лед като миналата седмица Нидерландия обяви, че няма да вдигне ветото си за присъединяването на България в Шенгенското пространство, в понеделник и Австрия даде да се разбере, че няма промяна в позицията ѝ срещу разширяването на зоната за свободно пътуване. Toва стана преди визитата на премиера Николай Денков във Виена.

В едночасово интервю по обществената австрийската телевизия (ОРФ) австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер заяви за пореден път твърдата си позиция срещу присъединяването на България и Румъния.

„Тази седмица бях запитан дали Шенген е мъртъв, казах, не е мъртъв, Шенген изобщо не функционира. Какво имам пред вид: ние никога не сме имали толкова гранични контроли откакто съществува това свободно пространство, както в момента: Австрия към Унгария, Словения, Словакия и Чехия, защо? Защото Германия контролира границите с Австрия Полша и Чехия, Чехия – със Словакия, Словения – с Хърватия, и смятам за дълбоко погрешно в такава ситуация да се дискутира премахването на контроли на друго място, в момента когато има толкова вътрешногранични контроли колкото никога досега в това пространство“, обясни Карнер, цитиран от БТА.

Интервюто съвпадна с публикуването на статия по темата на бившия премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ в местния всекидневник „Дер Щандарт“, в която той за пореден път заявява, че България е готова за Шенген, а допускането ѝ ще бъде от ползва за всички страни в зоната, в това число и за австрийците.

Освен това Петков пише, че „има значителен риск руският газ да не стигне до Австрия през Украйна през следващата година“, което ще остави две възможни алтернативи – България и Румъния. „България може да доставя газ на Австрия чрез газопровода „Турски поток“, а Румъния може да осигури газ от своите черноморски ресурси. В година, в която Австрия се нуждае най-много от приятелите си, тя трябва да реши дали да ги отблъсне с фалшива националистическа реторика, или да работи заедно с тях, за да осигури алтернативни доставки на газ на възможно най-ниска цена. Нека да преосмислим позицията за Шенген от тази гледна точка!“, пише Кирил Петков.

Той отбелязва, че голяма част от пшеницата, маслото, плодовете и зеленчуците идват в Австрия от Турция, България и Румъния“, а забавянето на тировете по границите води до допълнителни логистични разходи, които се прехвърлят върху австрийските потребители.  „Чували ли сте някога националист да изтъква този икономически аргумент? Малко вероятно, защото те предпочитат да засилват страховете на хората, вместо да предлагат решения“, посочва той.

Кирил Петков заявява, че България е постигнала напредък в борбата с корупцията, а само два процента от мигрантите, които достигат до Австрия, минават през България и Румъния. В същото време той казва, че България е готова да подпише споразумение с Австрия за допускане на австрийската полиция на външната граница. За разлика от България, която запазва дипломатичен тон, Румъния заплаши да съди Австрия. Появяват се и нови идеи за действия срещу австрийските управляващи, които обаче все още не са официализирани от Букурещ.

Австрия: По границата има още много работа

Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер обаче коментира, че по границата на България с Турция има „още много работа“.

„Като министър на вътрешните работи задачата ми е да издържа на тази критика. Аз отговарям за сигурността в тази страна, факт е също така, че аз видях оградата по границата между България и Турция. Бях заедно с федералния канцлер на място и се вижда, че има още много работа. Ние обсъдихме (в хода на интервюто – бел.ред.) въпроса за действащ бежански и миграционен пакт, но за целта необходимо условие е да има действаща защита по външната граница и докато тя не действа, няма смисъл или по-точно не мога и да си помисля да намаля граничната защита“, посочи той.

Визитата на канцлера Карл Нехамер у нас бе в началото на годината, тогава неговата делегация посети на място границата и констатира за пореден път липсата на цялостно видеонаблюдение и други технически проблеми.

По-рано този месец на посещение у нас бе и председателят на горната камара на австрийския парламент Волфганг Соботка. Неговото мнение обаче се различава и той каза, че „България изпълнява своите задължения по отношение на критериите за приемане в шенгенското пространство“, а ветото на страната му е свързано с необходимостта от реформа на зоната за свободно пътуване.

Карнер бе един от архитектите за налагането на ветото върху Румъния и България през декември 2022 година. Вътрешният министър е влиятелен член на Народната партия на премиера Карл Нехамер, който също подкрепи запазването на ветото при посещението си в България през пролетта.

Нидерландия: Нищо не се е променило, ветото за Шенген остава

Миналата седмица министърът по миграцията на кралството Ерик ван дер Бург, коментира цитиран от БНР, че Нидерландия няма да свали ветото си за присъединяването на България към Шенген.

„Ситуацията в момента не е променена и не виждам да се промени в краткосрочен план. Първо, искаме независима мисия за установяване на фактите. След това очакваме от Европейската комисия доклад, в който да пише: „Те не само приеха необходимите закони, свързани с върховенството на закона, но и ги изпълняват“, каза той.

Резервите на Австрия и Нидерландия

Австрия е съсредоточена в проблемите с мигрантите, докато Нидерландия разглежда въпросите с правосъдието в България.

Ситуацията се усложни още повече, тъй като Нидерландия се управлява от служебно правителство до края на годината.

Румъния и България се надяват двете страни да влязат в Шенген до края на годината, но засега шансовете за това не са големи.

Резерви срещу присъединяването на Румъния има само Австрия.

Източник: Медиапул