първото. Второто – ако не работят за хората.“ Това каза Делян Пеевски, отскоро съпредседател на парламентарната група на ДПС, малко след гласуването на първия вот на недоверие към правителството „Денков-Габриел“, който бе неуспешен.
Да оставим настрана въпроса какво разбира под „евроатлантически път“ и работа за хората човек, санкциониран по „Магнитски“. Въпросът е друг – могат ли Пеевски и ДПС да свалят правителството.
Могат, ама друг път. В някой друг мандат. В този няма как да стане. Както е известно – но незнайно защо често се забравя – в този мандат ГЕРБ има 69 депутати, а „Продължаваме промяната – Демократична България“ – 63. Общо 132. За правителствено мнозинство са нужни поне 121. Именно тези две политически формации съставиха настоящото правителство.
От гледна точка на артиметиката, сглобката е изключително стабилна и без ДПС. Много по-стабилна от други управленски мнозинства, които сме имали. Да вземем например гласуването на вота на недоверие. Тогава привържениците на вота събраха 71 гласа. А за да бъде той успешен, гласовете в подкрепа на вота трябва да се поне 121.
В залата бяха 33 депутати от ДПС, които гласуваха „против“ вота и в подкрепа на правителството. Простата сметка показва, че дори депутатите от ДПС да бяха гласували „за“ вота, то правителството пак щеше да оцелее. ДПС има общо 36 депутати, които са необходими за случаи, в които се изисква мнозинство от 160 депутати. Например – за промени в Конституцията. При подобни случаи движението наистина има решаваща роля и сериозна политическа тежест.
Що се отнася до оцеляването на правителството и гласуването на един или друг закон обаче, движението няма никакво значение. Пеевски и компания се опитват да си придават по-голяма тежест от тази, която действително имат. Въпросът е защо има един куп медии, анализатори, наблюдатели и дори политици, които се хващат на тази евтина манипулация. И дори я пропагандират като факт и безспорна истина.
