Вчера Ванчето се скара на медиите, обясни им как да работят, кое е професионално и кое не е, предупреди ги да няма това онова, да не пишат пак „шок и ужас, Григорова ще бута сгради“, извади пръчката на кметица и буквално щеше да набие някого!

Тонът ѝ на пресконференцията беше недопустим, но приятен за победителите – ГЕРБ. Ще кажете, ама защо победители? Ами, защото ГЕРБ така или иначе не могат повече да държат София, трябва да си починат на резервната скамейка. Но ГЕРБ предначертаха истинска война и кървав надзор в бъдещото столично управление.

Прекрасен общински съвет ще бъде! Изпълнен с политики на негодувание и възражение, на разпри за икономическата торта. Борисов наистина е много ловък играч! Пусна кучетата (политическите му опоненти) да се изпохапят взаимно, да си дърпат кокала, да се сдъвчат, да си издерат муцуните. Пък той ще си пийва кафенце, докато съзерцава борбата на употребените. Пловдив ще бъде по-щастливият град за известно време.

От друга страна, заради вчерашната си пресконференция тази сутрин Ванчето трябваше да обяснява какво е „лайномет“, че носи бижу за 80 лева, че си е купила имот в индустриална зона между складовете, когато все още не е имало водоснабдяване и канализация (ще си каже човек, че е планирала да живее без вода и тоалетна?), че успяла да убеди ромите масово да гласуват за нея и пр. Ванчето е класически профил на ляв либерал, жена от малцинствата, която при друг случай би се занимавала със защита на правата на всички видове малцинствени групи.

Но в тази кампания се ограничава до дрънканиците за бедността. Ако действието се развиваше малко по на Запад, цялата кампания на Ванчето щеше да мине под знака на борбата с белите авторитарни мъже, които са заели всички позиции във властта. Щеше да доказва, че малцинствата трябва да имат задължителна квота във властта, обяснявайки на старите бели мъже как се прави политика! Но тъй като Ванчето не е в Белгия, а е в България, а тук този наратив не се котира, както и „Me Too“ не върви, тя не може да си позволи все още подобна „модерна“ левичарска кампания. Затова пробутаха Ванчето на консервативния възрастен електорат като спасителен вариант, антипод на неолибералния Терзиев!

Но истината е, че ситуацията беше Сорос срещу Сорос! Покемоните в главата и на двамата са едни и същи. Заради естеството и структурата на БСП-електората Ванчето премълча за „необходимостта“ от Истанбулската конвенция. Иначе органичното зърно в нея е популизъм около неправдата – расова неправда, полова неправда, класова неправда, джендъри от всички страни, обединявайте се, мигранти, идвайте насам, и пр. Ванчето е активистка, обладана от неправдите, с които трябва да се справим.

Като такава е много ценен популист. Първо вдигаме протести в тецовете, после синдикалните посредници мамят протестиращите! На това му вика тя – борба с неправдите. В тази търговийка много неща могат да бъдат за обмяна. Нищо де, кмет не стана, но левицата може да я пробва за президент. Има време. Има и фондации, има и натиск от различни фактори, има и разпадаща се държава.

От фейсбук, заглавието е на редакцията